Шест години без Джими! Да си спомним за него Джемал Емурлов: Не етническата принадлежност прави от човека патриот, а чувството за принадлежност към една земя

  

На 16 февруари преди шест години, през 2014 година, Кърджали се сбогува с големия творец, майстор на четката, знакова личност за изкуството и културата в региона Джемал Емурлов – Джими.

Роден е на 13 април 1948 година в село Чифлик. Големият му талант е забелязан от великите майстори в изобразителното изкуство. Успява да се наложи редом до Георги Трифонов, Вежди Рашидов, Емил Стойчев, Янаки Кавръков и др. Негови работи са част от фондовете на много галерии в страната, а Националната галерия в София притежава 11 негови картини. Колекционери от Русия, САЩ, Франция, Турция, Унгария и много други страни също оценят по достойнство изкуството му, като се радват картините му да са част от техния фонд.

Джемал Емурлов е един от създателите на Дружеството на художниците в Кърджали наред със Станка Димитрова, Георги Трифонов, Васил Василев и други творци. Той е и дългогодишен негов председател.

Творчеството му е знаково за съвременното изкуство, изцяло посветено на Родопите и Кърджалийския край. През 2007 година по негов проект съвместно с художника Емил Пенчев са направени новите постаменти с герба и логото на Кърджали.
Джемал Емурлов е почетен гражданин на Кърджали.

За мнозина от приятелите и колегите му Джими е пример за морал. Определят го като широкоскроен, много щедър и добър човек. Неговата скромност била пословична. Като художник той е национална величина, който трябва да се чества на национално ниво. Младите го обожават при досега си с него като педагог в СУ „Владимир Димитров – Майстора”.

Принадлежат му думите: „Не етническата принадлежност прави от човека патриот, а чувството за принадлежност към една земя. Аз не мога да си представя да живея другаде!“.

Вежди Рашидов определя творчеството на Джемал Емурлов  като знаково за съвременното българско изкуство. Изкуствоведът Димитър Грозданов го сочи като символ на нашата живопис от десетилетия и го сравнява с Георги Трифонов.

Джими ще остане в националния живот на българската пластична култура с прекрасните си живописни, поетични платна и най-вече с неговия свят, който е напълнен с хората от Родопите, казва за него скулпторът Захари Каменов.

Вече няколко поредни години в Обединения детски комплекс в Кърджали се провежда областен конкурс за детска рисунка „Родопски багри“, посветен на големия кърджалийски художник. Една от целите е да популяризира творчеството му.

 

 В събота, 15 февруари, от 11 часа негови близки, приятели, почитатели и колеги ще почетат паметта му и ще поднесат цветя пред мемориалния барелеф на художника, който се намира до входа на арт галерията на булевард „Тракия” срещу ресторант „Москва“ в Кърджали.

 

Той е самостоен и не може да бъде сравняван с никой друг

Димитър ГРОЗДАНОВ

 изкуствовед, редактор на списание „Изкуство“

Познавам го много добре, състуденти сме с него. Играехме футбол в един отбор в академията. Джими е от типа художници, които са „родени художници“.

Той почти изпява живописта си. Направена е с една много голяма лекота и виртуозност. Както играеше футбол и пееше песни, така и рисуваше. Всички образи са негов специфичен типаж.

Има няколко принципа, които са негов патент – това развитие на разказа от преден към заден план. Като пример е картината му „Портрет“, при нея на заден план се развива биографията на портретувания. Хора, които пасат кози, танцуват хороводно през пейзажа, който е направен на няколко плана, също бе от похватите му в началото. По-късно започна да прави един основен фон и на него да изважда фигурите на преден план и да ги монументализира.

Джими е интимен художник и нещата му звучат като символ. От нашето поколение той е от най-видните автори. Основоположник на един такъв нов тип национален стил, който виждаме в творбите му. И дори когато рисува каменна сватба или съвременен пейзаж, пак успява да предаде националното. Той е художник, който е символ на нашата живопис от няколко десетилетия. Изразител е на поетичното виждане на цяла една генерация художници. Донякъде мога да го сравня с похватите на Шагал.

С други българските художници е трудно да бъде сравнен. Може би е близко до Георги Трифонов. Това са група художници на поетичното мислене, тип автори, чиито картини могат да бъдат разчитани.

Джими е бил някакъв вид обединителен център в Кърджали за много хора, защото беше човек с особено отношение към бита. Той харесваше живота.

1 отговор

  1. Анна Краева-Пловдив каза:

    Картините говорят:самобитен,модерен,цветен,искрящ от живот.Дано картините не се разпилеят,защото са нужни на очите и духа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нов Живот is Stephen Fry proof thanks to caching by WP Super Cache