Ивайловград засия с „Цветовете на улицата” Участващите във фестивала творци рисуваха по фасади, спирки, улични обекти и други публични места

Управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма за трансгранично сътрудничество между България и Турция „Интеррег-ИПП България -Турция 2014-2020“ е с общ бюджет малко над 29.6 млн. евро, съобщиха от строителното министерство. Тя подкрепя изпълнението на проекти в областта на околната среда и туризма. До момента по нея са финансирани 77 проекта на обща стойност 20.7 млн. евро.

Последното събитие, организирано по тази програма, е Фестивалът „Цветовете на улицата“ с атрактивни и нетрадиционни методи на изкуството, който се проведе в Ивайловград, и бе обагрен от стрийт арт пленери и изложби. То е част от проект „Цветовете“, финансиран от Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег-ИПП България –-Турция 2014-2020.

Участващите във фестивала творци рисуваха по фасади, спирки, улични обекти и други публични места. По този начин бяха създадени своеобразни „галерии на открито“. Чрез пленер на художници върху платна бяха пресъздадени туристическите ресурси на района. Впоследствие в България и Турция ще бъдат организирани изложби, които ще включват създадените по време на фестивала художествени произведения и фотографии на стрийт арт творбите, които по този начин ще бъдат популяризирани още по-широко.

По време на фестивала Ивайловград беше озвучен от поп и рап певци и фолклорни състави от България и Турция. Прозвучаха изпълнения на Тракийски хор „Яни Попов“, женски фолклорни групи от с. Свирачи и с. Чамлъджа, Турция. За доброто настроение допринесоха и кукерите от кв. Лъджа.

Фестивалът в Ивайловград е финансиран по втората покана на програмата за трансгранично сътрудничество. Проект „Цветовете“ има за цел да популяризира трансграничното културно, историческо и природно наследство в районите на Ивайловград и Кешан/Чамлъджа в Република Турция и да насърчава развитието на културния туризъм. Водещ партньор е Сдружение „Гражданска инициатива за обществено развитие и интеграция“. Проектът надгражда и продължава инициативата „Пътят на художника“, реализирана в периода 2017-2018 година.

Ива̀йловград е град в Югоизточна България, област Хасково, административен център на едноименната община. Старото му име е Ортаккьой (в буквален превод от турски Средно село или Село по средата).

Ивайловград се намира в крайните дялове на Източните Родопи по средното течение на река Арда и нейните притоци Бяла и Луда река. Той е единственият град в България, от който, отправяйки се право на север, се стига до Република Гърция, с която граничи на изток и на юг.

В общината има различни исторически и архитектурни забележителности. Край града се намира Вила Армира – антична римска вила. Днес тя е паметник на културата с национално значение. Открита е през 1964 година при строеж на язовир на 1.5 км югозападно от квартал Лъджа. При последвалите археологически разкопки са разкрити останките от крайградска вила от периода на Римската империя по нашите земи. Впоследствие тя става популярна под названието „Вила Армира“, произлизащо от името на малка река Армира, приток на река Арда, на брега на която е построена вилата.

В община Ивайловград се намира и друго ценно наследство от миналото – крепостта Лютица. Тя е една от най-добре запазените в първоначалния си вид средновековни крепости по българските земи. Стените ѝ, ограждащи площ от 14 дка, са запазени на височина до шест метра и имат дебелина от 1.75 метра. Отбраната им е подсилена с 12 кули, част от които са запазени до първоначалната си височина от девет метра. Кулите са били триетажни и са завършвали с бойна площадка, снабдена със зъбери. Долните етажи на южните кули са използвани като жилищни помещения, а тези на северните – като водохранилища. Това личи много добре от начина, по който е организирано изкачването на бойната площадка до върха на кулите. При тези, които са използвани за жилища, то става чрез вътрешни дървени стълби, а при кулите, чиито долни етажи са пригодени за водохранилища -чрез долепени до крепостната стена каменни стълби.

За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от времето на император Лъв VI Философ (886-912 г.). Разрушавана многократно, в сегашния си вид тя е построена най-вероятно през XII-XIII век по времето на цар Калоян. Известно е, че при османското нашествие Лютица е завладяна без бой. В резултат на това тя не само че не е разрушена, но и запазва статута си на епископски център.

Общинският исторически музей, който се помещава в сградата на бившата градска баня, е представено културно-историческото наследство на Ивайловград. Тук са експонирани археологически паметници от района, исторически документи, предмети и снимки от градската възрожденска история, национално-освободителните борби, местното стопанско, обществено-политическо и културно развитие през периода от втората половина на ХІХ до началото на ХХ век. Уредени са три експозиции: „Археология“, „История на града и района преди Освобождението“ и „История след 1878 г.“.

В кухнята в региона се използват много подправки, които всеки може да събере сам в околностите – риган, джоджен, мащерка и други. Ловът и риболовът са широко разпространени и затова се готви много дивеч – глигани, пъдпъдъци, и сладководна риба, основно сом, шаран, бяла риба, мряна, кефал, алай (карабалък). Има много майстори на традиционните чевермета, които някои гарнират с мед (който е уникален букет от аромати) и студена бира.

Климатът е благоприятен за развитието на лозарството, а оттам и за производството на великолепно вино.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache