За морските лилии и Източните Родопи в епохата на палеогена

За кърджалийци и гостите на града беше традиция всяка година във връзка с 18 май – международния ден на музеите и инициативата „Европейска нощ на музеите“ Регионалният исторически музей да бъде домакин на различни изложби, концерти и ревюта.

В тази извънредната епидемична обстановка ограниченията са сериозни, но ние предлагаме на нашите приятели да се запознаят с една по-непозната дейност на музейните специалисти – проучвателската работа и научните търсения на нашата колегия, поднесени на популярен език. На това е посветена поредицата „Музей и наука“ в сайта на вестник  „Нов живот“.

В навечерието на 24 май – Денят на българската просвета и култура, празникът на нашата писменост се обръщаме към хилядите творци и пазители на българското слово и памет, на българската култура с пожелания за здраве и сили, за вдъхновение и признание, за реална възможност за достойна работа. За да създаваме днес, за да опазим създаденото преди нас, за да го предадем на следващите.

 

През 1978 г. учителят по биология в село Равен, Ариф Реджебов, попада на интересна и ценна находка – фосилизирани части от стебло на морски лилии (криноиди). Образците са открити в непосредствена близост до землището на селото. Същата година те са предадени и регистрирани във фонда на Регионалния исторически музей в Кърджали.

Фрагменти от морски лилии, род Isselicrinus, открити при село Равен в Иточните Родопи: 3a – стебло, 3b – дистална повърхност на нодала

Фрагментите са 6 на брой с различна дължина – 12, 17, 22, 26, 35, 37 mm и диаметър в напречно сечение – 10 mm. Към днешна дата те са изложени в експозицията на Природонаучния отдел и могат да бъдат видени от всеки посетител. Но доскоро не бяха идентифицирани и датирани.

През 2018 г., след детайлно изследване установихме, че това са фосили на морски лилии от род Isselicrinus, семейство Isselicrinidae, живяли през палеогена и по-точно през ранния олигоцен, с датировка 31,19 – 30,97 млн. години. Резултатите от това изследване бяха публикувани в престижното списание на БАН Geologica Balcanica. (Kirilova, L., V. Georgiev. 2018. Fossil sea lilies of the genus Isselicrinus Rovereto, 1914 from the lower Oligocene, Eastern Rhodopes (Bulgaria). Geologica Balcanica 47 (1), 37–41.)

Устройство на морските лилии

Какво представляват морските лилии? Въпреки че наподобяват растения, те са животни, които принадлежат към клас Crinoidea, тип Echinodermata (Бодлокожи). Някои от тях са с прикрепено към морското дъно стебло, а други плават свободно във водата. Наименованието на класа идва от гръцката дума krinon – лилия и eidos – форма. Появяват се през ордовик (485 млн. г.) и просъществуват и досега. Днес са разпространени в почти всички морски акватории, от Арктика до Антарктика, с изключение на Черно и Балтийско море. Най-голямо е разнообразието от видове в тропическите води.

В тялото на всеки напълно развит криноид се отделят три части – стебло, чашка (тека) и ръце. Съвкупността от чашка и ръце се нарича корона. Стеблото на прикрепените лилии се захваща към субстрата с помощта на кореновидни израстъци с различна форма. Изградено е от цилиндрични, кръгли, елипсовидни или петоъгълни членчета – нодали и интернодали. Нодалите носят странични начленени мустачки, наречени цири, a интернодалите са разполажени между тях.

Морските лилии от палеозоя и мезозоя са обитавали рифове и плитки морски води, като повечето фосилни видове са водели прикрепен начин на живот. Тяхни останки изграждат т. нар. криноидни варовици. Обратно на това, голяма част от съвременните видове живеят на значителна дълбочина до 9000 m, в чисти прозрачни води, на големи групи и могат да образуват цели подводни гори.

Теренът при село Равен, община Момчилград

Това, което прави находката от Равен толкова ценна, е фактът, че за разлика от мезозойските, добре запазените фосили на морски лилии от епохата на палеогена и неогена са голяма рядкост, а откритите цели образци буквално се броят на пръсти. Причините за това са комплексни и доста сложни.

В миналото определянето на морските лилии е ставало само въз основа на устройството на чашката, която е трудно да се открие запазена във фосилно състояние. Сега има възможност за тази цел да се използват членчетата на стеблото и по-точно тяхната външна форма, релеф на съединителната повърхност и др. Така се случи идентификацията и при нашите образци, тъй като ние нямаме запазени части от короната.

Повечето фосилни криноиди от палеоген и неоген, с изключение на 2 или 3 вида, които са запазени с чашки, са определени на базата на фрагменти от стебла. Откритите цели образци, както вече стана дума, са много малко. Такъв пример може да се даде с видовете Isselicrinus subbasaltiformis, ранен еоцен от Дания и Англия и Raymondicrinus oregonensis, ранен олигоцен, от Северозападен Орегон.

Морските лилии Isselicrinus, към които принадлежат нашите фрагменти, са изчезнал род, живял от късна креда до миоцен. До края на палеогена те са били доста широко разпространени, особено в Европа. В началото на миоцен намаляват и изчезват. Специфично за тях е, че са заемали ниши с кални отлагания по дъното, за разлика от съвременните си роднини, които предпочитат среда от едър пясък и чакъл. Установено е, че за морските лилии от този род е бил характерен доста интересен начин на прикрепяне към субстрата, наречен „relay strategy”. При него всеки индивид се захваща за предностоящото изправено стебло и така се получава сноп, който се използва за закотвяне към дъното.

Нашите образци са открити в риолитови пирокластити, прoслоени от рифови варовици. Наличието на рифови варовици предполага плитък морски басейн, развит при топъл климат и нормална соленост (32-35‰). Проучванията сочат, че през палеогена (еоцен и олигоцен) това са били покрайнините на топъл морски басейн, обитаван от видове, чиито наследници днес живеят в тропическите области.

И така, в епохата на палеогена, през ранния олигоцен, преди около 31 млн. г., Източните Родопи са имали привилегията да приютяват едни от най-древните организми в животинското царство – тайнствените и красиви морски лилии. Доказателство за това са фосилните образци, които днес откриваме в скалите и по които се опитваме да разчетем далечното и вълнуващо геоложко и палеоеколожко минало на родната ни земя.

Лидия КИРИЛОВА, уредник на Природонаучния отдел в Регионалния исторически музей в Кърджали

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.