Да си спомним за Александър Занков, автор на Паметника на загиналите за Освобождението на Кърджали Склулпторът е роден на 29 януари 1900 г. в София, емблематичният за родопския град монумент е една от най-ранните му художествени изяви

Да си спомним за Александър Занков, автор на Паметника на загиналите за Освобождението на Кърджали, сътворен с огромно вдъхновение от художника – скулптор.

Александър Занков

Александър Занков е роден на 29 януари 1900 година в София. Завършва Трета мъжка гимназия в София, в която е съученик с художника Александър Жендов. Израснал в семейство със силни възрожденски традиции, завидна култура и сравнително добри материални възможности. Брат му Георги Занков е известен революционер.
Любовта на Александър Занков към изкуството определя избора му да се запише за студент в Художествена академия във Флоренция при Либерто Андрести. През 1927 година завършва Художествената академия в Рим при проф. Е. Лупи, а през 1929 г. специализира в Париж при проф. Антоан Бурдел , ученик на Роден.
През 1934 г. се завръща в България. Хвърля се в работата си с ентусиазъм и жар. За него паметникът в Кърджали е една от първите му най-ранни художествени изяви.
След изграждането на „Паметника на освободителите“ в Кърджали, Ал. Занков участва в много общи художествени изложби и в много конкурси за паметници. Особено го влече монументално-декоративната скулптура и композиция. През 1941 г. той участва в пластичното оформление на Военната академия в София, моделира каменните фигури за фасадата на сградата. След 9 септември 1944 г. участва в осъществяването на временната монументална украса на София и на статуята на „Републиката“ през 1946 година. От него е създадена през същата година и бронзовата фигура на българския войник пред Военното гробище в София, орнаменталната пластика на салоните на Театъра на народната армия в София и на Културния дом на профсъюзите „Георги Димитров“ през 1948 година. Негови творби са: страничният релеф на Паметника на съветската армия в Пловдив от 1957 година, Паметникът на Иван Вазов в София от 1956 г., Паметникът на загиналите руски войни на връх Етрополска баба. А през 1967 г. изгражда паметник на Алеко Константинов на пътя между Пазарджик и Пещера.
През 1960 година в София осъществява първата си самостоятелна изложба. Негови творби се намират в много художествени галерии и музеи в страната и чужбина, като София, Казанлък, Москва и други, а също и в много обществени сгради и паркове в страната.
Александър Занков напуска този свят на 27 юни 1982 г. в София. Но след него остават много истински, изстрадани творби, които въздействат силно на сърцето и въображението ни. Надарен от Бога с талант, добре подготвен и обучен от най-добрите майстори на своето време, трудолюбив, искрен и неподправен в отношението си към изкуството той не прави компромиси с изкуството. Критериите му за оценка на художественото творчество са много високи, чувството, което влага в творбите си е истинско и неподправено. А сътвореното от него остава и говори и днес на поколенията.

1 отговор

  1. Анонимен каза:

    Не е бил на откриването на паметника поради липса на пари .Това е цялата истина.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache