Кирил Вълчев: Нужен е план как да живеем с коронавируса, а не как да се крием от него

Светът и България като част от него не могат да останат в извънредно положение толкова време, колкото историята ни учи, че са продължавали други пандемии.

Трябва да се научим да живеем с вируса. Защото това не е нито първата, нито ще бъде последната пандемия.

Атинската чума – първата описана в историята епидемия, която Тукидид нарича „такава чума и мор, които не са запомнени никъде” – по време на Пелопонеските войни между Атина и Спарта през V-ти век преди Христа продължила три – четири години.

Антониновата чума – наричана още Галенова по името на лекаря Гален, който я описал – продължила 15 години през II-ри век след Христа.

Юстиниановата чума във Византия – първата документирана пандемия – през VI-ти век продължила три години и през следващите две столетия имала още 18 вълни.

Черната смърт, както наричат най-опустошителната пандемия в историята, през XIV-ти век продължила седем години и се подновявала циклично през 10-20 години до XVI-ти век.

Третата чумна пандемия се точила сто години от средата на XIX-ти век.

Испанският грип през Първата световна война продължил поне година и половина.

Пандемиите след Втората световна война – азиатският грип и хонконгският грип – продължили по две-три години.

Заразите на нашия век – САРС, свински грип, Ебола – също продължават да върлуват поне по две години.

СПИН-ът, открит през 1981 г. и признат за пандемия и до момента, продължава да се предава лесно, като по данни на Световната здравна организация e убил общо 32 милиона души и досега отнема по почти милион живота годишно, от които на 100 хиляди деца.

Светът и България като част от него не могат да останат в извънредно положение толкова време, колкото историята ни учи, че са продължавали други пандемии.

Човечеството ще трябва да се научи да живее с коронавируса Ковид-19, както живее с маларията, например, от която годишно се разболяват над 200 милиона души и умират поне милион.

Светът не се отказва от колите, защото 3700 души загиват всеки ден в катастрофи.

След като месецът на извънредното положение изтече България трябва да намери друг начин да продължи да живее с коронавируса.

Заводите с открит заразен работник трябва да продължат да работят. Носителите на Ковид-19, които не са болни, също трябва да бъде намерен начин да продължат да работят. Иначе повече ще умрат от глад, отколкото от вируса.

Болниците трябва да правят планови операции, защото – ако извънредното положение бъде продължено – се рискува повече хора да умират от други болести докато се пазят от коронавирус. Впрочем трябва да се правят и спрените сега планови ваксини срещу други болести, защото някои от тях са по-страшни от Ковид-19.

А пък благодарение на вируса вече стана абсолютно ясно, че трябва да се инвестира в болниците преди стадионите и в анестезиолозите и медицинските сестри преди агитките.

На възрастните и хронично болните трябва да се осигури постоянна помощ, така че да се пазят от коронавируса.

Но училищата и университетите трябва да отворят с нова организация, при която се съжителства с Ковид-19. Същото се отнася и за театрите, музеите и спортните зали.

На света – включително и на България – са нужни водачи, които да намерят решение как магазините, ресторантите и хотелите да бъдат отворени в условия на пандемия, защото лесното решение за затварянето им може да става за месец, но не и за много месеци и години.

А също и парламентът трябва да продължи да работи.

За да даде с решенията си на хората помощ при информирания им избор – да си стоят вкъщи или да излязат и работят, спазвайки и в двата случая предпазни мерки.

Впрочем ще бъдат ли спрени изборите? Или коронавирусът ще се превърне в оправдание сегашните властимащи по света да си останат на власт докато сами отменят пандемията (като – отбележете – пандемията от СПИН не е отменена вече 40-та година)?

Колко време ще управляват хората, които Ковид-19 завари на власт? Година и половина колкото продължил испанският грип, три години като при Юстиниановата чума, седем години като през Черната смърт или сто години като при Третата чумна пандемия до средата на миналия век?

За колко време ще се лишим от свободата заради живота?

И то при твърде неясни критерии, при които всеки може да бъде поставен под карантина дори да не е заразен, защото бил дошъл отнякъде, бил живеел с някого, бил се срещал с някого … Липсата на ясни критерии заплашва някой да бъде пратен в карантина, защото е разпространил невярна информация или е изрекъл нещо тревожно за властта …

Ако избираме живота като по-ценен от свободата – за колко време сме готови да го направим? И как всъщност разбираме онова „Свобода или смърт” на знамето на онези, пред които иначе се прекланяме като герои …

С мъдрото ограничение на извънредното положение от парламента генералите получиха време до началото на Страстната седмица преди Великден. Но историята на пандемиите по света ни показва, че пиковете и платата на графиката на всяка пандемия могат да продължат не само след Великден, а и до Коледа и после до следващ Великден и много следващи Коледи …

На Велики понеделник, когато свършва извънредното положение, криенето от коронавируса трябва да бъде заменено от живот заедно с него.

И всеки сам да избере дали да посрещне Великден в църква …

И да провери генералите или вярата пази повече от коронавируса …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.