В нашите вени твойта кръв тече, Апостоле!

Естела Москова

Естела Москова: Честването на Левски е празник, който трябва да се случва в съзнанието ни

Честваме рождението на Левски. Цяла България празнува. Но колко са хората, които наистина знаят какво празнуват, откъде са дошли и за какво се борят? Честването на Левски не е просто развяване на български знамена и тениски с лика на Апостола навсякъде само на една определена дата. Честването на Левски трябва да бъде всеки ден, да знаем историята си и да помним това, което великите хора, като него, са сторили за Родината си. Днешните българи са партиоти само по празници, докато през останалото време хулят България. Честването на Левски е празник, който трябва да се случва в съзнанието ни.

 

 

 

Фуат Расим

Фуат Расим: Винаги ще бъдеш  част  от  моето бъдеще, Апостоле!

Жив си ти в нашите сърца, Апостоле!  С твоя избор – да умреш като герой или да живееш за славата. С това, щом печелиш, печелиш за целия си народ. С преследването на единствената си цел – свободата. Дори с цената на живота си.

Днес живеем в тази бленувана и постигната от теб цел.  Нашата свобода,  нашето бъдеще!

Да не навеждаме глава пред света, който се бори срещу  нас! В името на Левски да  изправим  главите си, да си поставим хуманни и родолюбиви  цели и да се борим за тяхното постигане!

Най-вече така ще ти отдадем подобаваща почит!

Поклон пред твоето величие, Апостоле!

Винаги ще бъдеш част от моето бъдеще!

 

Анелия Крумова

Анелия Крумова: В нашите вени твойта кръв тече, Апостоле!

Нека броим всички в един глас и да духнем свещичките…Чакай, на такива рождени дни не се духат свещи. Палят се. Та искрата от огънчето  им да стигне чак до небето и да засвети в твоите очи. Да се проправи светъл тунел право към твоя свят. Да видиш своите деца. Да усетиш чрез тях в гърдите си свобода. Че оттук си тръгна окован.

Да усетиш, че още те търсим. Търсим те, Апостоле! Чакаме да се появи още някой като теб, но никой от нас не се замисля, че може да последва примера ти. Всеки се надява на някой друг. А в нашите вени твойта кръв тече

Просто стоим в очакване нещо да се промени. А твоят живот е низ от примери. Пословични са храбростта и скромността ти. В името на общото дело си бил едновременно добър и жесток, невидим и бляскав, както справедлив, така и строг. Никога не си търсел славата, шума, евтините радости, онова красивото, но непотребното, което обижда народното, на което се беше обрекъл.

Още звучат  страшните ти думи, познати на всеки българин: „Ако загубя, губя само мене си…” – те най-точно разкриват не само революционния ти морал, но и съдбата ти. Издигат  те до такава висота, че да „стърчиш” сам в историята ни. Сам като единствен. Като недосегаем и неповторим. Безподобен!.

Знам, че в дни, като този, се будим. Ставаме силни пред света, славата си да покажем и за героя ни велик –з а теб, на всички да разкажем.

 

Кристина Йовчева

Кристина Йовчева

* * *

Юнакът притежава лъвска сила,

за народа свой – надежда, закрила.

Създава той безброй комитети

срещу враговете си заклети.

Организира със съмишленици

въстание,

с чети и дружини без капка

колебание,

пробуди националното ни съзнание,

единствен изпълни трудното

изпитание.

България скърби за своя герой,

погубен, макар и не в бой.

Предаден от измамник, доносник,

подлец, злодей,

остава Дяконът в съзнанието ни

да живей!

 

Журналистически клуб към СУ „П.Р. Славейков”, с ръководител Антония Маровска, колективен член на Общински комитет „Васил Левски”, Кърджали

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache