Невин Садъкова в рубрика „Зорница“: Шепотът на надеждата се прокрадва на пръсти

Зорница

Рубриката се подкрепя от Национален фонд Култура

 

Невин Месру Садъкова е родена на 3 януари 1969 година в Севлиево. Завършва Медицинския институт в Стара Загора. Д-р Садъкова е общопрактикуващ лекар в Момчилград. Освен че е лекарка, тя е и поетеса. Неин текст получи признание – общопрактикуващите лекари на Третия конгрес по обща медицина избраха за свой химн песен по текст на д-р Садъкова. Има издадени две книги със стихове – „Да намериш себе си” и „Лунни приливи”.

Шепотът на надеждата се прокрадва на пръсти

 

Невин САДЪКОВА

 

Огледало

Аз съм твоето огледало.

Огледай се! Не си ли хубав?!

Ами нещо направи.

Нарисувай върху огледалото

усмивка.

После две очи в очакване сложи,

а след тях две къдрици буйни.

Постави и малко цвят –

златен, розов и червен.

Тогава погледни с очи

и повтори това, което виждаш.

Може и да се получи.

2012 г.

Неизречени

 Стоях с гръб към теб,

защото не исках

да виждаш очите ми

и любовта в тях.

Не исках да виждаш

устните ми

и неизречените думи

върху тях.

Не исках да виждаш

изражението ми,

защото нямаше да мога

да се сдържа

без да те прегърна,

като за последно.

 

 

Все още 

Все още тръпна

от твоята прегръдка.

Все още наивно те поглеждам

и чакам устните сърце да очертаят.

 

Изгрев

 Научи я сама да посреща изгрева.

Научи я сама да ближе раните.

Научи я сама да посреща залеза.

За добро или за зло

по път с единична лента крачи.

Слънцето едно е и Луната е една.

По пътя и дървета няма.

Песните птичи като ехо отекват.

Предъвква мълчанието.

Прелита в сегашното утре.

Иска да сложи точка,

но запетаята не позволява.

Още има какво да каже,

да научи, да изстрада.

2012 г.

 

 

       Мълчание

Мълчанието на пространството

разгонва светлината.

Безвремието

задушава топлината.

Китареният звън отеква

далеч зад планината.

Шепотът на надеждата

се прокрадва на пръсти.

 

***

Много трудно е да пишеш

без ръце.

Много трудно е да тичаш

без нозе.

Невъзможно е да виждаш

без очи.

Колко жалко е обаче,

ако си имал ръце,

а не си написал и дума;

ако си имал нозе,

а не си направил и крачка;

ако си имал очи,

а не си видял Божественото;

ако си имал сърце,

а не си почувствал Любовта.

 

 

 

    Красива любов

Красивата любов

красиво остарява.

Както червената роза,

дори изсъхвайки

ухае красиво.

Красивите докосвания

оставят златни следи

в пространството и времето.

В красивите очи и погледи

любовта не остарява.

Усеща се божественият полъх

на безвремието,

дори среброто

да се е посипало

върху звездното небе.

 

Полет 

Момчето

реши да полети

с крилете на надеждата.

Бе вироглаво и дръзко.

Искаше да пречупи гравитацията,

……………

но крехкото му тяло

се запечата като послание

…………….

на една тротоарна плочка.

1 отговор

  1. Любчо Иванов каза:

    Невеин е нежна и корава балканджийска душа. Личност със свой собствен облик и свят. Щастлив съм, че я познавам, а пък сме и земляци по рождение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache