Христина Мачикян: Да се спасим от прекаленото втренчване в материалното! Стихосбирката „Нищо не е наужким“ на самобитната музикантка, поетеса и писателка се бъде представена пред кърджалийската публика на 16 октомври от 17 часа във Военния клуб

Христина Мачикян, позната на мнозина кърджалийци като преподавател по пиано в Школата по изкуства към Дома на културата в областния град, е синкретичен талант. Родена е в Пловдив. От най-ранна възраст е в плен на звуци и ноти. Завършва средно музикално училище, а след това и Академията по музикално и танцово изкуство. Освен от музиката, Христина е покорена и от вълшебството на думите. Пише поезия от дете. Преди 12 години открива и магичността на късия разказ с неочакван край. Оттогава списъкът на нейните творби, публикувани в различни литературни издания у нас и в чужбина, е дълъг. Само преди дни разказът й „Каменният дом“ спечели вота на читателите в конкурс за къс разказ.

Христина успешно съчетава музикалните с поетичните си дарования. Съавтор е на детска песен, изпълнявана от Детска вокална група „Дъга“. Друга песен по неин текст печели награда на фестивал за авторска детска песен във Варна преди години. Христина има и отличия, свързани с поезия и с проза. Успешно работи и с четката върху платно, където извайва цветове и форми. Заедно с това не спира да обучава своите ученици на музикално майсторство. По празници пък кърджалийци могат да я чуят като изпълнител с колегите й от квартет „Киара“.

Само след десетина дни Христина Мачикян ще изненада любителите на нейното творчество с втората си книга – стихосбирката „Нищо не е наужким“. Авторката ще се срещне с кърджалийската публика на 16 октомври от 17 часа във Военния клуб.

Разговора води: Божидара АНГЕЛОВА

– Христина, мнозина те познават като преподавател по пиано, но се изявяваш успешно и чрез писаното слово. Как стана така, че музикалният „коридор“ ти „отесня“?

– Поезия пиша отдавна, а откакто преди дванадесетина години открих магията на разказите с неочакван край, успехът ме следва по петите, метафорично казано. Още първите ми разкази предизвикаха интерес и съвсем скоро след първата ми публикация в блог.бг вече имам редовни читатели. Така музикалният коридор за мен има по-широк смисъл, тъй като и в поезията, и в прозата ми музиката присъства с пълна сила.

– Какво си събрала в новата си стихосбирка, към коя читателска аудитория е адресирана тя?

– Стихосбирката „Нищо не е наужким“ съдържа 94 стихотворения, които подбрах от всичко, писано през годините. Като човек, който не спира да чете поезия и проза, съвсем разбираемо съм доста самокритична. Честно казано, дори не вярвах, че ще мога да събера достатъчно стойностни за мен стихотворения за една стихосбирка. Но докато правех подбора, бях приятно изненадана, добрите, качествените и за мен поетични творби се оказаха доста. Имам стихотворения за поне още една книга! Живот и здраве, може и това да се случи, тъй като интересът ми към писането е неспирен. А качеството – не скромно, но откровено казано – определено расте в положителна посока.

„Нищо не е наужким“ е създадена със съдействието на литературен клуб „Многоточие“, в който членувам заедно с още над 3000 човека от страната и чужбина. Издателство „Многоточие“ с издател Даниел Меразчиев и свой редакторски екип през годините натрупа сериозен актив от успешно представени и издадени книги в различни жанрове.

– Заглавието е провокиращо…

– Провокирано е от едноименно стихотворение, което бях написала по повод деня на поезията преди години. Стихотворенията в книгата са разнолики и жанрово разнообразни – има социална поезия, любовна лирика, както и творби, свързани с природата, сезоните и дори с някои народни обичаи и празници. Стихосбирката стана факт още в началото на лятото и за мен вече е радостно да разбера, че интерес към нея проявяват хора от различни възрасти. Дори мои ученици ме поздравиха, приятно впечатлени от някои стихотворения, спечелили и техния интерес. Тиражът на сборника вече е почти изчерпан.

– Само преди дни твоят разказ „Каменният дом“ спечели вота на читателите в социалните мрежи. В кой жанр – в белетристичния или в поетичния предизвикателството за теб е по-голямо?

– Категорично за мен по-голямото предизвикателство е прозата! Тя отнема повече време, дори чисто технически, все пак става дума за по-големи по обем текстове, но с нея откривам и създавам нови светове, които моделирам по свой вкус, а това винаги е изключително вълнуващо. Поезията е моята отмора от прозата, в която обичам да търся нови и нови приключения.

– Пишеш от детските си години, а също и рисуваш много хубаво. Правиш ли паралел между тези три различни форми на изразяване в изкуството (музика, поезия/проза и изобразително изкуство)?

– Естествено. Връзка между тези различни форми на изкуството има и тя е неизбежна и изключително полезна за всеки творец. Музиката присъства и в поезия, и в прозата, тя е важна съставна част от мелодиката и на стиха, и на изреченията в историите, които разказвам.

– Планираш ли да изненадаш почитателите си в близко бъдеще – нов концерт, нова книга и защо не и изложба?

– В близко бъдеще – не, но продължавам да пиша и имам идея да съберем разкази в нова книга, в която смятам да включа фантастика. Имам доста разкази в този жанр, като един от тях също бе участвал в конкурс на БНТ и бе избран да бъде включен в сборника с фантастични разкази „Скакалци в програмата“. Но голяма част са съвсем нови, никъде не са публикувани. Идеята за изложба само може да предизвика усмивката ми, защото съм много далеч от нужното за това майсторство. Може би, ако денонощието беше 48 часа, щях да имам време да усъвършенствам и това!А иначе изпълнения с „Киара“, дай Боже, да има, те са преди всичко удоволствие и вярвам, че то е споделено и от публиката.

– Много се говори за липсата на стремеж към духовност на младото поколение. Ти работиш с деца. Какви са ти наблюденията? Основателни ли са тези опасения или по стара традиция по-възрастните са недоверчиви към по-младите?

– Моите наблюдения са различни, може би защото децата при нас, в Школата по изкуства, са с многостранни интереси, свързани с различни видове изкуство. Това са деца с будни умове, които искат да придобият нови умения, да получат нови знания, те четат, рисуват, танцуват. Според мен този интерес в голяма степен е провокиран от техните родители. Възрастта на децата, които проявяват жив интерес към музиката и изобщо изкуствата, е все по-малка – от една-две години имам ученици, започнали обучението си под петгодишна възраст.

– Достоевски е казал, че красотата ще спаси света. Коя красота според теб ще спаси нашия свят и от какво трябва да бъдем спасени?

– Красотата вече спасява света, той оцелява благодарение на нея. Понятието „красота“ за мен е широко обхватно, то включва и човешкото духовно и физическо усъвършенстване, и необятните природни възможности, които непрестанно ни учат и удивляват. А това, от което смятам, че трябва да бъдем спасени, е от прекаленото втренчване в материалното. Да, то е необходимо за нормално и достойно съществуване, но не и неговия смисъл.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache