А, умри де?

Умри, да видим как се умира и точно сега? – Чувал съм го от възрастни хухленци. Не вярвах на ушите си.
Заканата им беше към самите тях си.

Качил се широкоплещият чифчия на високо, на Илинденя , опрял брадичка на остена, присвил очи под изветрени вежди, килнал потен месал, обхожда широкия свят под себе си: Цимбела е все така жив и потаен с нивите си на запад, Арда все така блести и синее величествена на изток, снагата й се гъне под слънцето през равна Тракия към Одрин.
Умри, де! – заканва си се нашият герой. Не знае, че някой е написал преди векове: „О, миг, поспри!“.

Умри, де?

Сгърчени баби под тристагодишни круши, обкичени пак с цвят, си викат: Умри, да видни как са напуска сая дюня!

Умри, де! – Рече на себе си възрастен комшия в траур.- Но не се умира! – Бяхме на събор. Метна ми сакото си да го държа, а той, гордо изправен, се улови на хорото!

Слушам Ю туб сега и си спомням това.
И си викам: Как се умира при толкова хубост!

Иван Бунков

Препечатваме от Фейсбук страницата на Иван Бунков!

1 отговор

  1. Родопска щука каза:

    Човекът не е дошъл на този Свят по собствена воля, та да му е позволено да го напуска когато си иска…Преди това човекът не се наканил по собствено усмотрение да се пребори с толкова други кандидати за живот, та да се заченил именно Той в маточината…човекът да не се мисли за велик въпреки че той е надарен с много хубави неща…та той не е в състояние да си контролира вътрешните телесни промени…та се заканва арогантно да контролира цялата Вселена?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.