За дяволската церемония „Съчетаване на вино с храна“ и обратно Из „Непълен наръчник на виноугодника“

Пламен ДИМИТРОВ

Пламен Димитров

Без повече да усукваме, Ной създал виното. Как е станало това е друг въпрос. Бог, който често се проявявал като любопитен дуалист, все пак опитал напитката. Вероятно е имало и мезе. От богатите запаси на Ковчега. Тепърва науката ще научи доколко правилно е било съчетаването на двете субстанции на трапезата. Първоначално Господ се ядосал как е допуснал нарушаване на основните закони, но на втория литър простил, разбрал, че това е нова амброзия, изключителен напитък. На третия вече с разпалено въображение, нещо, което му липсвало по природа, не намерил нищо осъдително и позволил на Стареца да живее още 350 години, защото иначе нямало кой да му произвежда „опиянение“. Затова в десетте Божи заповеди никъде не се казва „Не пий вино!“. Останалото е забулено в тайна до днес. Най-вече въпросът е актуален до наши дни- червено или бяло.

За сортове, цветове и аромати няма сведение. И така в началото Бог казал: “Да бъде бяло!“. Опитал. Било доста добро. После Ной разделил белите от червените вина. Всевишният дегустирал червеното и останал доволен, когато Дженсис Робинзън и Робърт Паркър го оценили съответно с 91 и 94 точки. Причина, поради която ненаучно се смята, че Адам и Ева са техни прототипи. Както и онази история с райските градини. Тогава Адам казал на Ева, че Създателят ги е благословил с червено и бяло, а текстовете за ябълката и змията са само комплимент към автентичността на сюжета…

Ооо, отвърнала Ева, твоето дипломирано сомелие предлага Совиньон Блан и Каберне фран.

Уоу, възторжено извикал Адам, това е толкова оригинално! И идва навреме. Да готвим творчески…

Ето така започнал вековният спор какво вино да се сервира с вечерята. За да насочат правилно обърканите хора през това трудно енокулинарно приключение, тогавашните създатели на правила, които не били много, както е днес, и като донякъде праведни проповедници, решили да създадат „Правило на правилата“. Не било толкова лесно, защото се смятало, че виното и храната се свързват първо с очите, после с устата и чак тогава с мозъка. Не е много ясно как се е наложило мнението им, но истината е, че определили норма, която е валидна в повечето общи познания и фолклорни митологии . “Бялото вино с риба, червеното с месо!“

Моисей първи нарушил това правило, объркал тогавашните тероари с райските полета, кабернето с директните сортове, за свинското да не говорим. Така нарушени, библейските енокулинарни пропорции малко загубили от божествената си насока, оставяйки ни само  десет заповеди и неясни диетични конструкции. За дълго време.

Чак през 1215 година съюз от английски аристократи, както и други широки слоеве на обществото, посветени в ненормирани енокулинарни тайни, принудили крал Джон Безземни да подкрепи и наложи „Правилото“ в специален документ, известен още като Magnа karta. Този документ се превърнал в исторически и защото на церемонията при подписването му пили вино /предполагам френско-бел. авт./, за първи път бутилирано в по-големи бутилки, известни днес с почти същото име. Счита се, че тази случка помогнала на англичаните да се превърнат в колониална държава, не в търсене непременно на нови завоевания, а най-вече в намирането на истинска кльопачка, съчетана с хубаво вино.

После се случили и други революционни събития. Колумбова  Америка, Дон Периньон, Френската революция, Брийа Саварен, пак френската революция, Карем, Гримо, Дюма, Пруст и пр.

Не е за чудене тогава, че „Правилото“ засяга и Америка. Докато проектирал Декларацията за независимост, Томас Джеферсон пише: “Ние смятаме, че тези истини са очевидни. За бъдещите граждани на страната трябва да е ясно, че бялото вино е най-подходящо за рибни ястия, а червеното за червени меса. И със сигурност това ще помогне за постигане на по-добър живот, свобода, творчество и стремеж към опознаване на света“…

И така с вековете „Правилото“ се усъвършенствало и постепенно отделяло човека от животните. Голям късмет, защото Бог правилно е предпазвал вкусовете ни от неприятни храни и лошо вино. Цели векове!

Но какво ще кажем и за другата истина, че правилата са създадени, за да бъдат нарушавани. Стотици пъти съм виждал /признавам включително себе си/ как хората пият червено вино с риба, без да търпят някакви библейски последствия и наказания. И нищо лошо не се случвало. Само понякога, след тежък махмурлук и сочно преяждане… Е, не всеки ден.

От друга страна днешните ресторанти, увенчани с модерни кухни и още по екстравагантни рецепти, могат да ви предложат свежа риба с боровинков сос и пр. Това може да повдигне поне два важни въпроса. Първо, дали правилото за универсалност на храна и вино е наистина адекватно в днешната сложна кухня и второ, какво, по дяволите, е червено вино с бяла риба в задушен боровинков пълнеж. Отговорите ми се виждат трудни.

Доскоро основната ни храна беше сготвена с познати съставки, но днес хранителните пазари ни предлагат много нови и различни храни и подправки от целия свят, включително лимец от Бусманци. Вечеряме в ресторанти с любопитна кухня от всички континенти. Нови са и начините на готвене, от молекулярни до често  неразбираеми техники, вдъхновяващи комбинации и екзотични вкусове и аромати. Всичко това е вълнуващо преживяване, пътуване към неизвестното, ново изискване към съчетаване на храната с виното и обратното. Избор и комбинации колко искате. Това означава, че по-често човек трябва да се върти около винените магазини, да иска, да пита и изисква от търговеца повече и повече. А търговецът да притежава все повече и повече вина от различни сортове, тероари, региони, държави, пристанища, винени специалисти, мнения, медии и какво ли не. Всичко това прави свободата на виното все по-трудна, а когато прибавим и съчетанието с подходяща храна, объркването е фундаментално и дяволски церемониално. И може да предизвика или означава липса на избор.

Някой трябва да се произнесе по този въпрос.

Правилото на правилата вече е нарушено. Както казва един приятел, известен винен блогър: „Генезисът на знанията за храна и вино започва, когато вие решите да загубите невинността си и да се подчините на „Правилото“.

И следващия път, когато някои ви препоръча бутилка червено вино с бяла риба, помислете дали раят на масата е на изчезване или тепърва ще го откривате..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache