Благотворителната дейност на Македонско женско дружество „Свето Благовещение“ в Кърджали

От миналото и до днес темата за бежанците е болезнено актуална. България не за първи път се сблъсква с този проблем. След Балканските войни (1912–1913 г.) и Първата световна война (1914–1918 г.) прииждащите бежанци в страната ни са хиляди.

На 27 ноември 1919 г. между България и победителите от Първата световна война е подписан Ньойският мирен договор. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г. Най-значими в него са териториалните клаузи, според които българската държава губи Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, части от Трънско и Кулско, град Струмица с неговата околност, предадени на Кралство на сърби, хървати и словенци. Южна Добруджа остава част от Румъния, а Беломорска Тракия е дадена на Гърция.

Разпокъсана, неукрепнала от разоренията през войните, натоварена с огромни репарации, раздирана от вътрешни противоречия, страната ни трябва да приюти хиляди българи, прокудени от родните им места и да им окаже помощ. На 13 ноември 1920 г. Народното събрание приема Закон за заселване на бежанците и обезпечаване поминъка им.

 

След тези събития, в България започват да пристигат прогонените българи от Западна Тракия, като притокът на бежанци се засилва след 1927 г., когато влиза в сила българо-гръцката спогодба „Моллов–Кафандарис“ за „доброволното“ изселване.  Хиляди са и македонските бежанци от Вардарска и Егейска Македония.

В Кърджали и областта са настанени стотици, търсещи убежеще. Държавната хазна е празна, а местната власт безсилна. Средствата, които общинската управа може да задели са твърде оскъдни. Така възниква идеята за обществена подкрепа и благотворителна дейност, които поне малко да подпомогнат мизерстващите, гладни, безработни и без покрив бежански семейства.

Светла Михайлова

Тези обстоятелства довеждат до създаването на първите благотворителни и културно-просветни дружества в града, които са опора за бежанците и бедните жители на Кърджали.

Тракийско, Македонско, Добруджанско, Родопско, дружество „Утеха“, турско благотворително дружество „Шевкат“, създават безплатни трапезарии за бедните деца, грижат се за събиране на средства, дрехи, учебници и организират подпомагането им. С активната си дейност се открояват и три женски дружества – Благотворително женско дружество „Утеха“, Женско тракийско дружество и Македонско женско благотворително дружество „Свето Благовещение“.

Значението на думата „благотворителност“ – „благо“ и „творя“, е да сътвориш добро за ближния без да очакваш отплата за това. Благотворителността е израз не на показност, а на дълбока човещина, зад която са скрити състрадание, милосърдие и жертва. От друга страна тази дейност, заедно с дарителството, най-често представлява скрит жест на родолюбие.

Понеже повече проучвания и публикации има за тракийските бежанци в Кърджали и региона, ще се спра на тези от Македония и по конкретно на Македонското женско благотворително дружество „Свето Благовещение“.

Данните сочат, че само в Южна България от 1912 до 1926 г. идват и официално са регистрирани 12 778 бежански македонски семейства, като в Момчилград и окръга са 165, а колко са нерегистрираните и тези в другите части на България, едва ли някога ще може със сигурност да се разбере.

Идвайки в България, македонските емигранти почти веднага стават неразделна част от българското общество и лесно се вписват в българския политически и културен живот, където оставят трайни следи.

Заселилите се в Кърджали бежанци от Македония създават свое дружество. Македонското културно-просветно дружество е основано през 1923 г. Целта му е да развива културно-просветна дейност сред членовете и да подпомага прииждащите в града бежанци. Архивните документи сочат, че към 25 август 1925 г. крайно бедните македонски бежански семейства, включително тези на вдовици са – 11. Броят им продължава да се увеличава и към 27 май 1927 г. достига общо 193 семейства, числящи се към македонското благотворително братство в Кърджали. С активната си дейност се откроява Женското македонско благотворително дружество „Свето Благовещение“, учредено през 1924 г.

Дружество „Свето Благовещение“, 30-те год. на 20 в.

Председател е Констанца Кацкова, подпредседател Т. Сидова, секретар-деловодител М. Чалъбашиева, касиер Е. Имова и съветнички Т. Шолева, С. Иванова и С. Печилкова.

Констанца Кацкова е родена в Охрид през 1894 г. Завършва Солунската девическа гимназия, а след това учи право в София. През 1921 г. пристига и се установява в Кърджали.

Трите македонски дружества (смесено, женско и младежко) в града основават свой хор, в който участват над 40 жени и мъже. Между хористките, с хубавите си гласове, се отличават Димка Шанова, Зарка Зафирова, Мария Иванова, Софка Имова, Надежда Баталова и др.

Македонските дружества освен, че подпомагат своите членове материално, се отзовават и на всяко обществено начинание. Те дават средства за трапезариите, закупуват облекло и учебници на бедните ученици.

На 22 април 1927 г., по случай светлите християнски празници, жените от македонското дружество изпращат подаръци на дружество „Утеха“ и молят председателката да ги приеме и раздаде на сирачетата и бедните дечица в безплатната трапезария.

С благотворителна цел дамите от „Свето Благовещение“, по повод наближаващите коледни и новогодишни празници, на 26 ноември 1927 г. канят македонската младежка организация „Шар“ на танцова забава в салона на военния клуб. Сформирани са 3 комисии, които да посрещат гостите, да продават карти, букетчета и др. и да събират „веселата поща“.

Специално за военните в града е организирана танцова вечеринка в салона на офицерското събрание. С част от събраните средства дружеството цели да закупи зимни дрехи и да даде 500 лв. на сираците в Битоля.

По нареждане на командира на 38-ма Одринска дружина, който винаги проявява хуманност, са раздадени зимнина и помощ на нуждаещите се членове. На 5 декември 1927 г. „Св. Благовещение“ изпраща сумата от 500 лв. за хуманната инициатива и да подкрепи сиропиталището в Битоля. Дружество „Утеха“ също е подпомогнато със сума от 500 лв., за което изказва голямата си благодарност и признателност на „Св. Благовещение“.

Към 8 януари 1928 г. в дружеството членуват 73 жени. Тяхната основна цел е указана в чл. 2 от Устава на дружеството: „Да съдействат за културно-просветното издигане на жената македонка в България, подпомагане на бедни и болни членове, търсене на работа на същите, благотворителност и др.“. Средствата на дружеството основно са от членски внос, подаръци и благодеяния, приходи от увеселения, сказки, вечеринки и други случайни приходи. „Св. Благовещение“ отправя молба до председателя на Мастанлийски окръжен съвет, да отдели средства от бюджета и да подпомогне дейността на дружеството, понеже нуждите са големи, а личните средства доста ограничени.

През 1929–1930 г. македонското женско дружество продължава да работи за благотворителната кауза, често и съвместно с други дружества, в организирани от тях мероприятия. Тракийската организация в Кърджали кани „Св. Благовещение“ да вземе участие през 1929 г. в манифестацията в града за „Денят на Тракия“.

Друга съвместна проява е поканата на Театралния кръжок  дружеството да вземе участие на 28 април за отпразнуване на Връбница – ден на българската печатна книга, където да се проведе утро с подбрана програма. Поканени са всички културно-просветни организации.

През 1930 г. председателката на „Св. Благовещение“ в писмо до председателя на Мастанлийската окръжна постоянна комисия, пише: „Дружеството, в изпълнение на своите патриотични задължения и благотворителни цели – да подпомага материално бедни македонски бежански семейства, вдовици и сираци, черпи своите средства изключително разчитайки на подкрепата и пожертвователността на гражданството и на учрежденията, които са си поставили за цел добруването на окръга. Молбата ни е да ходатайствате пред Постоянната мастанлийска окръжна комисия да ни отпусне парична помощ от предвидените Ви в бюджета суми за благотворителност“.

В края на годината дружеството отново организира благотворителна танцувална вечеринка. За целта моли началника на гарнизона, за 13 декември 1930 г., да отпусне музиката срещу установената такса, а председателят на читалището да предостави салона на „Общият дом“ за вечерната забава.

С благотворство и стремеж за културно и просветно въздигане, жените македонки в Кърджали запазват достойно своето място в обществото. За разлика от много други женски дружества по това време в страната основната им цел не е борба за граждански и политически права, а благотворителност и подпомагане на най-бедните бежански семейства.

През разглеждания период, 20-те – 30-те год. на 20 в., освен самостоятелно, много често „Св. Благовещение“, съвместно с други дружества и организации, подпомага безработни, болни и бедни бежански семейства. Помощта е ограничена и стига само до най-нуждаещите се, като цели тяхното физическо оцеляване. Благотворителното подпомагане на прокудените е със символичен характер и не решава проблемите, а само донякъде притъпява остротата им и вдъхва малко надежда. Когато човек е в безизходица и най-малката помощ е от значение. Важно е да се запази спомен за тези благодетели, които не търсят слава и отплата. Тихият им подвиг – дарителството, е насочен към уязвимите и слабите.

Със сигурност можем да се поучим от техния пример, защото макар и не бежанци, много хора имат нужда от помощ и подкрепа в момента.

Светла Михайлова, уредник  – отдел Нова и най-нова история

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.