Днес е храмовият празник на църквата „Св. Успение Богородично“ в кв. „Гледка“ Тази година се навършиха 80 години от построяването й

На 15 август Православната църква отбелязва празника Успение Богородично. Особено тържествено той се чества в храмовете, носещи това име. Черквата в кърджалийския квартал „Гледка“ също ще отбележи своя храмов празник и ще раздаде курбан за здраве. Тази година тя отбеляза 80 години, откакто е построена.

Отец Боян Саръев

На 15 август Светата Православна църква отбелязва Успението на Света Богородица. Особено тържествен е празникът за храмовете, носещи това име, казва по повод празника отец Боян Саръев. „Успение“ е старобългарска дума, която означава „успяване“, т.е. Света Богородица успя да изпълни историческата мисия, с която бе натоварена, да роди Спасителя на света и да си отиде с обещанието да не оставя вярващите християни сами, а винаги да бъде молитвена ходатайка и застъпница за уповаващите се в нея.

През месец май се навършиха 80 години от построяването на храма в „Гледка“. Той е осветен на 29 май 1939 година от тогавашния пловдивски митрополит Кирил. Изграден от Свещеник Василий Топузлиев, родом от смолянското село Хасовица, с помощта на тракийци – бежанци от Беломорието. Отец Василий свещенодейства 50 години в този храм, припомня отец Саръев..
Манастирът в сегашния си вид  е изграден по инициатива на отец Боян Саръев и изцяло със средствата на дарители. Един от малкото новопостроени в България.
Да си спомним историята на християнското средище. Преди изграждането в днешния му вид, тук се намира църквата на тогавашното село Гледка, чиято история е твърде интересна и свързана с не малко чудеса. След като тези земи влизат в пределите на свободна България в 1912 г. (34 г. след Санстефанския договор от 3 март 1878 г.) тук  се заселват българи, прокудени от родните им места в Одринска Тракия. Измежду тези клетници е и бежанката Калина Кехайова от село Чобанкьой, Беломорска Тракия, която се отличава с голямата си религиозност и благочестив живот. Именно с нея се случва първото чудо – една нощ на сън и се явява Света Богородица, която ѝ казва, че в местността „Чаира“, намираща се до самото село, селяните трябва да построят храм и да го кръстят на нейно име.
Така и става – на 28 януари 1928 г., след извършване на Велик водосвет, мъжът на Калина започва да копае на уреченото място, и още след първата копка се показва иконата „Достойно ест“, а след втората копка – бликва вода. Множеството народ събрало се за случая изпада в удивление и започва да прославя Бог и Св. Богородица. С тези знамения бежанците тракийци разбират, че не са забравени от Бога и правят щедри дарения за построяването на храм. Така е поставено началото на църквата, предшественик на днешния манастир.
По това време местността „Чаира“ е била собственост на турчин, който я дарява на драго сърце, а християните със събраните пари построяват дървен параклис. На негово място е издигнат нов монолитен и просторен храм „Св. Успение Богородично“, осветен е на 29 май 1939 г. По-късно към него е основано читалище, открита е и безплатна трапезария за бедни  ученици (1937-1944 г.).
Дългогодишен служител в храма на с. Гледка е отец Василий Топузлиев, който свещонодейства тук цели 50 години (до 1983 г.), като оставя трайна диря в съзнанието и духовния живот на местното население.
След няколкогодишно прекъсване на богослуженията, през 1990 г. в кварталния храм на кв. Гледка е въдворен отец Боян Саръев. Наследството, което той получава тогава е една занемарена църква, каменната ограда (срутена), а дворът – буренясал и част от него превърнат в бунище. Отец Боян бързо пристяга църквата и възстановява редовните богослужения. Отначало посещаемостта е почти нулева.
На 18 април 1990 г. свещеник Боян Саръев основава Движение за християнски прогрес „Св. Йоан Предтеча“ със седалище Кърджали. Едновременно с църковните си задължения, енергичният отец започва да обикаля родопските села и градове, населени с помохамеденачени през османското робство българи, на които говори и проповядва Христовото учение.
В резултат на тази му мисионерска и проповедническа дейност, на 18 май 1991 г. в храма „Св. Успение Богородично“ в кв. Гледка се събират около 80 души от Родопите, които приемат християнството от ръката на свещеник Боян Саръев и отново се връщат в лоното на православната църква.
С това се поставя началото на процеса на връщане към християнството на потомците на помохамеданчени в робство българи, което го прави важно историческо събитие от най-новата история на България.
През пролетта на 2000 г. отец Боян получава съновидение, в което Божията майка му дава наставление да изгради манастир, тъй като това място е свято, и ще идват на поклонение християни от цяла България. Тя му подсказва и, че водата от извора ще лекува всякакви телесни и душевни страдания.
След получените наставления от Св. Богородица, отецът и презвитерата му Красимира за почват усилена работа. Постепенно обителта придобива днешния си вид, благодарение на любовта,старанието и даренията на множество миряни.
Днес православното средище „Св. Успение Богородично“ има обучителен център, в който се преподават часове по вероучение, калиграфия, иконография, църковно пеене, компютри, магерница, конферентна зала, библиотека. Всяка събота и неделя в манастира се провежда неделно училище (за деца в събота, а за възрастни в неделя). Създаден е приют за бездомни, в който им се осигурява подслон и храна. Впоследствие към центъра се отваря и социалната кухня, в която се хранят над 100 човека – бедни хора от различни етнически групи – българи, турци, цигани (40 от тях са деца, предимно от малцинствата).

В двора на манастира се намира параклисът „Животоприемний източник“, построен е около кладенеца, за който Божията майка казва, че е благословен и мнозина ще намерят изцеление при него. И наистина – безброй са изцелените от всякакви телесни и душевни страдания. Слепи проглеждат, куци прохождат, неми проговарят. Съпрузи, които живеят дълго заедно и са без деца, след искрено поклонение, пиене на вода от аязмото и четене на молитви от отец Саръев, зачеват и раждат здрави и хубави деца.

Ценна реликва за манастира е съхраняваната в него частица от св. Кръст Господен. Тя е открита през лятото на 2002 г. при археологически разкопки на средновековен епископски център, намиращ се в подножието на Перперикон, край кърджалийското село Чифлик. При разкопките в абсидната част на епископската църква са открити 5–6 бронзови нагръдни кръстове – реликвариуми. При изследваното им в лабораторни услови, в един от кръстовете, в мощехранителницата, са открити частици от св. Кръст Господен.
На 1 декември 2002 г. частиците от св. Кръст Господен са пренесени в  храма “Успение Богородично” на кв. Гледка с литийно шествие, организирано от отец Боян Саръев и с участието на благочестиви християни от цялата страна. Днес реликвата е изложена в храма за постоянно поклонение.
Така Кърджалийският манастир “Успение Богородично” носи потенциала на един от най-мощните духовни центрове в България. Превръща се във все по-посещавано и предпочитано място за поклонение и за религиозен туризъм от българи и чужденци.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache