Големия камень и центъра на света

– разказ от Иван БУНКОВ –

 

Иван Бунков

Това е  най-големият камък, който познавах. Така и се казваше  – Големия камень.

 Съвсем дете мечтаех да го изкача. Като алпинист по хребета. Иначе  можеш  да го превземеш от изток, север или запад и да стъпиш отгоре  като победител. Но не! Ние, ситни, дребни наперени юначета от Долната махала на Хухла,  държим да се изкатерим честно и почтено по отвесната южна стена.

 Засилваме се, с пети и нокти драпаме, притискаме гърди в  мъх и лишей, чуваме сърчицата ни да лупкат в сивосиния камък. Пълзим сантим по сантим нагоре – малки селски сизифовци –  да победим!

  Големия камень сега ми изглежда твърде жалък!

Е, вярно, основата му се мушна  под чакълдисаното шосе, дето се опъна през селото, та превози до язовира, циментовоз след циментовоз, цимента  за стената на Арда.  После не знам защо го взривиха камъка, ломиха го, малтретираха го, та остана като част от корен на зъб във венец.

 А страшен беше в детството ни Големия камень!

Под него денуваха караконджоли и таласъми. Дупки ли имаха, в които се сплитаха като змии, тайни подземия ли, не знам.

Нощем излизаха, казваше ми баба ми Дена, из Хухла. Но щом изкукуригваше петел и екваха от плет на плет на гребенлиите –  Кукуригу! Кукуригу! – ела да видиш! Тамбара-тумбара, от къщи,  дворове, от  кошари, бунари  бягат всички страшни сили към Арда.

Сипва се вече небето над Гърция.  Караконджоли, самодиви, барни майки, дракуси –  хайде – хоп под Големия камень!

Денем мълчат. Не думат. Не блеят! Не врещат.

А пък ние,  ситни-дребни дечинки, катерим  своя Еверест.

 Голям камень – казвам му сега, –  колкото и да си малък вече, пак си Голям.  Крали Марко, също хухленец,  пред теб загуби силата си, нали?

 Ти остана единствен свидетел.

 А за Крали Марко ми разказа  Костадин Георгакиев.  

 Вършеехме снопите на кооперативния харман, когато задвижващият ремък се  скъса и млъкна вършачката. Каишът бе широк  две педи, дълъг  двайсет метра, време искаше за  оправяне. Таман време за приказки.

 Седнахме в  тишината на сламата, бай Костадин заразказва за Крали Марко. Как се родил на село, как бил най-слабото овчарче, как всички са го подигравали, все него го карали да завръща овцете, все него да ходи до Разтурения бунар за вода, но веднъж той там видял едно пеленаче да плаче в най-голямата жега, съжалил го, напълнил вода в кратунката си, дал му да пийне, после взел, че секнал едно клонче от дъб, боднал го на полянката, та му направил сянка, когато се появила Вила Самовила, доволна и от благодарност му дала да сукне и от двете й бизки. И тогава Крали Марко изведнъж получава силата си, та извършва подвизи безчет, за които знаем всички. Добре, ама всяка нещо си има край. Възгордял се Марко и една привечер, като се връщал от успешен поход в Хухла, като навалил от Вишничката до Големия камень, застигнал един старец, който едвам-едвам кретал с тежка торба в ръцете. Подиграл  му се Марко, че  и отгоре на това мушнал копието си през възлите на торбата, за да я вдигне без да слиза от коня, но не успял. Тежка се оказала. Слязал Марко от коня, хванал с една, а после и с две ръце торбата и ха да я вдигне, ха да я вдигне – не можал. Той  затънал до колене в земята, торбата не помръднала. Втрещен Марко пита стареца какво има в нея. В нея, чедо, е цялата дюня /свят/, казал старецът  и Марко Кралевити разбрал, че този странник не е обикновен старец. Привидно е такъв. А е самият Дядо Господ. В торбата носил целия свят.

  Та Марко загубва силата си.

   Умира си в Хухла, както се родил, обикновен хухленец.

  Това искам да го разкажа и на моите внуци. Като дойдат, ще ги  заведа до Голямия камень да го изкатерят, нищо че е вече малък. За мен той си  остава Голям!

 Внуците ми се бият във Вселената срешу лошите роботи, скиторят често, стигат чак до края на Космоса, но винаги въоръжени с лазерни мечове и пушки. Като се върнат, питат ме къде е Центъра на света? Сякаш там не са били?!

  Добре, че чичо Коста Мацънов ми го каза къде е, та и аз да знам къде е Центъра на света.

  Това лято, дано мине кризата, ще им го покажа.

   Като отидем пред Големия камень, ще им река: Тук е Центъра на света! Ако не вярвате, можете да  проверите.  И на изток, и на запад, и на север или на юг да тръгнете, като вървите, вървите, пак тук, в Хухла, ще стигнете.   

 Не вярвате ли?

 Проверете!

 Ако и вие не вярвате, проверете! Какво ще загубите, най-много да разберете, че вие сте Центъра на света.

 И това не е само е привидно!

1 отговор

  1. Марияна Проданова каза:

    Сладкодумец и оптимист си ти, Иване! Жив и здрав!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.