От мистериите на Хухла до „Мистерията на българските гласове“ Бояна Бункова чертае траекторията на своя успех от Кърджали до Сан Франциско

Надали и в най-смелите си мечти родената в Кърджали Бояна Бункова си e представяла, че ще работи в областта на интелектуалната собственост и поверителността на данни за юридическа кантора на брега на Тихия океан в САЩ, сред чиито клиенти са стартъп компании от Силициевата  долина и много артисти. Още по-малко е можела да предвиди, че решението й да следва право след години чрез основаната от нея „Шуберт Мюзик Пъблишинг“ ще я превърне в мениджър на прочутия в цял свят български женски хор „Мистерията на българските гласове“.

Като дете Бояна заедно със сестра си кръстосва ливадите около селото на родителите им, прочулата се с находки от древността Хухла. Живописната природа и богатото културно-историческо наследство на този край разпалват въображението на малкото момиче. „Бях 11-12-годишна, когато чичо ми откри

каменна плоча с изображение на известния днес тракийски конник.

Донесе я от курника на една баба с думите: „Деца, вижте какво открих!“ Покрита с кал и прах, трудно можеше да се види какво точно има върху нея. Сестра ми и аз грабнахме по една четка за зъби и старателно почистихме изображението. Отказахме на съседските деца да се включат с обяснението, че те не знаят как се прави това. Все едно ние го знаехме“.

Няма навършени 8 години, когато започват заниманията й с цигулка – инструмента, на който свири седем години в струнен оркестър. Продължава от време на време да хваща лъка и като студентка по право в СУ „Св. Климент Охридски“. Макар и доста по-рядко, на същата цигулка тя свири и сега. Участва в малък концерт по случай 24 май в Сан Франциско през 2018 г. и дори обмисля да си закупи нов инструмент. Разбрала е, че няма да се „отърве“ от тази своя любов към музиката, наследена от баща й, известния журналист от Кърджали Иван Бунков. Снимка в семейния архив е запечатила 16-годишния младеж да импровизира на саксофон.

След дипломирането си в София, Бояна специализира авторско право в Лондон и интелектуална собственост и технологично право в Сан Франциско. След завършването на СУ започва работа като юрист във „Вирджиния рекърдс“ и във „Вирджиния пъблишинг“ – първата подобна компания в България. Със завръщането си от столицата на Великобритания поставя началото и на „Шуберт Мюзик Пъблишинг“, в момента лицензиант на „Шуберт Мюзик Юръп“, представител на множество независими музикални каталози от цял свят, а също и на гиганта Warner Chappell Music. От самото начало в работата си Бояна Бункова обикновено съчетава по две неща. “Успоредно с дейността в „Шуберт Мюзик“ работех и като юрист в София, бях в екипа на голямата британска кантора CMS Cameron McKenna, с централен офис в лондонското сити. В университета в САЩ и малко след завършването постъпих като изследовател към McCarthy Institute. Съвместно с John Hopkins Institute проучвахме ефекта на стартиралите по това време adwords на Google и останалите търсачки върху търговските марки.“

Петнайсет години са изминали от началото на партньорството на Бояна Бункова с „Шуберт Мюзик Юръп“. Но въпреки подхвърляни през годините различни предложения за работа с български изпълнители мениджърката не крие, че не й е минавала през ум идеята да се опита да привлече хора „Мистерията на българските гласове“ на проф. Дора Христова. „Смятах ги за много големи и не вярвах, че ще успея да ги убедя да работят с нас. Подобна стъпка ми се струваше твърде смела и нереалистична. Когато все пак им отправих нашето предложение, измина около половин година, докато се съгласят, и то след доста преговори. Бяха правили опити да си сътрудничат с различни компании по тяхна покана, но те не ги бяха довели доникъде, защото с течение на времето им бе ставало ясно, че повечето се опитват да действат в собствен интерес, а не на хора. Затова, съвсем естествено, гледаха скептично и на нашето предложение. Трябваше време, докато се опознаем и сработим. Този първоначален етап съм запомнила с недоверието и с колебанията от тяхна страна.“

Противно на нашенското „Музикант къща не храни“, Бояна е дълбоко убедена, че

един артист трябва да може да се издържа от труда си.

„Щом може да се случва в други държави, би трябвало да може и в България да е факт.“ На колаборацията с австралийката Лиса Джерард гледа като на доста смело приключение. „Когато за пръв път срещнах името й като предложение на немския ми колега, не можех да допусна, че това е възможно да се случи. Много добре знаех коя е Лиса, като ученичка имах всички албуми на Dead Can Dance. Но вътрешно в себе си чувствах, че тя е идеална като звучене и като стил за хора. Спомням си първите ни срещи – когато я посрещнахме на летището, когато тя влезе в студиото и започнаха да се опознават с нашите изпълнителки. В началото им беше много трудно да я възприемат, но сега между певиците и нея има огромна топлота и обич, разбирателство. Те й подаряват неща, които сами бродират вкъщи. Атмосферата е много, много добра.“

Нещата започват да се случват с началото на работата по проекта „БууЧииМиш“ и последвалите концерти по представянето му. „Реакциите на публиките навсякъде, неочаквано за нас, бяха страхотни. На големия фестивал „Примавера Саунд“ в Барселона например участваха артисти от цял свят, до един големи и много известни имена. И ние по регламент разполагахме с един час за изявата си и бяхме впечатлени от препълнената зала – около 2000 души. Това – при положение, че събитията на фестивала течаха едновременно на 18 сцени! Много от зрителите ни казаха след концерта, че познават „Мистерията на българските гласове“ и специално са дошли да го чуят отново. Реакциите им се свеждаха до: „останахме без думи от чутото и видяното, а комбинацията между хора, Лиса Джерард и бийтбоксърът Skiller ни зашемети напълно.“

Бояна вярва, че най-новият проект на „Мистерията на българските гласове“ няма да се забрави с годините. „Тази музика не е нещо, което е толкова зависимо от времето. Не е поп музика, която ако не чуеш това лято, през другото вече ще е стара . Смятам, че в този проект има много живот и още много територии, които да обхване като концерти. Вече имаме запитвания от различни държави за следващата година. Единствената трудност е големият брой участници, които трябва да се заведат на тези места. Така че имаме нужда от спонсори, нуждаем се от подкрепа. Държавата има огромна полза от това, че

фолклорът като културен посланик я представя толкова позитивно.

При това по съвременен, достъпен и лесно смилаем начин за различни публики на всякаква възраст. Досега на два пъти сме получавали подкрепа за пътуванията ни от Фонд „Култура“ и това е единственото, което ни е дала държавата.“

Четири години работа е отнела на прочутия ни хор да завърши „БууЧииМиш“. Народният танц, дал заглавието на албума, вдъхновява Бояна да напише текста към композицията „Рано ранила“, в неговия ритъм. „Чувствах, че само мелодия не е достатъчна, беше необходимо още нещо. Първият куплет се роди спонтанно. Инстинктивно усетих, че текстът трябва да съдържа буквата „р“, за да се свързва с ритъма и да го подчертава. Споделих първите две строфи с композитора на песента  Петър Дундаков, той каза: „Това е страхотно!“ и настоя да продължа с текста, следвайки първоначалната си идея. Радва ме, че публиката я приема и  реагира позитивно при изпълненията на песента.“

Почти веднага след официалната премиера на проекта през май 2018 г. съставът тръгва на турнета из цяла Европа. „Инструменталната част, изпълнена от великолепните музиканти Христина Белева, Костадин Генчев, Петър Миланов и Димитър Семов  и особено участието на бийтбоксъра Александър Деянов – Skiller ,предизвикват въодушевление във всяка от държавите, където се появим за концерт. Само от началото на 2019 г. участията ни са около 20, пред публики в Лондон, Франция и Холандия (с по два концерта през тази година), Португалия и Полша (с по три участия) и Испания. Предстоят ни серия изяви тази есен в Северна Македония, Хърватия, Словения, Чехия, Швеция, Дания, Норвегия, Гърция, Швейцария и още поне 10-ина концерта във Франция.

„Първоначалното създаване на хора и изобщо на хорова музика, базирана на фолклора ни, не е автентичен фолклор, а преработки на различни автори, голяма поредица от известни български композитори, които привнасят различни композиционни техники от съвременността при създаването на този репертоар. За нас тази мистерия винаги е била ясна, за чужденците си остава загадка. Като човек от „кухнята“ знам как стоят нещата. Всяка преработка има определен живот, защото когато е създадена, тя е отговаряла на времето си и отразява постиженията на композиционното изкуство на момента. За съжаление днес композиторите, които се занимават с подобна дейност, не са много и това беше една от причините да започнем съвместна дейност с „Мистерията…“ Една от целите ни е да създадем среда, в която ново поколение български композитори да подхване създаването на нова фолклорна хорова музика. Поради тази причина в началото на този проект поканихме Петър Дундаков да напише нови произведения за хора. От самото начало тръгнахме с идеята за създаването на нов, авторски репертоар на състава, което подпомагаме и финансираме. Създаваме среда за появата на нови произведения, включително като резултат от партньорства на български и чужди автори. Не мисля, че в изкуството може да се каже кое е вярно и кое не. Ако се харесва на огромно количество хора, значи то има бъдеще.“

От години Бояна се занимава с поне две дейности едновременно. Сега разделя ангажиментите си между правната кантора в Сан Франциско и работата с „Мистерията на българските гласове“ в София. „Понякога, когато всичко много ми натежи, си казвам: „Да, много ми е тежко, имам много работа и нямам време да се наспя. Но видя ли резултата от усилията, продължавам напред. Това, че виждам реакциите на хората и положителните отзиви в чуждата преса след всеки наш концерт ме убеждава, че сме на прав път, което, разбира се, ме зарежда и ме мотивира да не спирам.“

Какво я поддържа в постоянна форма? „Спортът и йогата от тийнейджърска възраст – споделя Бояна. – Бягам  всеки ден и когато имам възможност, плувам.“ През тази година тя пробяга полумаратона в Ливърмор (на източния бряг на залива на Сан Франциско) без предварителна подготовка, а преди 10 г. участва в първия си пълен маратон – в Анкъридж, Аляска.

След успешните си години от Кърджали през София и Лондон чак до Сан Франциско Бояна Бункова няма своя формула за успял човек и не се възприема по този начин. Доброто семейство, което е създала в чужбина и дори раждането на първородния й син в деня след подписването на договора с „Мистерията на българските гласове“ или прохождането му в началото на записите на албума „БууЧииМиш“ не са я подтикнали да разсъждава по-различно. Възприема дейността си с прочутия хор като мисия, която по някакви неписани правила се е паднала именно на нея. „Успехът е нещо много относително. Всеки, който иска да успее в нещо, трябва да му се отдаде и да загърби много лични амбиции, за да постигне целите си. Когато успее в работата, човек може да загуби или да не му провърви в друго. Но само усърдното посвещаване на едно начинание дава възможност да се постигне желаният успех. Цената понякога е доста висока, затова всеки сам трябва да си прецени каква му е нагласата. Стиска ли му да направи необходимите жертви или не.“

Източник :Жената днес

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache