Думи за Димчо


Иван БУНКОВ
Много думи бяха изстреляни към Димчо приживе. Много от тях бяха убийствени. Но не можаха да го свалят, нито да го наранят в харизматичния му път. Събори го мълчанието, свали го премълчаването – капани, в които го вкараха свои и некадърни.
А бе рано. Твърде рано. Защото Димчо бе тръгнал в зората на демокрацията и се бе насочил подготвено, трайно и успешно нагоре и далеч. За
доброто на България, както той го разбира. Ярката личност боде в очи, ражда и конкуренция, и омраза.
Но днес и противниците му чувстват празнота, че него го няма. Широко скроеният работохолик, който предаваше размах на всяка нещо, с което се залавяше. Който увличаше с дарбата си да знае и да управлява!
Рядкост са тези хора. Защо пестим думите си за тях, когато са живи? Защо ги премълчаваме, когато не са вече сред нас? Та те са си наши, българи,
дори и когато не са от нашия политически отбор. 

А Димчо бе от националния отбор. И даде много за България. Просто трябва да го оценим!

 

Кръвта му беше на строител

Нe познавам лично Димчо Михалевски. Но всеки ден, когато минавам с автобуса или пеша по мостовете над Арда, виждам сините води на Водното огледало и отраженията на Кърджали в тях. Не една и две снимки с такъв изглед съм изпращала на приятели от други градове на страната и дори в чужбина. Тогава се сещам, че за да я има тази гледка, има и конкретни „виновници“. Днес един от тях „гледа“ от черния мрамор на паметна плоча близо до саваците на водната шир. Мястото изглежда необичайно за паметник, но не и в този случай – за Димчо Михалевски. Биографията му: Роден на 24 октомври 1965 година в Кърджали. Завършил „Промишлено и гражданско строителство” в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Магистър по политически мениджмънт от Нов български университет. Бил е заместник-кмет на община Кърджали през 2000 – 2003 година. Заместник министър на регионалното развитие в 86-то правителство на България. Народен представител в 41-то Народно събрание от Смолян и в 42-то от Бургас. Женен, с две деца. Починал на 18 февруари 2014 година.

Кратко житие, побиращо се в няколко изречения! Ала свършеното от него за краткия му живот говори друго. За мащабно и стратегическо мислене. За старателно планиране на събитията. За ясна преценка на обстоятелствата и даденостите. За дипломатически умения, за много предварителен труд и още повече свършена впоследствие работа. За мисъл, свързана с развитието на региона.

За Димчо Михалевски журналистът и директор на БНР в Кърджали Красимир Ангелов споделя:

„Рядко говореше като политик. Кръвта му беше на строител. Интересуваше се от проектите, строителството на пътища, водоснабдяването. Смяташе невероятно бързо, разполагаше с блестяща памет и огромна информация…

Виждах го на Ардинския мост. Седеше сам, вятърът го брулеше, а той гледаше багерите, които дълбаеха речното корито, кофража и бетоновозите. Водното огледало беше мечтата му. Приемаше го и като предизвикателство…

Искаше да направи „Трансродопска магистрала” – да разшири и ремонтира пътищата от Гоце Делчев до Ивайловград.

Искаше да се споразумее с гърците и стадата от Родопите отново да зимуват край Бяло море. Мечтаеше за инвестиции в целия район. Искаше да направи „млечен борд” за Родопите и обясняваше как с малка промяна в закона дори хората с по две – три крави ще могат да вземат субсидии от Европейския съюз.

Интересуваше се непрекъснато от тютюна и притискаше депутатите и Министерството на земеделието да решават проблемите в сектора и да работят за неговото възраждане. Обясняваше, че от това зависи хлябът на хиляди хора в планината и че вместо да чакат на социални помощи или да бягат в чужбина, те могат да донесат приходи от стотици милиони лева в държавния бюджет… Беше противник на концесиите, искаше държавата сама да разработва богатствата в земните недра…“

Красимир Ангелов разказва в спомена си и за перипетиите, през които бил минал Димчо, за да фокусира вниманието на строителния министър – тогава Асен Гагаузов, върху проекта за водното съоръжение на Арда. Споделя и за преговорите с гърците за Маказа, за упоритостта и находчивостта на Михалевски, които проявил, докато убеждавал местните власти в Солун, Ксанти, Комотини и Александруполис за преимуществата на това да има граничен контролно пропускателен пунк между двете страни. Разбира се, че тогава е имало (а и днес има) критикуващи.

Винаги има разнопосочни мнения и интереси. То не са истерии за рояци комари откъм Арда, оплаквания за наводнени мазета, подозрения в присвоени милиони, съмнения в потребността на водното съоръжение, обвинения в хвърлени пари на вятъра и прочие. Интернет пространството е „съхранило“ политически критики към депутата с корени от Кърджали. Обвиняван е в „политическа недалновидност“, в хаотично харчене на средства, в липса на воля за решаване на проблемите на хората в Смолянско.

Бургазлии пък са били възмутени как и защо Димчо Михалевски посмял да оспори искането им за събаряне на паметника на Альоша в града им. И не само това, но и да има смелостта да призове кмета на морския град да защити монумента.

„Човек е създаден, за да живее, създава и гради. Духът на разрушението не е човешки. Търсенето на решение на проблемите с премахването на нещо или някого показва липсата на въображение, градивни решения и безсилие“. Това е подчертал по този повод шефът на Парламентарната комисия по регионална политика и зам.-председател на социалистите в Народното събрание Димчо Михалевски.

И е прав! И е свършил огромна работа, плодовете от която „берем“ днес. И ще берат бъдещите поколения.

Статистиката е категорична и обобщава следното: Димчо Михалевски е бил е сред най-активните депутати в 41-ото и 42- ото Народно събрание. От парламентарната трибуна неведнъж е поставял на дневен ред теми, свързани с регионалното развитие, ВиК-сектора и общините. За рехабилитация на пътни участъци. За пътни проекти на общините, свързани с трансграничното развитие между България и Гърция, и изграждането на пътната инфраструктура за развитието на туризма в област Смолян.

Като строителен инженер, негова е била отговорността да прецени състоянието на „чинията“ на Бузлуджа. Като зам.-министър на регионалното развитие в периода 2005 – 2009 г. той е бил моторът за изграждането (отново да подчертаем) на гордостта на Кърджали – Водното огледало.

Реализатор на идеята за прокарването на пътя за Гърция през Маказа, който значително съживи нашия район. И изграждането на пътните участъци от Златоград и Ивайловград до границата. Като депутат от Бургаска област той се преборва, за да се осигурят 2 млн. лева за спасяването на рушащия се храм „Св. св. Кирил и Методий”. Става известен и като защитник на рибарите от Ченгене скеле. Задвижва прашясалия проект за узаконяване на рибарското селище.

По негово настояване са били отпуснати 16 млн. лева за подобряване на инфраструктурата в Бургаска област, 2 млн. лева от тях за изграждането на пътния възел на АМ „Тракия“ край Българово. Днес това е основна пътна връзка, която направи възможно обособяване на индустриалната зона край Българово. Осигурява алтернативен път до Южното и Северно Черноморие… Не познавах лично Димчо Михалевски. Мнозина от тези, които са се докоснали до личността му, твърдят, че е бил от онази рядка порода изчезващи мъже на честа, които изпълняват своите обещания. Човек и политик с потенциал да стане дори министър-председател на страната. Но съдбата решава друго за него.

Затова пък дъщеря му Петя е поела по неговите стъпки.

Божидара АНГЕЛОВА

5 коментара

  1. Анонимен каза:

    Когато оставиш следа след себе си за сегашното и бъдещо поколение няма как да си забравен.Поклон пред светлата ти памет Димчо

  2. Румен Галов каза:

    ЧОВЕКЪТ ОСТАВЯ ДЕЛА СЛЕД СЕБЕ СИ!ПОКЛОН ЗА ФАМИЛИЯ МИХАЛЕВСКИ!ИМАХ ЧЕСТТА ДА РАБОТЯ С ТЯХ !

  3. Анонимен каза:

    Не отричам направеното от г-н Михалевски ,който имах честта да познавам лично и да работим с него
    но има и други личности ,които са забравени а също са оставили следи след себе си и са изградили много
    важни инфраструктурни обекти из цяла Българи.
    Благодаря.

    • Соня каза:

      Е-е-е , тук паписаното говори точно за Димчо Михалевски и изобщо няма претенции да изброи всички заслужили хора в България. Коментарът на анонимния показва, че не разбрал смисъла на това, което е чел.

  4. Дияна каза:

    Искам да допълня списъка с добрините на Димчо – с голямото си сърце и човеколюбие той спаси болницата в Девин и днес тя работи! Липсваш ни Много! Поклон!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache