Данка Тодорова, писател и педагог от Карлсруе, специално за „Нов живот“: Улиците са пусти, санкциите са до 5 000 евро

Преди дни, когато настъпи Първа пролет, закачих мартеничката си на едно дръвче, което видях в парка около реката, където се разхождам всеки ден. И сега, когато минавам оттам, се усмихвам и благодаря затова. Всички знаем, че времето, в което сме сега, е много по-различно от преди и мисълта на Васил Левски „Ние сме във времето и времето е в нас“ е много актуална в момента. От нас като отделни индивиди зависи какво ще направим, какви са нашите мисли и чувства, каква е нашата гледната точка към случващото се. Вирусът е шанс за преосмисляне на всеки човек, на всяка политическа и  ценностна система.

Започвам с ключовата дума  сега  – „солидарност“.

Почти всички клиники в Германия приемат тежко болни пациенти от Италия и цяла Франция. В Карлсруе определен брой легла са подготвени и снабдени с апаратура за обдишване на пациентите, които са тежко болни.

Преди няколко дни канцлерката Ангела Меркел  направи обръщение към немската нация и каза, че историята на Германия не помни от Втората световна война насам такова време. Пресконференции информират обществото по темата.

Обикновените хора се страхуват, това е нормално. По- лабилните пазаруват ненужни неща от магазина, тези постъпки им създават сигурност. Затова от две седмици не мога да си купя  тоалетна и кухненска хартия  – рафтовете за тези стоки са празни.

От 17 март са затворени  детските градини и училищата в цялата страна. Бяхме от първите провинции, заедно със Северен Рейн-Вестфалия и Бавария, които реагираха така. Като детска учителка имам право да работя само от вкъщи.Задължена съм да чета информациите, които пристигат от работодателя, за да съм информирана. Длъжна съм да представя план и теми, по които работя от вкъщи, защото това се смята за работно време. А който не работи – не получава заплата.

Чувството за сигурност у всички идва от това, че политиците реагират бързо на изменящата се обстановка. За съжаление много клиники не са направили реална преценка на  опасната ситуация, затова в някои има недостиг на маски и  на защитни облекла за здравните работници. Мисля, че и това ще се промени.

Има специален единен режим за всички, който канцлерката зададе. Имаме право да се движим в града, но само по един или по двама. Семейство могат да се движат заедно. Приет е каталог с глоби, защото много от младите хора гледат лекомислено на опасността от вируса. Санкциите са до 5000 евро.

В момента всички ресторанти, барове и нощни клубове не работят. Всичко е затворено. Преди около два дни ми се наложи да пътувам с трамвая. Той бе с два вагона – почти празен. Пътниците  стоят на разстояние повече от метър и половина –  това е мярката в затворено помещение. Улиците са пусти. Навсякъде има полицаи и полицейски коли. Държи се всички мерки да се изпълняват.

Зарадва ме това, че правителството бързо отпусна пари, за да върне всички  немски туристи, останали по света. Луфтханза превозва повече от 100 хиляди немски граждани, прибира ги вкъщи. Това много силно ме трогна – грижата за отделния човек и за гражданите, които са в рискови държави. Това доказва, че държавата не се  грижи за тях само на приказки.  Този факт помага за  създаване на чувството за сигурност у хората. Германия има една от най-добрите здравни системи в целия свят и това чувстват всички.

Тук някои разделят времето на: преди вируса и времето с вируса. Ние всички трябва да се научим да живеем с този вирус. Да следваме мечтите си, да изпълняваме задачите си и да преосмислим вътрешните си ценности,  да бъдем в подкрепа един за друг. Това се усеща чрез комуникацията. Ние всички сме онлайн и си даваме подкрепа.

Аз имам приятелка от Хамбург. Тя всеки ден ми изпраща хумористични текстове и весели картинки, защото знае, че за мен е много важно да се смея и да се радвам през деня. Лично аз попадам в една от рисковите групи, понеже преди време си направих операция. Трябваше да отида на контролен преглед  сега в клиниката, но датата беше изместена с две седмици, заради карантината. Тук приоритет имат хората, които имат нужда от грижи.

Завършвам с пожелание и с благодарност, че ние всички се грижим топло  един за друг. Не забравяме и природата, и пролетта, която ни дава надежда за бъдещето.

Записа: Божидара АНГЕЛОВА

 

1 отговор

  1. www.zorikos@abv.bg каза:

    Благодаря, Дани, за информацията от Германия и изразеното мнение. Надявам се скоро да кажем, че времето на вируса е отминало. Дано вземем поука от случващото се и да осъзнаем, че материалното е съществено, но не най-важното. Дано приоритетите ни се променят и да осмислим живота си. Агресията, алчността, лицемерието и простащината поне да намалеят и да станем по-разумни, по-благородни, по-отговорни, по-дисциплинирани. Добре е настоящето да се използва рационално от всеки: четене на книги, които все отлагахме за по-късен етап, хигиенизиране не само на дома, но и на душите си…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.