Георги Талев: Нямането на нищо означава, че всичкото все още предстои На 16 януари се навършват 14 години от смъртта на кърджалийския поет, писател, преводач, журналист и краевед  

 Георги Талев

 С повод или без повод, не можем да си позволим да не си спомняме за поетите-класици на нашето съвремие, особено когато са от величината на Георгиталевото присъствие в битието на словото, на езика. Защото когато словото е изричано от мъдри и талантливи творци, като кърджалийския поет, писател, преводач, журналист, краевед  Георги Талев, то е с още по-голяма значимост и необходимост. И особено когато, като него, са направили толкова много за другите си братя по перо, когато са оставяли своите книги недовършени, за да помагат на начинаещи поети, да ги редактират, да превеждат чужди книги…

Освен десетия превод на Пушкиновия  „Евгений Онегин”, един от най-добрите по мнението на специалистите, Талев остави още десетина други поетични и белетристични книги. Прояви се и като добър краевед. Документалната му  хроника за Шишмановия род “Родопски Шишмановци” претърпя две издания през 1993 и 2003 г. Има разкази и преводи от руски, осетински, дагестански, арменски, кабардино-балкарски и монголски поети и прозаици. Написа и литературния справочник “Да ги знаем кои са” – кратки профили на родопските творци, в който не отдели дори и страничка за себе си.

По-важно за него беше да си върши своето, да помага на младите поети, да попълва празнотите в културния ни живот. Не очакваше и благодарност за това. Но признателните наследници на Пушкин от далечния руски град Тамбов отбелязаха неговия 70-годишен юбилей, макар и без него. А кърджалийската културна общност поне представи посмъртно последната му книга с избрана лирика „Благословени трепети”. От нея стана ясно, че Гошо отдавна се е готвел за „безкрайното пътуване все нататък и за връщането все оттам”. Защото винаги е гледал живота под светлината на неговия край и в очакване на онези „сетни две минути – най-хубавият миг на края”. Тъй като беше прозрял, че “смъртта е безсмъртна”, че „новото оттатък” всъщност е настоящият ни „доживотен живот”. Дано се намерят спомоществователи, за да види бял свят и неговият тритомник с мемоари “Отвъд прегръдката на ада”, който прави дисекция на т.н. демократични промени у нас.

В орбитата на своето творчество Гошо Талев беше воден най-вече от Любовта. Вечно търсената, но и непритежаема сила, която тръгва от безвремието и пак се връща в него. Която носи и корените на земята и крилете на небето. Затова и неотменно следваше нейния “път, който знае, че го чака път”. В който “нямането на нищо означава, че всичкото все още предстои”. А това му завещание към нас, в днешното особено трудно и нагнетено с негативи време, ще ни бъде все по-нужно като надежда. Защото това е начинът Пътят на поезията, любовта и живота да продължи…

Лияна ФЕРОЛИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache