Две свещени места – древно тракийско и алианско, които гледат към Перперикон

Село Люляково се намира в община Кърджали на около 30км. от общинския център. Разположено е по поречието на Перперешка река, само на няколко километра от археологическия комплекс Перперикон.

Аз и сина ми Антоний се свързваме с наш приятел и решаваме да се отправим към това населено място. По думите на Николай там има древно светилище, което е труднодостъпно и малцина са тези, които са го видели отблизо.

Пристигаме до изоставен микроязовир край Люляково. Отдалече се вижда, че тук навремето е хвърлена в изобилие соц пара. Бетонни съоръжения, които сега са огласяни от квакането на жабите. Местните хора  твърдят, че в стената има заровени милиони левове. А само милион е бил необходим за да се довърши. По думите им, заровените железни тръби са били изровени и предадени за скраб от сегашни „патриоти“ имащи власт.

Нашата цел са няколко скали в гориста местност под връх, който се издига над язовира. Но как се стига дотам? Под скалите е голям стръмен сипей, а гората е толкова гъста, че отдалече не се виждат никакви пътеки. Николай твърди, че два пъти е изкачвал върха от сипея. Вярвам му. Млад е, упорит и ентусиазиран. Но аз си спомням за лудото приключение преди няколко години, наречено Шан кая, когато драпахме по един подобен сипей и за малко не се претрепахме. Затова предлагам на младите си спътници да потърсим някаква по-полегата пътека, която да ни отведе догоре.

Влизаме в гората и за наш късмет попадаме на правилната пътека. Най-вероятно е създадена от ловджии и въпреки че ни отдалечава от скалите, ние успяваме да стигнем билото. За наша радост горе пътеката свива към нашата посока. Виждаме, че е добре отъпкана, има отрязани клони и от двете й страни. Някой се грижи тя да изглежда добре. И когато вече започваме да си мислим, че ще ни отведе безпрепятствено до светилището, попадаме в гора с много паднали дървета от снеголомите и пътеката изчезва. Пробиваме си път през паяжини и най-различни бодливи храсти, а прескачането на препятсвия още повече ни забавя, но успяваме да се доберем до заветната цел.

Попадаме в горната част на скалите. Веднага се натъкваме на интересни изсичания. Има характерни улеи между камъните, които от своя страна са много добре обработени. Оформени са няколко ритуални площадки, една от които е с изсечени в кръг скални късове.

От върха се открива прекрасна гледка към цялата околност. Погледът ни се рее в различни посоки, а селцата в ниското са едва видими. Светилището има и визуална връзка със свещения град Перперикон.

От тази височина забелязваме още две интересни скали, но един прикрит в гората дол ги разделя от нас. Решаваме да не рискуваме и да ги проучим при друг поход.

След като известно време се наслаждаваме на панорамната гледка и се докосваме до всеки обработен камък от тази част на светилището, започваме да се спускаме покрай стръмните скали и попадаме на място, където на заравнена площадка виждаме нещо като надгробна плоча. Над плочата има и характерния вклинен камък между две скали.

Вървим още по-надолу и се опитваме да заобиколим огромни скални късове, които са нарязани като бучки сирене. И точно когато преминаваме покрай тях, синът ми вижда пепелянка на една от скалите. Имаме късмет, че тя е с гръб към нас и все още скалата е студена. Решаваме да я оставим да се скрие в храстите и гледаме как тя бавно и царствено се плъзга по камъка.

От този момент започвам да се чудя в краката си ли да гледам или нагоре, към трапецовидните ниши, които са вече пред нас. На всичко отгоре слънцето грее странично и не ни позволява да направим добри снимки. Все пак успяваме да намерим сенчести места точно под скалите и да снимаме и отдолу това труднодостъпно и усойно светилище. Вижда се, че нишите са доста ерозирали, а някои от тях  са само започнати, както вече сме забелязвали на много други култови места.

Отказваме се да се връщаме по същия маршрут, по които бяхме дошли и решаваме да се спуснем по невъзможния сипей. Това се оказва още едно изпитание, а трябва  да пазим и голямо разстояние един от друг не заради коронавируса, а да не се търкулне някои камък и да удари този, който е по-надолу по сипея.

Аз съм, естествено, напред. Първи пробивам храстите и ако има някоя змия в тях, аз ще бъда потърпевшия. Спускам се и си мисля: Да са живи младите! Мен много змии са ме яли.

Едва сме се измъкнали от тези барон мюнхаузенски приключения и нашата любознателност ни насочва към с.Горна крепост в Кърджалийска община. Но преди това спираме пред смесения магазин в Люляково за да разпитаме местните какво е наименованието на скалите, до които сме достигнали.  Разбираме, че ги наричат Чатал кая.

В Горна крепост  има свещено място на мюсюлманите – алиани. Текето на Хъзър баба се намира в самото село. Построено е през 1939г от трима майстори от Смолян – Аврам, Изгор и Андон. Задачата на майсторите е била да построят седемстенна гробница, каквато е гробницата на Осман (Отман) баба в с.Текето. Те построяват осемстенна гробница, тъй като не успяват да преодолеят трудността за реализиране на седемъглова основа. Входът на гробницата е на изток. Предверието е създадено през 1991г. за събуване на посетителите. Гробът е с необичайно големи размери. Той е дълъг около 5.25м. и широк около 1.85м. Според легендите светецът Хъзър баба е бил над 70 аршина, затова и гробът е с такива размери. Имал е дълга брада, която е достигала до пояса му. В двата края на могилата има по една каменна плоча. Направени са от варовик. Плочата при главата е с изработен детайл, който символизира тадж или чалма. Мечът Зулфикяр виси на стената, както го е оставял светеца Али, когато не е участвал в битка. Мечът е на пророка Мохамед и е наследен от неговия братовчед Али.

Всяка година на първи май хора от алианската общност се събират за празника на селото в двора на текето за да почетат светеца Хъзър баба. За празника на селото се колят обикновено две крави. Алианите – бобаи в селото колят две крави, с което се различават от алианите – бекташи, които обикновено колят по едно животно за курбан.

От това алианско светилище има много добра визуална връзка с древното тракийско светилище Перперикон.

Венцислав СТАЙКОВ

 

 

1 отговор

  1. elipopova@yahoo.com каза:

    Защо, скъпи друже, не даваш обяснения на чудесните снимки?
    Без обяснения, те минават като природна красота без връзка с живота на хората и без смислово значение с живите корени. А те са важни за общността ни.
    Ели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.