Проф. Николай Овчаров: В Златоград борели чумата с италиански цяр

Днес лекарите казват, че няма да имаме спокойствие от коронавируса, докато не бъде създадено лекарство и ваксина срещу него. Същият въпрос изниквал пред хората на Античността и Средновековието в борбата с тогавашните епидемии и най-вече с чумата. Дълго време те мислели, че такъв цяр е териака и близките до него „лекарства“. Това пише проф. дин Николай Овчаров в своя статия, съобщи агенция „Фокус“.

Териакът е въображаем универсален антидот, който уж лекувал всички болести и отравяния. По-късно му приписвали свойството на всемогъщо профилактично средство, което осигурява дълъг и здравословен живот. Изчезва с напредването на медицината в Новото време. Според легендите първият териак бил изобретен от скитския цар Митридат VI Евпатор (117-63 пр. Хр.), който, страхувайки от отравяне, експериментирал с престъпници и създал уж универсално лекарство.

„Бум“ на търсенето на универсално лекарство настъпил през Средновековието с многобройните епидемии, особено при върлуването на чумата. Основни центрове на производство били Константинопол, Кайро, Генуа и Венеция. В крайна сметка през XIII в. надделял венецианският териак, който успявал да „надхитри“ своите съперници.

Високата цена и тайнствения ореол на това „лекарство“ привличали вниманието на всякакви шарлатани. Измамникът Джером Феранти от Орвието пък правел фалшиви хапчета и изгодно ги продавал на страдащите. За да избегнат фалшификати, аптекарите от ХVI в. създали строги правила на приготвяне и пакетиране в специални оловни контейнерчета с името и знака на самата аптека. Поради сложността на приготвянето и големия брой компоненти, цената на териака била много висока и можели да си го позволят много богати хора. Съставките и начинът на приготвяне били строго пазена тайна.

През XVIII в. венецианците започнали да правят мазила, които препоръчвали да се мажат върху стомаха, за да се успокои болката. През това време компонентите на териака достигали понякога до 100 съставки, сред които познати елементи като джинджифил, валериан, лавандула, но и екзотични като цейлонска канела, аристолохийски корен, критски риган и други.

Българските земи не останали назад в надпреварата за териака. Днес археолозите откриват части от оловните конейнерчета, главно капачетата, с които се запечатвало лекарството във вид на течност или мехлем. Най-известната венецианска аптека по онова време, чиито продукти са били разпространени по нашите земи, е „При златната глава“, която съществува и днес. Голяма част от тези капачета с щампованата марка на аптеката обаче се оказвали фалшификати.

През втората половина на XVII в. производителите на териак драстично се нароили и цената му паднала. Към него особено се пристрастявали поданиците на Османската империя, вероятно заради наличието на опиум в него. Пиели го като таблетки или в кафето, а най-зависимите хора били наричани „териаки“. Но тогава се наблюдавало и най-масовото фалшифициране на „лекарството“.

Тези оловни капачки дават много интересна информация за епидемиите, тормозели българите през късното Средновековие. Наскоро младият археолог Илиан Петракиев направи сензационно откритие в тази насока. Става дума за оловна капачка за запечватане на лекарство от колекцията на известния златоградски бизнесмен и Александър Митушев. На нея е изобразен бягащ вълк, захапал агне. Съпътстващият надпис дава името на аптеката – „Del Lupo“ („При вълка“), регистрирана във Венеция през 1682 г. и съществуваща до днес.

Тази аптека е била основана от Николо Коради и станала известна с тайнствения мехлем „Cerroto del Sig. Antonio“, което е разновидност на традиционния териак. Това лекарство било толкова ефективно и добре познато, че след смъртта на Николо Коради започва масовото му фалшифициране. Капачето от Златоград се датира най-общо в периода между 1682-1785 г. Илиан Петракиев е сигурен, че не става дума за имитация, а за оригинал, като загубеното оловно контейнерче е било с вместимост 1 венецианска унция (около 40 г).

Но кое предизвиквало търсенето на този илач? От описанието на лекарството „Cerroto del Sig. Antonio“, става ясно, че то се използвало външно и представлява мехлем, с който се правела „лапа“, която се поставяла върху кожата. В обява от 1760 г. пише, че лекарството е много ефикасно срещу тумори и бубоните, предизвикани от чумата. А чумните епидемии от ХVІІІ в. са били едни от най-опасните в Европа.

В едни от първите лековници с рецепти против чума се предлагат два основни метода за въздействие, познати от европейската практика: външно, главно върху огромните отоци, получавани при бубонната форма на чумата и вторият, отнасящ се до вътрешно укрепване и пречистване на организма.

В случая вероятно става дума за силния епидемичен взрив от 1718–1720 г. на върлуващата из Средиземноморието „Марсилска чума“, която бързо се пренесла от големите пристанища към вътрешността на Европейска Турция. В медицински рапорти от 1760 г. за приложението на цяра от венециански лекари и хирурзи се споменава, че той е използван често в Епир, Македония и Албания, където още от края на ХVІІ в. се асоциира със венецианската аптеката „Del Lupo“.

Територията край Златоград попаднала в ареала на тази най-голяма чумна епидемия на ХVІІІ в. Има сигурни сведения за бягството на хора от заразени райони и в тях се споменава и Даръдере, както се е наричал Златоград в османския период.

 

През Средновековието под термина Македония не се разбирала днешната държава Северна Македония, а територията на Беломорска Тракия между Солун и Одрин. А именно там е големият търговския център Ксанти, намиращ се днес на територията на Гърция и само на 50 км. южно от Златоград. Богатите златоградски търговци поддържали в този град дюкяни, чрез които по море изнасяли стоката си към центровете на Османската империя. Но оттам дошъл и страшният мор, който златоградчани се опитвали да борят с чудния мехлем „Cerroto del Sig. Antonio“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.