Хубен Черкелов: Нулева толерантност за драскачите Само тогава ще се появи истинското улично изкуство, казва художникът, роден и израсъл в Кърджали

Художникът Хубен Черкелов е роден в Кърджали през 1973 г. В средата на 90-те години е активен участник в артистичния кръг „XXL“. От 2000 г. живее и работи в Ню Йорк. Снимки Личен архив и Веселин Боришев

– Една сутрин, преди повече от 20 години, София осъмна цялата със странни графити – надпис „Косьо, Хубен, Тушев“. Изглеждаше като обикновена хулиганщина, но бяха толкова много, че бе невъзможно да е просто надпис, който подпийнали младежи са оставили „за спомен”. Това ли бяха първите графити – съвременно изкуство тук? 

-Първите графити ги направихме много по-рано около 1984-та, повлияни от американския филм Beat Street. Направихме ги с боя за обувки Salamander, която беше в канче. Иначе из пещерите в България сигурно има графити и на 10 000 години. Но в спрей вариант са от 1984-та.

– Спомняте ли си, когато направихте тази акция, как изглеждаше градът откъм графити? 

-Предимно свързани с футболни пристрастия, остроумия. И обяснения в любов. Спреят беше много скъп в онези години.

– Оттогава до днес София сякаш се наводни с графити. Най-често срещани са нецензурните послания и патриотичните изображения на възрожденци, лъвове. Вие как ги намирате? 

-Не ги одобрявам, създават чувство за несигурност. Много рядко има хубави попадения.

– Имаше един доста популярен виц за двама души в египетска пирамида и единият казва: „Хайде, пиши к… и да бегаме”. Защо според вас хората имат склонност към нецензурни изображения и надписи? 

-Това е бунт насочен срещу патриархалната структура на обществото. Когато един човек се чувства марганализиран, той има първо да отговори. И е все пак по-приемливият вариант, защото има и много други.

– А защо у нас тази склонност сякаш се състезава с възрожденския кич? 

-Защото съвременна България е много млада държава – от 1908 г. И в последните 100 години задачата е да била „да се наливат основите”. Това би трябвало да престане по-някое време. Особено сега, след като сме в европейската общност. Мисля си, че с повишаване на доходите, необходимостта от възрожденски кич постепенно ще отпадне.

– Преди повече от половин година се вдигна страшен шум около надписа „Локо София“, направен от български сценични работници в Япония. Осъждате ли тази проява?

-Напротив. Това е индикация, че дори и на сценичните работници не им пука от властта. Браво на тях. И на всеки човек изправил се срещу системата. Разбира се, те са си поели наказанието, но са вдъхновили някого. Това е есенцията на графитите. Не толкова техническото изпълнение, за което често няма време.

– Работата „В крак с времето” на Destructive Creation е другата улична творба – съвременно изкуство в България. Има ли други такива според вас?

-Не следя отблизо българския стрийт арт, но съм сигурен, че има доста интересни попадения. Сещам се за един паметник на Димитър Благоев превърнат в Дядо Коледа, както и един „мемориал на Васил Левски”, инсталиран от кмет на автобусна спирка в провинцията.

-Тези самоинициативи, които се провалят, са ми по-интересни.

– Има ли графити в българските градове, които харесвате?

-За съжаление това, което съм виждал, е много безличнo, не мисля, че има добро улично изкуство. Доста се имитира стилът на този или онзи.

– Извън възрожденския кич се появяват и всякакви цветни рисунки по фасадите, очевидно направени от хора с повече познания в рисуването. И въпреки това, голяма част от тях също изглеждат като кич – Дядо Добри, илюстрации по Валери Петров и пр. Защо е толкова трудно да се направи добро улично изкуство, което да не кич или откровена простотия? 

-Защото това не е истински стрийт арт, а е одържавена атака към добрия вкус. Разбирам и общината, и художниците, но съм твърдо против тази практика. Създава се умишлено отново чувство за обреченост на всяка свободна инициатива. И изобщо контролът върху темите и върху художниците е много нездравословен.

–  В Ню Йорк, където живеете, има ли подобни кичозни произведения и каква е тяхната съдба? 

-Не, няма подобни. Хората предпочитат данъците им да отиват за други по-смислени инициативи.

– А кои са вашите любими улични произведения?

-Разглеждам по-скоро авторите. Иначе произведенията са мислени да са временни. Ако нещо се разглежда по друг начин, то за мен вече губи „уличната си валидност”. В инстаграм има много чудесни произведения от улични художници.

– В момента върви акция на Клуб Z за почистване на градовете от нецензурни надписи и рисунки. Какво друго трябва да се почисти според вас?

-Нека се изчисти абсолютно всичко! Дано да успеете да се справите с тази модна самодейност. Също – нулева толерантност за драскачите, както е в New York. Само тогава ще се появят истинските улични произведения.

– Няма ли опасност да се унищожи някое велико произведение на изкуството? 

-Не, няма такива в България. Което е добро, то вече е заснето и това е достатъчно.

Клуб „Z“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache