Словото като оръжие в модерната проза на Захари Карабашлиев Един наистина забележителен като художествено постижение роман достоен да влезе в учебните програми на училищата и университетите.

Захари Карабашлиев неотдавна гостува в Кърджали

В кратката библиографска справка за Захари Карабашлиев фиксираме заглавията: „18% сиво“ – роман (2007г.), „Кратка история на самолета“ – разкази (2009г.),  „ОТКАТ“ – драматургия (2010г.), „СИМЕТРИЯ“ – разкази (2011г.), “ХАВРА“ – роман (2017г.), „ЖАЖДА“ – роман (2018г.)  „Не толкова кратка история на самолета“- разкази (2018г.) И пиеси: „Лисабон, „Откат“,“ Аутопсия“, „Неделя вечер“, Награди: „Хеликон“, “Хр. Г. Данов“, “Комунитас“, „Елиас Канети“, а също професионални призове, награди и селектирани текстове в чужбина, двадесет и пет преиздания на дебютния му роман, преводи на английски, френски, немски, сръбски, поставени пиеси в САЩ – Бродуей, кинодраматургични версии.

През последните десет години в родната ни литература се появиха много и изключително силни имена в разнородните белетристични жанрове: Владимир Зарев, Деян Енев, Милен Русков, Иван Голев, Алек Попов, Стефан Кисьов, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Светлозар Игов, Момчил Николов, Димитър Бочев, Васил Кинов, Христо Славов, Кольо Георгиев, Мирослав Пенков, Любомир Канов. И всеки със своя специфична творческа физиономия и облик, теми и проблеми, авторска територия на експериментирането и реализация на творческо въображение.

Захари Карабашлиев  се появи с гръм и трясък преди дванадесет години, когато романът му „18% сиво“, направи истински фурор на богатия книжен пазар. Той се превърна в бестселър не само за издателство „Сиела“, но и за цялата пъстра и пренаситена панорама на съвременната българска литература. И не случайно до момента има вече над двадесет преиздания и преводи на основните европейски езици. Създадена е и киноверсия на феноменалния сам за себе си текст на романа.

Многосюжетен, с изключително нестандартни художествени образи, този текст има много общи художествени характеристики с естетиката и поетиката на автори като Владимир Набоков, Чарлз Буковски, Умберто Еко, Орхан Памук, Елиф Шафак. Вписва се и в традицията на редица модерни български автори като Димитър Коруджиев, Виктор Пасков, Иван Голев, Владимир Зарев, Златомир Златанов, Станислав Стратиев, Алек Попов, Светлозар Игов, и дори с класическите майстори на СЛОВОТО като Павел Вежинов, Васил Попов, Емилиян Станев.

Авторът разказва своята история за красивото и чисто като кристал детство, с мечтанията и поривите на юношеството и младостта, за цената на успеха чрез неистов адски труд, невероятни креативни постижения с кръв и пот, с много интелект, ерудиция, мислене, възходи, агония, падения, победи, поражения, анализи и болезнени самоанализи, смяна на житейската посока и на личностното, индивидуално, специфично и неповторимо присъствие и съществуване. Със своя изказ писателят постига изключително ефектно ниво на художествено-естетическо присъствие като философските квинтесенции звучат наистина мъдро и назидателно. Той формулира: „Истинските промени са невидими, останалите просто не си заслужават лишенията!“. И още „Сигурно всеки има своя ЗАПАД!“ – това е грандиозна метафора за мечтанията, търсенето и намирането на СМИСЪЛА на СЪЩЕСТВУВАНЕТО, защото Запада е територия на мечтите, а не географско понятие.

Точно тези прозрения в житейската философия на централния персонаж правят от това четиво модерен философско-психоаналитичен роман-притча, изпълнен с невероятни превратности в дългия път от източния към западния бряг на АМЕРИКА /Обетованата земя/. Наситен с драматични монолози и диалози романът е една метафора на пътуването към себе си с цената на последното болезнено, интроспективно себеопознаване, преодоляване на болката и страданието. катарзисите и с една единствена цел – оцеляването – интелектуално и чисто биологическо.

Енциклопедизмът в креативната душевност на централния персонаж – ЗАК, му помага да съхрани себе си и да поддържа високия си дух. Лекотата в общуването със странни, екзотични и непредсказуеми субекти е плод на много интелектуални натрупвания и рутина при разчитане знаците на съдбата и прозрения на интуицията. Играта и игровото начало доминират в събитийността на сюжетно-фабулните ходове в романа. Криминално-психологическата линия в структурата на творбата е изведена с изключително фин аспект по законите на модерната драматургия. В естетиката, поетиката и стилистиката е заложена идеята за Любовта – огромната, изпепеляваща и преосмисляща всичко ЛЮБОВ. Тази, от която започва и свършва всичко, обърканата, болезнена и непредсказуема любов към неговото второ „АЗ“ – противоречия странник и чудак, който от друга страна е устремен към мечти и не се бои от най-важните противоречия в житейската философия такава, каквато е.

Темата е за истинското, доказаното приятелство, за органическата връзка с фамилните традиции, порядки и ценностната система, Идеята за детайлно и болезнено себепознание наистина успява и се превръща в печелившо оръжие благодарение на АРТЛИЧНОСТТА, на ЕНЦИКЛОПЕДИЧНОСТТА на асиметрично устроения и философски конструиран ЗАК. Той се извисява над нещата, конструира нови, абстрактни светове, в които намира уют, комфорт, хармония, оцеляване и спасение от непосилните въпроси и проблеми на битието, както и от ужаса на безпроблемното, рутинно ежедневие.

Един наистина забележителен като художествено постижение роман /предстои да излезе и киноверсията му на братя Чучкови през 2020г./, достоен да влезе в учебните програми на училищата и университетите.

Петър Хаджинаков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache