Мостът на Иво намери нов бряг Поет, писател и музикант, той все търси мостове между себе си и другите. И намира отсрещния бряг. Този път брегът  бе цял  народ – хърватския

Иво Георгиев Иво Георгиев е автор на стихосбирките „В по-лошата половина на гората“ (1998), за която получава една от наградите на Литературни дни „Южна пролет“ (1999) в Хасково, и „От вътрешната страна на очакването“ (2003), с оригинални авторски рисунки на яйца на насекоми. През 2002 г. издава албум с авторски песни – “ГрАДЪТ на сНЕЖНИЯ човек” и става лауреат на срещата “Поетични струни” в Харманли. Автор е на сборника с разкази „Исус ми прати SMS“ (Изд.”Арс”, 2009), както и на пиесата „Дупката”(непубликувана и непоставяна). За романа му „Уроборос” (ИК „Жанет 45”,2013) излязоха множество добри критични отзиви в литературни сайтове („Книголандия”, „Книголюбие” и т.н.,) както и в сп.”Страници”. През 2017 г излиза сборникът с разкази „Дневникът на кралския гъделичкар” (ИК „Лексикон”). Разказът „Arda longa, vita brevis” е включен в антологията на българския разказ „В началото бе епилогът” издадена на арабски през септември 2017 г, заедно с още 45 съвременни български разказвачи. Стихове на Иво Георгиев са превеждани на турски, а разкази на английски и арабски и хърватски. Поддържа личен блог със свои пътеписи, стихове, разкази, фотографии – http://iv0georgiev.blogspot.bg/.

 Така определям резултатите от последното пътуване на Иво Георгиев извън България. Поет, писател и музикант, той все търси мостове между себе си и другите – знаете защо. И намира отсрещния бряг. Този път брегът  бе цял  народ – хърватския. Ето за това пътуване разговарям с Иво с намерението и аз да прехвърля един мост към вас, драги читатели.

Разговора води Иван БУНКОВ  

-Иво, ти участва в литературен мост между България и Хърватия. Къде точно минава той и какво свързва?

-Този литературен мост свързва София и Загреб от десет години вече. Създаден е по инициатива на софийското читалище „Петър Берон 1926” и по-специално на неговия секретар госпожа Светла Славеева и хърватското Дружество на книжовниците съвместно с „Националната общност на българите в Хърватия” и председателя на общността господин Рашко Иванов. Но той не е само литературен, а е и духовен, езиков и приятелски мост. Той минава в душите на хората от двете страни и свързва всички, които се интересуват от книжовност и култура.

-Ти по моста ли мина или под моста? И какво видя?

-Аз изминах 1100 километра с моя автомобил от Кърджали до Загреб – значи съм минал по моста, щом съм пристигнал да крайната точка и съм се върнал.

Видяхме хубави магистрали, хубави селца и малки градчета. Видяхме и чудесната столица на Хърватия, както и град Вараждин, който е бил също столица за кратко през 18 век.  Този град пази един бароков дух на стария център. А Загреб е чист и спретнат град, който е свързан не малко и с нашата българска история. Тук, както знаете, са отпечатани „Български народни песни” на братя Миладинови през 1861 г. с помощта на епископ Йосип Щросмайер. Тук, в Загреб, Маестро Георги Атанасов е композирал първата българска симфония, която е била изпълнена в града през 1912 година. Малко известен факт е и че българските оперни певци през 20 век са създали истинска школа за качество в хърватското оперно изкуство.

–  Какво друго още?

-Видяхме катедрали, паметници, но най-вече хубави, усмихнати, одухотворени хора, които ценят и обичат чуждата култура. Мога  да спомена и за още една частица от  моста – нашият Народен театър „Иван Вазов“ и Националното казалище (театър) в Загреб са строени от едни същи архитекти – австрийците Хелмер и Фелнер. И много си приличат.

-А какво показа ти от България, от Кърджали? Донесе ли ни нещо?

-Аз бях поканен като писател. За краткото време на организиране на нашата среща – 4-5 дни, преводачката Ксения Банович, самата тя е един истински мост между нашите два народа – превеждала е Вера Мутафчиева, Владимир Зарев, Георги Господинов, Алек Попов и много други поети и писатели, та тя преведе два мои разказа за това кратко време и те бяха прочетени по време на срещата и бяха харесани от аудиторията. Оставих и няколко мои книги на приятели от българската общност. Но много повече донесох  – много впечатления, приятелства, снимки, сравнения, няколко броя от списанието на българската общност „Родна реч“, което излиза четири пъти годишно.

Донесох  и двуезичен сборник с произведения на авторите, участвали в литературния мост от двете страни за последните пет години. И една изключително интересна монография – „Българските градинари в Хърватия“ с автор Диана Гласнова. От тази книга може да се узнаят много неща – че нашите градинари в края на 19-ти и първата половина на 20 век са обогатили менюто на хърватите с много непознати дотогава за тях зеленчуци – като чушките, доматите, патладжана и др.

Дълго време на дребните монети в Хърватия са казвали „бугари“, защото в края на деня, на пазара, нашите градинари са продавали стоката си за дребни стотинки, за да не я връщат. Много неизвестни  за нас факти има в тази книга, но за това трябва да се напише в  отделна статия.

-Бе, струва ми се, че от Хърватска по моста стигат предимно до София? Не успя ли да удължиш моста и до Кърджали, може да не е един толкова голям магистрален мост, може да е и  като този за Лисиците, но да знаят и познават Източните Родопи хърватите?

-Кърджали достатъчно беше споменаван по повод на моето гостуване и по време на представянето. Освен това лично поканих и моята преводачка госпожа Банович следващия път да ми дойде на гости със семейството си и да й покажа Родопите.

Интересно е, че в третия за тази година брой на списание „Родна реч“ – органът на българската общност в Хърватия, имаше статия за скалните феномени в България, в която бяха описани и „Скалните гъби“ край Бели пласт с легендата за въглищаря Радуил и неговите четири дъщери. Така че мостът със сигурност беше елегантно удължен и до Източните Родопи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache