Пазари и панаири в Източните Родопи до средата на 20 век

Източните Родопи  след Балканската война е сред най-слабо населените райони в България. Населението живее в малки села и махали, много на брой, но без  изградена пътна мрежа. Наследени от турската държава са  няколко шосета :  Кърджали- Одрин,

Кърджали-Комотини и Крумовград-Маказа-Комотини, които са строени по стратегически съображения в навечерието на Балканската война. Между отделните населени места има само проходими за пешеходци и товарен добитък „кози” пътеки. Основно превозно средство са  мулета, катъри и магарета. В Кърджали до към 1938 г. е имало и около 150 камили, с които пренасяли стоки за Момчилград и Златоград.

Поради особените условия в  малките селища, в които не могат да се открият бакалници и други магазини, пазарите и панаирите са единственото място и начин за търговия, особено с продукти от първа необходимост. Пазарите са седмични, като в някои градове се правят и два пъти в седмицата, а панаирите се провеждат веднъж годишно, обикновено през есента.

Кърджали се очертава като най-голям и естествен търговски център в областта. В него са застъпени  почти всички търговски браншове. Два пъти в седмицата става доста оживен пазар, който е посещаван от населението от по-близките села, а също и от съседните околии. Французинът Огюст Викенел, посетил този край през 1847 г. отбелязва: ”Кърджали. Малко селище с джамия, населено с българи мюсюлмани и християни. Тук се произвеждат грънчарски произведения. Има хан и кафене. Всяка седмица става пазар……”

Бързото нарастване на населението в Кърджали допринася за интензивното развитие на търговията. Търговците се настаняват в нови и чисти помещения. В града развиват дейност няколко частни посреднически и транспортни фирми.

Соня Костадинова

Втори по значение търговски център в областта е Ивайловград. Преди Балканската война търговията е била в ръцете на гърците, които живеят в града, но след изселването им, тя се поема от бежанците – преселници от Западна Тракия и Мала Азия. Пазарният ден е в събота. Внасят се колониални, манифактурни и бакалски  стоки, а се изнасят пашкули, бадеми, орехи, кожи, тютюн и др.

Седмичният пазар в  Крумовград задоволява нуждите на хората от съседните села със зърнени храни и колониални и манифактурни стоки. Стоките се доставят основно от Кърджали. Ардино и Златоград търговски са свързани главно с Кърджали. Малки търговски фирми  работят на дребно като снабдяват населението с храни, бакалски и манифактурни стоки. В Момчилград е значителна търговията с тютюн и зърнени храни. След прекарване на ж. п. линията през 1931 г. тя се съживява значително, но близкото разстояние до  Кърджали пречи да се развие в по-големи размери. Симеон Христов от Момчилград си спомня как във вторник още рано сутринта, около дървесните навеси и край джамията почернявало от хора. Пазарът предлага предимно храни. В единия край се намирали касапите. Те имали по-масивни помещения , където  на куки били окачени одрани овце и кози. До тях се нареждали градските ахчии, гръмко рекламиращи ястията си (предимно кебапи и варено), които готвели на оджаци с дървени въглища. Гостилничарят Али ага вторничен ден бил в стихията си : непрекъснато пускал в единия край на казана сурово месо, а от другия сипвал готово ястие. И така цял ден. „И кучетата знаеха кога е вторник”, казва с носталгия Христов.

По места и дни известните пазари в Източните Родопи са: в Кърджалийска околия: Кърджали- петък, Мост – неделя , Черноочене – четвъртък; в Момчилградска околия: Момчилград – вторник, Джебел – вторник, Фотиново – петък; в Ардинска околия: Ардино– петък, Бял извор – неделя, Русалско – неделя,  „Машкулята“ с. Бойно – вторник; в Крумовградска околия: Крумовград – петък, Тихомир) – петък. Повечето пазари се провеждат в петък заради мюсюлманите, които посещават джамиите за петъчната молитва.

Пазарът „Машкулята” край с. Бойно датира от старо време и според думите и описанието на околийския ветеринарен лекар,  от всички междуселски пазари e най-популярен, най-добре посещаван и от най-голямо стопанско значение.  Тук намират поминък много дребни бакали, търговци, манифактуристи, папукчии, тенекеджии, бъчвари, халваджии и други занаятчии. Производители от всички села не пропускат да посетят пазара и да продадат своите стоки, защото той е един от най-добре посетените и най-оживените в цялата област.

Тъй като на пазара се предлагат всички видове стоки, най-вече бакалски, праматарски, железарски, бъчварски, плодове и зеленчуци, сурови и печени меса, жив добитък и други стоки, това спестява на хората  от близките села пътуването за дребни покупки до далечни пазари в Ардино или Кърджали.

Седмичните пазари дават възможност на всеки да продаде своята стока. Турците от близките села докарват плодове, яйца, пуйки, извара и масло в тасчета. Бързат да ги продадат, за да натоварят магарето със сол, газ, малко месо и олио, колкото да изкарат до другия пазарен ден.

Дърва на товар донасят селяните от близките села. И циганите предлагат полезни за бита неща – маши, брадви, мотики, пирустии (триножници), ножове за рязане на тръни, халки за връзване на магарета, панти и халки за ковани врати, игли за низане на тютюн.

Малки сергии откриват  абаджии и бакърджии от Джебел и Кърджали, а помаците от Неделино, нареждат на земята пред нозете си дървени лъжици, вретена, ябълки и ошав.

На всеки родопски пазар и панаир неизменно присъстват и папукчиите от с. Тихомир. Жителите на помохамеданченото село под Гюмюрджински Карлък „владеят тайнството” да правят прекрасни еминии (плитки обувки) и пазарите и панаирите били единственото място, където стоката им среща купувачите. Предлагат богат избор – мъжки, женски и детски с червени и оранжеви краски.  На пазара на папукчиите били отредени специални места под навесите с прости керемиди. Дошли още предишния ден, папукчиите рано разтоварват кошовете, разпръсват около себе си еминиите и сядат със самочуствието, че хубавата стока се продава сама.

Панаир в Кърджали пред сградата на Окръжната постоянна комисия /сега сграда на МВР/

Годишните панаири в областта стават на няколко места. На тях се търгува с добитък, зърнени храни, колониални стоки, манифактура, готови дрехи, шаяци, папуци, бакър и други занаятчийски стоки.

Най-големи са панаирите в Кърджали – края на септември и в Крумовград, наричан „Сеид баба” – средата на октомври. Тридневни панаири стават още и в Момчилград  в началото на октомври, Джебел, Момчилградско –  ноември, с. Пловка, Крумовградско -август, в Ивайловградско: в местността „Каяджика -юни, местността Чукурите – август, с. Долно Луково – август, с. Лъджа и с. Пелевун през  септември, с.  Попско – тридневен летен панаир и седмичен пазар, с.Мандрица – летен панаир и тържище на пашкули. Придвижването до пазарните средища става по старите пътища с катъри и мулета.

Няма категорични данни откога съществува панаирът в Кърджали. По спомени на възрастни хора, той е открит след закриването на Узунджовският панаир през 1876 г. като в началото е бил само за добитък. Постепенно панаирът в Кърджали се налага като ежегодно търговско събитие. Става през есента и в началото трае по една седмица. Продават се различни стоки, главно от търговци от Средните Родопи както и от други райони на страната. Местните производители и занаятчии също излагали своята стока, но най-посещаван бил панаирът заради търговията с добитък. В Момчилградско и Ардинско имало села, където отглеждали много добри катъри, които били търсени и предпочитани от купувачите – идвали чак от  Северна България. Разпродажбата на добитък ставала в местността Кумлум (днешната спортна площадка), където хиляди глави едър и дребен добитък намирали своите купувачи.

На панаира се продавали и хранителни произведения като пастърма, сирене, масло и други домашни стоки. Продавали се най-много чевермета – тук се изяждали стотици печени агнета. След тях, най-голям оборот имала прочутата канджи халва.

Не минавал панаир и без абаджиите от с. Петково, които предлагали прочутите си аби след закриването на Узунджовския панаир на по-близките и по-малките панаири – в Кърджали и Крумовград. Останалите стари абаджии разправят, че на тези панаири от Гюмюрджина и Петково те са тръгвали на “сюрии-сюрии” и са излагали стоката си на многобройни сергии.

Много доходна и важна за населението се оказала и търговията с рязан тютюн. Рязаният на специални хавани тютюн се търсел много и се продавал сравнително скъпо.Една ока такъв тютюн струвал от 2 до 8 гроша. Цигарите се увивали от специален майстор. Голяма атракция бил арнаутинът Джемал, който продавал хиляда цигари за два гроша. Стари хора си спомнят, че когато Джемал работел се събирала тълпа да го гледа – „Като машина се въртяха пръстите му.”

От Златоград предлагали местната пастърма, която била  прочута в цялата Одринска област.

Оборотът на панаира бил около 160 000 гроша печалба, който осигурявал и добър приход на общината. Нуждата от тази търговия – икономическа и социална довела до решението да се открие и още един панаир. През 1928 г. Кърджалийският общински съвет взема решение да се  открие и пролетен 3 дневен панаир, освен есенния, който  да става ежегодно петък, събота и неделя след Томина неделя (първата неделя след Великден).

Какви стоки се внасят в Кърджалийски окръг може да се види най-лесно, като се проследят транспортираните стоки на  гарата в Кърджали. Една година след откриването й на гара Кърджали са пристигнали и разтоварени общо 2007 вагона (един вагон побира между 10 и 15 тона) със стоки. Рекорден месец е септември (когато се провежда панаира в Кърджали) – 240 вагона.

В Кърджали идват главно храни: царевица, брашно, ечемик и други зърнени стоки, отоплителни материали – каменни въглища и дърва за горене и продукти от първа необходимост: сол, слънчогледово масло, петрол, боб, ориз, захар, сапун, зеленчуци, винен оцет. Много се търсят също и цимент, дървен материал, бензин, газьол. По-редки артикули, които пристигат са пастърма, тахан и масло, стъкла, желязо, фий, дръвчета за посаждане, лозови пръчки, агнета. През август 1932 година на гара Кърджали са разтоварени: 1 автомобил, 1 вагон барут, 4 вагона зеленчук, 1 цирк, дини, добитък, септември – зеленчук, рогозки, телeфонни стълбове, барут, бикове и крави, менажерия.

Други стоки, които намират добър прием и са много търсени са спиртните. Една добра илюстрация на това дава статия в Мастанлийски окръжен вестник от 1932 г.:

„Но, няма да бъдем пълни, ако не отбележим, че Кърджали и окръга си и попийват, за да забравят мъка и ядове през днешните кризисни времена. Една вярна картина за влезлите в града напитки се получава пак от пристигналите вагони, които от ноември 1931 до септ. 1932 г. са : 19 вагона вино, 3 вагона бира и 1 вагон ракия. Приблизително това прави около 280 хил. литри напитки. Вярно е, че всичко това не се изпива само от кърджалийци, а отива и из вътрешността на окръга, но също така вярно е и това, че доста вино идва направо по шосето от Хасково и че мастиката, която се главно консумира в окръга измежду всички видове ракии, се произвежда по хладни и топли начини за местна консумация в Кърджали“.

Освен търговска и икономическа, панаирите предоставят и една възможност за развлечение. Настроение създават най-различни зрелища – цирк, менажерия, фокусници, където зрителите могат да видят какви ли не чудеса, далечни и непознати за тяхното ежедневие. Особено популярни са били и борбите. Освен чевермета, кебапчета, вино, бира и лимонада и различни сладки изкушения за веселото настроение се грижили самоуки оркестри с певачки, които срещу скромен бакшиш изпълняват музикалните желания на подпийнали компании. Популярността на панаирите като търговско сборище и празник се дължи на това, че тук е място за обмен на информация, социални контакти и демонстрация на модни тоалети.

Важно средство за развитие на търговията и улесняване обмена между производители и потребители панаирите играят важна роля в стопанството и бита на населението от Източните Родопи.

Соня Костадинова, уредник в РИМ-Кърджали

3 коментара

  1. Мераклистанбул каза:

    Хубава, полезна и веселяшка статия. Ммм да.

  2. мушан каза:

    полезна статия

  3. Maria Dimova каза:

    Mnogo izcerparelna statia za bita na naselenieto vav Iztocnite Rodopi sled Balkanskata voyna mnogo dobre napisana

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.