Край Хухла откриха най-големия духовен център на античността в Югоизточните Балкани Откритата късноантична и средновековна крепост е в местността „Балък Дере"

Археологът Ивайло Кънев и кметът на Ивайловград Диана Овчарова оглеждат светилището, където са открити уникалните археологически разкопки

Археолози от НИМ откриха мощен духовен център при разкопки на късноантична и средновековна крепост в местността „Балък Дере“ край ивайловградското село Хухла.

Центърът е съществувал успоредно с вила „Армира“ край Ивайловград и е бил част от един голям комплекс, обслужвал региона около Адрианопол – днешен Одрин, съобщи за Епицентър.бг кметът на града Диана Овчарова.

„През лятото на 2019 г. бе извършен пробив свързан с разкриването на най-ранната история на крепостта. Дългоочакваният резултат бе плод на много труд започнал през 2004 г. и с частични прекъсвания продължил 11 сезона. Този неизвестен досега комплекс е бил реалност значително преди римската епоха – още времето на древните траки, така ние сме на път да открием един от най-големите и влиятелни култови центрове на югоизтока. За целта е необходимо по-динамично и по-целенасочено археологическо проучване, чийто резултати ще отворят нова страница в историята на Източните Родопи а защо не и на югоизточните Балкани“, смята ръководителят на археологическото проучване Ивайло Кънев, главен уредник в НИМ.

До този момент са регистрирани над 800 движими културни ценности с експозиционна и историческа стойност. Проучванията установяват основните периоди от функционирането на крепостта, а именно, че е създадена в средата на IV век и е част от веригата крепости охраняващи новата римска столица Константинопол. Тя играе важна роля охранявайки пътя минаващ през Родопите по р. Арда.

Намерените монети

Въпреки откритията оставаше големият въпрос свързан с живота на този терен преди създаването на крепостта. Ние имахме съмнения какво е било, но нямахме доказателства, сподели за Епицентър.бг Ивайло Кънев. Тези съмнения бяха подхранвани от изключителният аристократизъм който се излъчва от архитектурата и не е характерен за калетата по планините, уточни археологът.

Той даде пример на улица с канализация, мощни зидове на една от сградите, измазани с фин бял хоросан. Цялата крепост е застлана с плочи. Необичайно е наличие на множество мраморни колони, с мраморни бази за тях, липса на защитни кули и т.н., а подхода до върха е терасиран и все още са запазени следи от големи сгради по тези тераси. Тези наблюдения дали основание на археолозите да предполагат, че на този терен е имало един значим период на висока цивилизация още преди построяването на крепостта през IV век.

В процеса на проучването се откроили сериозна група паметници от II-III век. Освен споменатите мраморни колони се открили монети, фрагмент от триредов надпис, фрагмент от античен релеф. Те потвърдили съмненията на учените за наличието на антична структура в основата на крепостта. Основното предположение било за съществуване на антично светилище, защото всички архитектурни декорации напомнящи за езичеството били много целенасочено заличени. На терена се вижда как умишлено е унищожаван споменът за периода предхождащ християнството.

Предположенията намерили доказателство през този сезон с откриването на фрагмент от повествователен надпис на старогръцки език. Написан е върху мраморна колона и е дарен в светилището. Текстът е разчетен от учения Николай Шаранков и гласи „На добър час господарю А……..“.

Откриването на надписа доказва наличието на светилище от епохата на античността в най-ранните пластове на крепостта и същевременно поставя въпроса за името на Божеството на което е посветено светилището.

Вероятностите се свеждат до боговете „Асклепий“ или „Аполон“ на които има намерени посветителни плочи от околните села.
Другият възникнал въпрос се свързва със значението и влиянието на светилището.

Самата посветителна колона и откритите археологически паметници, дават основание на екипа от учени да предполагат, че са попаднали на значим духовен център, съществувал успоредно с вила „Армира“ – част от един голям комплекс, обслужвал региона около Адрианопол.
Археологическите проучвания са финансирани от Министерството на културата и от община Ивайловград, уточни кметът на града Диана Овчарова.

Новооткритите артефакти в крепостта изискват мощно финансово рамо и от държавата, а и от спонсори. Нуждаем се от меценати, за да може бързо и в пълнота да се разкрие поне част от светилищния комплекс, призова Диана Овчарова.

Проучването на култовия комплекс може да предизвика още по-голям туристически интерес не само в България, но и в Гърция и Турция, чиито гранични области някога са влизали в района на светилището, надяват се в община Ивайловград. Граничният пункт за Гърция е на около километър от светилището, Одрин е на 30-на км, така че археологическата находка може да привлече повече туристи в Ивайловград от Гърция и Турция.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache