Да или Не на Стратегията за детето? Кой прав и кой крив? Ще има ли Барневерн в България и ще ни изненада ли неприятно януари

Божидара АНГЕЛОВА

Септември дойде с нов подем на общественото недоволство. Само преди дни в десетки градове на страната излязоха хиляди притеснени майки и бащи, баби и дядовци на протест. Те държат да изкажат своето негодувание срещу промените в нашето законодателство, които прокарват идеите на спряната (уж) Национална стратегия на детето 2019-2030.

След като три десетилетия се наситихме на демократични нововъведения от Запада, след като през 2018 година управляващите ни „сервираха“ Истанбулската конвенция, тази година за десерт ни поднесоха нова вносна идеология, намирисваща на норвежки Барневерн.

И тук е уместно да попитаме „Защо го правят“! Като мислещи същества е редно да си зададем въпроси и да потърсим отговори. И то преди да е станало твърде късно за такава умствена гимнастика и за съответни действия (или противодействия) от наша страна.

Интересно е защо нашите политици експериментират така с обществото ни? Тяхна ли е идеята да се поевропейчваме по този начин? Не си ли дават сметка, че рискуват много? Не се ли сещат, че сме им електорат? Че идват избори? Че ще зависят от нашия вот? Не знаят ли, че българинът не къса така лесно с традициите си? Или те самите са скъсали връзката с корена български? На кого се натягат? И срещу какво насреща? Ако е за пари – за колко? Какво ще правят с припечеленото? В офшорки ли ще го внасят или ще реанимират издъхналата ни икономика?

Ако не е тяхна идеята за прословутата Стратегия на детето, тогава кой ги кара да копират едно към едно чужди идеологии и да ги внасят у нас? Защо ще го прави? От благодетелност ли или с користни цели?

И в Кърджали протестират срещу Стратегията за детето

Ако Бойко твърди, че „Стратегията я няма“, тогава защо тихо мълком се правят промени в законодателството и се прокарват нейните принципи? Защо вече има случаи на отнети деца? Ако няма Стратегия, защо тогава признати юристи „бият тревога“? Защо се налага адвокатите Шейтанов, Николов и Маврудиева да регистрират Сдружение „Родители Обединени за децата“ (Сдружение „РОД“), с което да представляват пострадали такива и родителски организации пред наши и европейски институции? Кой в случая е прав и кой крив? Кой казва истината и кой лъже? Ако Бойко е изразител на истината, тогава защо обществото не му вярва? Къде е доверието в него? Ако лъже – защо го прави? Кого точно лъже? Откога лъже? Докога ще лъже?

А защо Стратегията е наречена „стратегия“ ? Според тълковния речник терминът означава „обща, предварително начертана насока в ръководеното на война, битка, която трябва да доведе до победен край“. За каква война става въпрос? Кой ще води война и срещу кого? Държавата срещу семейството ли? Семейството срещу държавата ли? Чуждестранните и частни НПО-та (доставчици на социални услуги) срещу българските семейства ли? Ще смогнат ли съдилищата да поемат новата вълна съдебни искове? Какви са юридическите инструменти на съдиите, за да защитят правата на родителите с отнети деца?

Какви са критериите за определяне кое дете е в риск? Кой ще гарантира, че не се злоупотребява с тях? Къде е границата между строго възпитание и насилие? Кой я определя? Как ще се избегне злоупотребата с анонимните сигнали от недоброжелатели? „Извеждането“ на деца от семействата не ги ли стресира още повече емоционално и психически? Защо държавата не иска да подкрепя семействата в затруднение? Кой ще плаща на приемните семейства? Кой има сметка да взема деца (под риск) и да ги издържа? На чии разноски? Кой твърди, че приемните родители повече ще обичат и по-добре ще се грижат за предоставените им за отглеждане деца?

Наскоро имаше нов избор за Съвет на децата – това подготовка за детски съд над родителите ли е? Кой твърди, че децата имат разбиране върху нещата от живота и право да съдят родителите си? Защо на родителите се гледа като на безправни субекти? Защо им се вменява вина по презумпция, ей, така – без доказателства и без съдебно решение? Защо се посяга на конституционното им право сами да отглеждат и възпитават децата си?

Защо „социалните доставчици“ ще имат правото да влизат в домовете и да осъществяват пряко наблюдение как семействата се грижат за потомците си? Това не е ли грубо вмешателство в семейните неща? Кой ще защити домовете ни от недобросъвестни НПО-служители? Защо ще имат достъп и до личните ни данни? Каква точно е целта на нововъведението „Патронажни грижи за децата от 0 до 3 години“?

Интересно защо сред протестиращите няма ромски семейства? Не са ли техните деца най-често в риск? Защо те не се вълнуват от проблема? Защо не се е чуло за „изведени“ деца в риск от ромски семейства? Защо въпреки налетите от десетилетия пари във фондации за ромска интеграция, тъмничките ни съграждани все още не са интегрирани? Стратегията засяга ли и тях? Тя ще се справи ли с традициите на ранните бракове и малолетните майки?

Кой стои зад Стандартите за сексуално образование на Световната здравна организация за Източна Европа? Защо е нужно ранното сексуално възпитание у подрастващите? Толкова ли е важно пеленачетата да са наясно с половата си идентичност? Това ли е най-важното познание, което децата трябва да знаят за света и за живота? Това не им ли отнема невинността на детството?

Защо след като вече нямаме индустрия, икономиката ни е осакатена, духовността е занемарена, сега се посяга на най-малката, но основна единица на обществото – семейството? Това не е ли светотатство? Такова посегателство няма ли да осакати животите на хиляди родители и безброй деца? Няма ли да откъсне от изконните им родови корени малчуганите?

А ако след десетилетие например се установи, че Стратегията на детето е била грешка, тогава кой ще понесе отговорността? Кой ще възстанови щетите, причинени от практикуването й? Кой ще поправи живота на потърпевшите? Кой и как ще върне нещата на мястото им? Кой ще обърше сълзите от детските очи и от очите на ограбените майки и бащи? Кой ще плати цената? …

И още много „защо“ възникват в хода на нашите размисли. Все прости въпроси, но със сложни отговори, от които ни побиват тръпки.  Щом хиляди български родители са уплашени, значи, че нещата не са им изяснени. Щом не са изяснени, значи са мъгляво формулирани и неясно регламентирани. Следователно има оставени „вратички“ в законодателството. А това не е ли национално предателство?

Българино, задай си въпроси и потърси още днес отговори! Ако нещо те притеснява – питай, изясни си, действай, за да не останеш неприятно изненадан през идния януари!

 

4 коментара

  1. един каза:

    Много хубави и много точни въпроси, които чакат отговори.

  2. Анонимен каза:

    Само искам да уточня, че на протестите имаше и хора от малцинствата. Може би не бяха много, но е факт, че и те присъстваха.

  3. Протестираща каза:

    Благодаря на Нов живот,че пишете по тази тема! Опасността е голяма,но много хора не я осъзнават! Трябва повече гласност и тя може да е най-значима от вас медиите. Отново ви БЛАГОДАРЯ!

  4. Мария Исоева каза:

    Защо управляващите мълчат ли?Защото фона зад гърбовете им е ЕС и АМЕРИКА!Те заповядват,а те„ власт имащите”изпълняват в страх да не им секне кранчето с парички!,отричайки народ ,родина иДЕЦА!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, попълнете полето. *

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache