Вкаменената гора Корените са клони долу в земята. Клоните пък са корени във въздуха“ Рабиндранат Тагор

Отново се гмуркаме от реалния ни сив и опушен свят в зеления океан на природата. И ни се иска да пуснем корени в тази древна земя, да вдигнем ръце като клони към синята безбрежност. Както са го правили дедите ни. Завладяващо е. Красиво, мистично и омагьосващо.

Този път нашата любознателност ни отвежда към местността Габъз дере (долът с деретата) в един от дяловете на Стръмни рид, който се намира в Момчилградска община. Решаваме да проучим добре природната забележителност Вкаменената гора. Искам да се убедя, че става въпрос не само за природен феномен, а и за ритуално място на древните ни предци. Факт е, че се намира между две от най-интересните и големи светилища в Източните Родопи – Татул и Харман кая. А и в този район е една от най-гъстите мрежи от свещени скали и останки от крепости и наблюдателници.

От село Равен тръгваме в посока село Биволяне. Община Момчилград се е постарала да обозначи мястото, от което се тръгва към Вкаменената гора. Направено е и удобно място за паркиране, както и голяма беседка с чешма за отмора на туристите.

За половин час стигаме до рекичката Сапдере, откъдето започва природният феномен. Неведнъж сме откривали фосили на морски раковини както по деретата, така и по хълмовете над тях. Учените смятат, че преди 25-30 милиона години Източните Родопи са били подложени на подводна вулканична дейност и след природните катаклизми са се образували утаечни скали, съставени от плътно споени песъчинки и стари скални късове. Морето е било изтласкано, а горите, които са били по крайбрежието му, са затрупани от гореща лава. Някои от дърветата оцелели и били само овъглени. По-късно през скелетите им преминавали води, които носели кремъчно вещество. Така се запълнили кухините и са се получили каменните дървета. По света и на други места са открити такива вкаменени гори, но единствено тук дънерите са останали прави.

Пътеката криволичи по дерето и минава ту от лявата му част, ту отдясно. Лятото е най-удобната възможност за прескачане на водните препятствия. Почти навсякъде то е пресъхнало и може да се преброди открай докрай.

Станали сме рано, за да избегнем горещините, и в осем сутринта времето е прекрасно за разходка. Високи скали ограждат дерето и от двете му страни. Сега вниманието ми не е свързано с търсене на брод за групите, които съм водил по тези места. Нито пък с хората, които прескачат водата през другите сезони. Затова често вдигам глава нагоре към почти непристъпните скали. Четирима сме и моите спътници очакват да видим трапецовидни скални ниши, което да докаже, че древните са свещенодействали и тук. И в един момент между гъстата растителност се разкриват първите три ниши. Намираме най-доброто място за снимки и виждаме, че не са били само три. Имало е още, но ерозията ги е „изяла“. Останали са само техните отпечатъци. Решаваме, че можем да доближим скалата през есента, когато опадат листата и стане възможно минаването близо до скалите. Продължаваме по дерето. Показвам на приятелите ми първите вкаменени дънери. Разпръснати са от двете страни на дерето на около150 метра разстояние.

Решавам да покажа на групата ни най-впечатляващото вкаменено дърво в края на пътешествието ни. Знам, че то се намира в северната част на гората и ще сме в сянката й дори когато слънцето е напекло по обяд. Затова докато е рано и прохладно избирам пътека, по която се изкачваме нагоре към един от хълмовете над природната забележителност.

Достигаме височина и пред нас се разкрива прекрасна гледка към срещуположната страна на дерето. И тук стръмни скали се извисяват над рекичката. И като на длан пред нас се разкриват още трапецовидни, а и овални ниши. А под тях е големият вкаменен дънер. По сипея се виждат и другите вкаменени дървета, които са труднодостъпни, от този наш ракурс даже и невъзможни за достигане. Приятелите ми ме гледат с недоверие като им казвам, че съм стигал до тях и съм ги докосвал. От тази гледна точка те изглеждат на опасно място, но ги успокоявам, че с добри туристически обувки и с повече внимание не е чак толкова трудно да се доближиш до тях.

Изкачваме се на върха. Долу в реката е затулено, но тук, на голия скалист хълм поривите на вятъра се усещат от всички страни. Оставаме изненадани като виждаме руините на стари каменни къщи на самия връх. Тук навремето е имало махала и въпреки суровите условия са живели хора. От височината се разкриват гледки към цялата околност. В далечината се вижда хълмът, на който е разположено светилището Харман кая. До него е друг интересен хълм, на който си личат спираловидно нарязани скали, които образуват кръгове. Това са височините от Нановишката калдера, които най-добре разкриват какво се е случвало по тези земи преди милиони години. Открива се гледка и към другите дерета, по които също има много интересни скали, които ни предстои да проучваме.

Времето минава неусетно, а ние се чувстваме щастливи, попаднали сред древностите и зеления необят.
Слизаме отново в дерето и забързани преминаваме покрай огромни скални късове, попаднали там след някой от многобройните природни катаклизми. Нашата приятелка Мадлен върви последна и наднича любопитно навсякъде. И изведнъж между два подпрени един в друг скални къса тя открива отново ниши. Вмъква се между тях и успява да направи снимки. А има още много откъснати скали, изпопадали из дерето. Вече сме сигурни, че в тях са скрити още интересни изсичания и тук също е имало светилище, както по другите реки в района.
След като достигаме до почти всички интересни места из Вкаменената гора, връщаме се към беседката, където сме паркирали колата. До нашата кола има вече и друга. Но по пътя не срещнахме никой. Или хората бяха поели по други пътеки, или се бяха заблудили като много други, които за пръв път идват по тези приказни места.

Снимки и Текст: Венцислав СТАЙКОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache