Спектакълът „Тайната „Българе“ трогна кърджалийци до сълзи Баба Таня от Кърджали вече е дарител на Ансамбъла с косичници - дамски аксесоари за коса, част от родопската носия

Сцена от етюда, представящ смъртта на Кочо и неговото семейство

За четвърта година фолклорният спектакъл на Ансамбъл „Българе“ разтърси до дъно душите на кърджалийци и развълнува до сълзи дошлите да видят с очите си сътвореното от танцьорите и хореографа Христо Димитров „чудо“ на танцовото майсторство и красотата на българските ритми.

Това се случи снощи – 20 октомври, в градинката пред Дома на културата, където мало и голямо, старо и младо се стече, за да се наслади на хубава нашенска музика, красиви танци и вълнуващ разказ за създаването на най-големия частен ансамбъл за български фолклор.

Стана ясно, че кърджалийската публика има уникалният шанс да изгледа бенефисния спектакъл „Тайната „Българе“, представен само преди дни в Зала 1 на НДК по повод 50-а годишнина на маестро Димитров, който ще бъде повторен в Кърджали и няма да се представя повече.

А как се случи това? Ето какво разказа пред репортер на „Нов живот“ точно преди спектакъла самият проф. д-р Иван Гаврилов: „За последен път ме виждате на сцена и за последен път аз ще играя пред вас, и никой няма да ме види повече, каза Христо Димитров на 7 октомври в НДК. Но когато на 29 април – Международния ден на танца, говорихме за гостуването в Кърджали, тогава нямаше такава уговорка. Попитах го „Сега какво ще изнесем там?“. Той помисли и каза: „Ще им изнесем „Тайната „Българе“. Идваше ми да го прегърна през телефона, защото това не съм го очаквал.Той действително прави много голям жест и хората в Кърджали имат уникален шанс да видя това. Дано и други градове имат този късмет“.

„Ансамбъл „Българе“ се явява пред вас за четвърти път и всяка негова постановка е едно тайнство, което граничи с магия. Но когато тайнството бъде обяснено как се е родило и как е минало трънливия път да стигне до вас, тогава вече магията става истинска“, сподели от сцената малко по-късно пред всички той.

Маестро Христо Димитров чете своето писмо до Господ

Когато самият Христо Димитров излезе на подиума, прожекторите светнаха пъстроцветно и магията оживя. „Ако трябва да кажа за тези 50 години кое е най-важното нещо, което научих от този живот, ще ви кажа едно нещо, което е много важно. И то е, че има Господ. Аз имам доказателство за това и то е тук, с мен, на сцената“, започна вълнуващия си разказ маестрото. Той разказа с вълнение как един ден, след като вече Ансамбълът е бил факт, намерил свое писмо до Господ, което бил писал някога в труден момент.

„Господи, днес е събота, а аз имам само 67 стотинки. Не знам как ще изкарам до понеделник. Моля те, ако е възможно, направи така, че някой да ме покани на обяд“, било написано в писмото, датирано от април 2001 г. В него маестрото моли Всевишният да му даде идеи и мъдрост как да реши финансовите си проблеми и да може да създаде най-големия ансамбъл в света.
„Аз не зная дали някой ме покани в онази събота на обяд, но факт е, че година и нещо по-късно ансамбъл „Българе“ беше реалност“, обяви от сцената той.

Солистката Албена Вескова омагьоса зрителите с красотата на нашенските песни

В следващите два часа неговият разказ оживя драматично пред стаилата дъх публика. И там – между хороводните стъпки, ритми и напеви, маестро Димитров разказа за трудните си и радостни дни през всичките 17 години откак съществува Ансамбъла. Той сподели за моментите на вдъхновение, за усещането си за мисия, за усърдната работа на целия екип, за хората, които са му подали ръка и са го подкрепили финансово, в професионален план и чисто човешки. Публиката узна как се е родил всеки един от спектаклите от репертоара на Ансамбъла.

На подиума пък, сред светлини и сенки и измежду думите от неговата изповед, се заредиха родопски, македонски, северняшки и добруджански хора и песни в изпълнение на солистката Албена Вескова. Те представяха цели картини от бита, религиозните вярвания, традиции, обреди и исторически моменти от историята на нашия народ. Публиката немееше пред картините, представящи героичната смърт на Кочо и неговото семейство, и пред мъжеството и гибелта на македонските комити. Красивият ръченик от платното на Мърквичка съживи зрителите и ги омагьоса със ситнежа на танцувалните стъпки и бързите ритми. Майсторски бе представен и обичаят Ладуване. Омагьосващи бяха не само танците, не само ритмите. Магичност носеха и красивите носии, гайтаните, шевиците, знамената, пушкалата… Всичко това бе съчетано майсторски в едно уникално, магично, театрално-танцово-звуково-светлинно шоу, което не може да се опише с думи, може само да се преживее.

Солисти на Ансамбъл „Българе“ са: Албена Вескова; със специалното участие на малката Емануила Божкова в ролята на дъщерята на Кочо; Иван Алексов – балемайстор; Верка Божкова – главен балетмайстор; Стоян Михов – художествен ръководител; осветление и озвучаване – Константин Панчев и Калин Илиев; сценарий, хореография и режисура Христо Димитров.

Спектакълът се осъществи на кърджалийска сцена благодарение на тримата добри приятели проф. д-р Иван Гаврилов, Ангел Авренлиев и Илчо Илчевски и се представя по повод 21 октомври – Деня на Кърджали.

Цветя за изпълнителите бяха поднесени от Община Кърджали, от Областна администрация на област Кърджали, от инж. Хасан Азис и от Никола Чанев.

Приветствие поднесе инж. Катя Митовска, и. д. кмет на община Кърджали. Тя изрази своето възхищение от видяното и поднесе благодарност от името на всички кърджалийци към организаторите на събитието и към продуцента на Ансамбъл „Българе“.

Във времето ние всички наблюдаваме развитието на ансамбъла, ръководен от неговия ръководител, който въпреки всички трудности успява да съхранява и разпространява българския дух и красотата на българските народни танци – не само в страната ни, но и по цялото земно кълбо. Убедена съм, че занапред със същия устрем и енергия ще продължавате да утвърждавате българския дух и да радвате многобройните си почитатели“, каза Катя Митовска.

По традиция проф. Гаврилов благодари на изпълнителите от Ансамбъла и сподели, че те стават още по-голяма загадка, независимо, че леко вдигнаха „булото на завесата“, за да можем всички да погледнем оттатък. Той подари на маестро Димитров икона на св. Николай Чудотворец и реплика на ритон. Професорът дари и специален нож, ръчна изработка, на артиста Стоян Михов, изиграл ролята на Кочо. Малката Емануила и майка ѝ Верка Божкова получиха в дар златно кръстче.

Дар на маестро Димитров поднесе и кърджалийката баба Таня, която е първият дарител на ансамбъла от Кърджали. След един от спектаклите в Кърджали, тя отишла при Христо Димитров и дарила първите (по думите му) косичници. Днес баба Таня излезе на сцената, за да поднесе в дар икона на княз Борис1 с думите: „Във възторг съм! Такъв човек едва ли ще се роди в България втори път“.

Баба Таня – първата дарителка на Ансамбъл „Българе“ от Кърджали. Тя е дарила косичници – дамски аксесоари за коса за родопски носии

На изпроводяк маестро Димитров, очарован от топлотата на приема и бурните овации на кърджалийската публика, възкликна: „Очевидно тук в Кърджали ни обичат, заради това ще идваме пак“. А и мнозина жители на града край Арда изпратиха гостите с пожелания за нови срещи и нови, още по-големи успехи на нашенска и чужда сцена за великите от Ансамбъл „Българе“. За да се знае и помни, че България може да е малка по територия, но има величаво минало, силен дух и уникални фолклорни традиции.

Текст и снимки: Божидара АНГЕЛОВА

Проф. д-р Иван Гаврилов, един от тримата приятели-организатори да се случи това събитие в Кърджали

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache