Има ли живот след тютюна След лавандулата сега на преден план излиза шафранът като заместител на тютюна

Лавандула, бял риган, шафран, пурпурна ехинацея, италиански червен лук. Това е само част от списъка на възможните заместители на тютюна. В международен план и в България ниските изкупни цени и липсата на интерес от страна на изкупвачите направиха тютюна все по-неатрактивен за отглеждане. А дълбоко вкоренените й традиции изправиха редица производители пред дилемата има ли живот след тютюна.

Еднозначният отговор е трудна задача. Сред част от тютюневия бранш остава позицията, че нищо не може да замени културата в някои районите на страната. Част от появилите се заместители ще останат само бутиков опит, но други биха имали пазарен потенциал. Лилавите лавандулови полета, станали все по-честа гледка в страната, вече преминаха през възходи и падения. Сега все по-голям интерес предизвиква шафранът.

В планината или в полето

Не във всички райони може да се търси алтернатива на тютюна, смята председателят на Националната конфедерация на тютюнопроизводителите в България Асен Кючуков. В сърцето на тютюнопроизводството – Родопите, района на Благоевград и Гоце Делчев, където се отглежда ориенталските сортове (около 60-70%), алтернатива на тютюна няма, казва той.

„Това е културата, която носи най-високи доходи и в нископлодородни почви няма какво друго да се развива“, обяснява Кючуков. „В Кърджалийско хората почти са се отказали, като 14 села, които преди са се занимавали с тютюнопроизводство, са напълно обезлюдени“, продължава той. Според него трудно може да се каже, че и животновъдството може да бъде алтернатива, заради малките пасища и високопланинските места, които не позволяват да се отглеждат фуражи за едър добитък. Или остава овцевъдството и козевъдството. Картофите и фасулът.

Не така стоят нещата в полските райони, където се отглеждат едролистни сортове като „Виржиния“, и „Бърлей“. Доста голяма част от производителите, или около 70%, вече са се преориентирали и са започнали да отглеждат етеричномаслени култури: лавандула, маточина, бял равнец, роза.

Въпреки засиленото потребление на олекотени цигари за сметка на тежките, съдържащи повече ориенталски тютюни, в крайна сметка е останала само една фирма изкупвач – „Първомай БТ“. Едновременно с това инвестициите в производство на тютюн сорт „Вирджиния“ например, който е пълнежният тютюн на цигарата, са големи, тъй като сушенето се извършва с помощта на енергийни източници като газ и нафта. Самият Асен Кючуков е производител на сорт „Вирджиния“, като през 2003 г. кандидатства по програмата САПАРД, за да изгради тютюносушилен комплекс. След като среща проблем с възвръщането на инвестицията, вече и той е преориентиран. „За следващата година няма да бодна и един корен. Ще минаваме на култури, които се обработват повече с техника, като пшеница и слънчоглед, като работната ръка е проблем.“ Според него трябва да се обърне внимание на зеленчуците и плодовете, но докато субсидиите са основно на площ, те ще са в неравностойно положение.

Кючуков не вярва в дългосрочния успех на маслодайни култури като лавандулата или в този на шафрана. Все повече производители обаче виждат бъдещето в синьо-лилаво.

За Иран и Китай

Над 6000 декара засети с шафран. Над 570 кг произведен сух шафран през миналата година и очаквания за над 2 тона през тази. Така изглежда развитието на екзотичната култура към момента в България, като по думите на председателя на Българската национална асоциация на производителите на шафран Хасан Тахиров размахът предстои.

Той самият започва активно работа за популяризирането му от 2010 г., като прави връзки с ирански специалисти, които идват в България няколко пъти, за да проверят какви са възможностите за развитието на шафрана в страната. Оказва се, че заради климатичните изменения тя се превръща във все по-благоприятно място за отглеждането му. Растението изисква поне 25 дни минусови температури, като това става все по-сложна задача в държави, където то има известни традиции, като Мароко и Испания например, и в тях производството му е паднало с около 50% в сравнение с преди 20-30 години, разказва Тахиров.

Лидерът в производството на шафран Иран, който държи 90% от него, пък се опитва да инвестира в производството му в обезлюдяващите се източни погранични райони на границата с Афганистан и Пакистан. Така тази пролет се подписва договор за създаването на Българско-ирански център за отглеждане на шафранови луковици за Иран. Концепцията е, че луковицата започва да дава цвят на третата година и с предварителното й отглеждане в друга държава впоследствие иранските производители могат да започнат директно с добива.

Българските шафранови луковици вече потеглиха и в една още по-далечна посока, като тази година 40 тона са изнесени за Китай. Споразумението предвижда през следващата износът да е 200 тона, а по-следващата – 400 тона. Отделно Китай проявявал интерес и към сух шафран и шафран продукти. Вече стана ясно, че интерес има и от страна на инвеститор от Азербайджан, който иска да отглежда луковици в България на 150 – 200 декара.

По-голямата част от българските производители, или около 80% от хората, имат малки площи от по 1 декар. Вече обаче има и по-големи стопани с насаждения от по 60-100-120 декара. По думите на Тахиров отглеждането е подходящо на територията на цялата страна. Плюсовете са много, като например бързата възвръщаемост. Една зряла луковици ражда от 6 до 16 луковици. Един декар дава посадъчен материал за два декара. Ако за половин декар са нужни 20 хил. луковици, на следващата година има 120-150 хил. броя, или половин декар дава посадъчен материал за 2 декара и не е необходимо да се започва с големи средства. Не са нужни и големи площи земя, казва Тахиров, като по неговите думи печалбата от 1 декар шафран се равнява на тази от 75 декара лозе.

Така някой от производителите са ориентирани към размножаването на луковички, а други към сух шафран, като бъдещето е и в производството на шафран продукти.

https://www.capital.bg/

1 отговор

  1. hasan tahirov каза:

    Bideshteto e v Shafrana!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache