Честит рожден ден, Петко Славейков! Според една от версиите избира името Славейков, впечатлен от среща със сладкопойната птица

Петко Славейков
Петко Славейков

Петко Рачов Славейков е роден във Велико Търново на 17 ноември 1827 година. Син е на занаятчията Рачо Казанджията, като носи фамилията Казанджиев до 1842 година, когато според една от версиите той си избира името Славейков, впечатлен от среща със сладкопойната птица. Славейков е баща на 9 деца, от които политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публициста Рачо Славейков и поета Пенчо Славейков.

Освобождението на България променя из основи всичко в младата държава. 1878 година разделя като пропаст епохите преди и след нея. Различават се битът, мисленето, самочувствието на българина като свободен човек, стремежите и идеалите на народа. Много малко са и българите, оставили диря след себе си както по турско време, така и след това. Като се замислим за такива хора, в съзнанието ни изникват имена като Стефан Стамболов, Никола Обретенов, Петко Каравелов и Петко Славейков. Тук ще проследим най-интересните събития в живота на последния и неговите важни заслуги.

Учи последователно в Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Самообразова се с много четене в библиотеките на манастирите около Търново. Голяма роля за неговото възпитание изиграва запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при Емануил Васкидович), разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература. Първото му литературно произведение „Акатист на три светители“ е запазено.
Най-дълго просветителят се задържа в Трявна от – 1849 година до 1852 година. Славейков е пионер на българската възрожденска литература и публицистика. Първите му книги са издадени през 1952 година –  “Смесена китка”, “Песнопойка” и “Басненик”. Като творец върхът на неговия гений е поемата “Изворът на Белоногата”, чиято основа е народно предание. Тя е написана през 1873 година и самата чешма, на която е кръстена поемата, съществува и се намира в покрайнините на днешно Харманли. Петко Славейков е и първият български автор на басни, превежда и адаптира към българската действителност чужди автори. Малко известен факт е, че той е автор и на първата запазена и до наши дни готварска книга.

Възрожденецът е незаменим и със своята издателска дейност. Славейков се очертава като най-известния български писател по онова време в Цариград. Издава повече от 60 книги (български и преводни) и периодика.

Вестници: „Гайда“ (1863 – 1867), „Македония“ (1866 – 1872)[4], „Шутош“ (1873 – 1874), „Костурка“ (1874);

Списания: „Ружица“ (1871), „Пчелица“ (1871), „Читалище“ (1872 – 1873), „Звънчатий глумчо“ (1872).

Той е сред ръководителите на църковната борба. По-късно е учител в Българската екзархия. През 1873 г. създава известната поема „Изворът на белоногата“.

За статията „Двете касти и власти“ (в. „Македония“) е арестуван и обвинен във връзки с революционния комитет в Букурещ.

След пътуване до Македония Славейков участва в основаването на българска гимназия в Одрин през 1874 г., където се бори с гръцкото влияние върху българите. По-късно е учител в Стара Загора, пише борчески стихотворения (1876). За кратко отново е в затвора след Априлското въстание. След превземането на Стара Загора от руските войски през 1877 г. е назначен за председател на градската управа. При последвалото опожаряване на града загубва ръкописите си и събраните 15 000 пословици. През следващите месеци сътрудничи на руските войски, превежда през Стара планина отряда на генерал Михаил Скобелев, става свидетел на Шипченската победа и ги придружава до Сан Стефано.

И в оригиналните, и в подражателните си творби П. Р. Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна лирика под влияние на руските поети Александър Пушкин, Афанасий Фет и Николай Карамзин. Запазени са части от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под влияние на Паисиевата история) – „Крумиада“, „Кралев Марко“, „Самуилка“).

Славейков е познат и като основоположник на българската литература за деца, автор на учебници, проявява се като географ, историк и мемоарист.

Също така е и автор на първата готварска книга.

Той е преводач, филолог, фолклорист. Издава 2 сборника с народни песни (1860, 1868), възстановява събраните си пословици (17 000 на брой). Издава „Български притчи и пословици и характерни думи“, изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под множество псевдоними.

През 1875 г. Славейков става дописен, а през 1884 г. – почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

Той е сред водачите на Либералната партия след Освобождението, председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880 – 1881, 1884 – 1885).

Честит рожден ден, дядо Петко!

Благодарим ти!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache