Кристалина Георгиева: Нужна ни е реформа в образованието, изоставаме плачевно Директорът на МВФ заяви, че е добре да обмислим евентуално въвеждане на прогресивно облагане

Министър-председателят Бойко Борисов се срещна с управляващия директор и председател на Изпълнителния съвет на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. Основен акцент в разговора им в Министерския съвет беше сътрудничеството на България с международната организация и възможностите то да се развива с оглед приоритетите на Кристалина Георгиева като ръководител на МВФ. В срещата участва и министърът на финансите Владислав Горанов.

За реформи в няколко сфери в България, призова директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева пред Дарик радио. Тя заяви, че е добре да се помисли дали плоският данък в България все още върши работа и дали други варианти не биха били по-ефикасни в днешно време.

„На първо място България трябва да реформира образователната система. Изоставаме плачевно. Правителството взе мерки – вдигна заплатите на учителите, обръща внимание на проблема, но преходът към това да мислим за хората ни като най-ценния ресурс на страната още не е направен изцяло“, смята Кристалина Георгиева.

„Трябва да реформираме и системата на здравеопазване и да продължим с реформите в администрацията, така че това усещане на хората за корупция да изчезне. В рамките на ЕС България има още много работа за вършене. Трябва да се намали неравенството между бедни и богати. Това е проблем в целия свят, но при нас проблемът е, че в една по-бедна страна за бедните хора е особено трудно“, допълни директорът на МВФ.

Според нея България може да обмисли въвеждането на прогресивно облагане. „България си избра плоският данък по две причини – за повече инвестиции отвън и за по-голяма събираемост на данъците. Трябва да се помисли дали все още това е правилото ниво на облагане и да се обмисли какво ще стане, ако има диференцирана данъчна ставка“.

Георгиева коментира и състоянието на световната икономика. „Изминалата година бе с най-нисък икономически растеж за последното десетилетие. По-тревожното бе това, че измерен по БВП 90% от растежа в света се забави през 2019 г. спрямо растежа от предходната година. Три са обясненията. Първото и най-важното е несигурността, която идва както от търговските войни, така и от геополитическото напрежение. Това води до по-малко инвестиции, а търговията в света почти спря. Миналата година отчетохме 1% растеж в търговията, което не се е случвало от много години насам“.

Според нея второто обяснение е забавянето в икономиките на една група държави – всяко по различни причини. „В Аржентина – заради политически промени, в Бразилия и Русия – заради по-бавен растеж от очакваното. Появи се нов феномен – хората излизат на улицата – създават демонстрации, които имат своите причини, но носят и своите последици – забавяне на растежа“.

Третото обяснение според Кристалина Георгиева е, че правителствата по-бавно реагират на тази нова ситуация и по-малко използват инструментите в ръцете си. „Хубавото нещо на годината бе, че видяхме как може на забавянето в растежа да се реагира чрез паричната политика – ниските лихвени проценти бяха почти навсякъде по света“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache