Подариха на Ардино юрушко наметало, изследователка твърди, че Ататюрк е от юрушко потекло Наметалото е служило за отличаване на юруците пастири при дългите им преходи пеша

Изследователката доц.Несрин Къратлъ подари на Ардино юрушко наметало „кейфие”. Наметалото е служило за отличаване на юруците пастири при дългите им преходи пеша. Според Несрин Къратлъ в общината е имало колонизирано юрушко население по време на Османската империя.

Изследователката смята , че Мустафа Кемал Ататюрк също има юрушки корени. Юруците са номади. Според Константин Иречек, те получили името си от глагола юримек/тур.вървя/, което съответства на чергар. Тези турски чергари били пастири, които летували в планините и зимували в равнините.

Турският историк Гьокбилгин пише, че през XV в.тяхната численост по българските земи се увеличава, но през XVII в.намалява. Максималният брой,който те достигнали по
нашите земи бил 100 000 души. В Източните Родопи юруците живеели съвместно с ислямизирано автохтонно население.

Според изследователите Алексей Кольонски и доц.Ибрахим Ялъмов юруците са предшествениците на турското население в страната и респективно в Източните Родопи.

Наричани са били още коняри. Според председателят на Общинският съвет в Кърджали Раиф Мустафа съществува предание, че юруците в региона са дошли от Коня. Потомък на уседнали юруци е преприемача Сабахаттин Гьокче. Кольонски пише, че юруците се отнасяли с уважение към местните християни и дори
почитали техните оброчища и правили курбани. По подобие на българите мюсюлмани и алевитите в Източните Родопи и местните юруци били наричани ахряни-по името на старото славянско наименование на областта-Ахрида.

Георги Кулов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache