Пламен Димитров: Виното се дели на хубаво и друго…

Обръщам се чистосърдечно към всички, които тепърва ще ми задават въпроса:

„Кое вино е най-доброто и как да го различим?“.

Без да показвам излишно самочувствие и високомерие, а само смирена просветеност, заявявам, на подобен глупав въпрос, вече ще отговарям, като ловко преобърна един забележителен цитат на Дюк Елингтън за музиката, във винена метафора:

„ВИНОТО СЕ ДЕЛИ НА ХУБАВО И ДРУГО!“

Второто е значително повече и го има по всички магазини, ресторанти, градове и паланки.

По това ще го познаете…

Вероятно е нужно възпитание на сетивата!

Често стигам до унизителния момент, ако обичам, да споделя, кое е любимото ми вино. Понякога ми се струва, че този въпрос съдържа варварски подтекст, нещо като липса на добър вкус или указание за непредсказуема аполитичност. Наистина по широкия свят се предлагат толкова хубави вина, че е трудно да опиташ всички, а така зададен, въпросът е нелеп, но в същото време, всяко вино си има своя кусур, което превръща ситуацията в парадокс. В категорията сухи вина, например, има толкова сухи, ако говорим за нещо повече от липса на сладост и при първата глътка се случва, че спокойно можеш да почувстваш устната си кухина като изтръпнал пръст на десен крак и обратното. За сладките вина, работата е същата, но заради англичаните този въпрос трудно се обсъжда в рамките на един час. Все пак, представете си, че преди обилното основно ястие ви поднесат, даже прекрасно изглеждащ крем брюле. Аааа? Нещо не е наред…

Въпросът се усложнява и, защото, в последно време се произвеждат подозрително много марки и видове вина, които невинно компрометират всякакви класации. Затова, когато ви попитат кое е любимото ви вино, първо си спомнете къде сте и какво е събитието. Ако са ви поканили на дегустация, т.е. мнението ви е обезпечено с десетина безплатни глътки познание, то веднага ги поправете, че предпочитате да изберете сами, ей там, ей така, от онзи винен рафт, на тази маса. После спокойно приемете дареното вино, такова, каквото не бихте купили, ако пазарувате за себе си…

Друг е въпросът, ако в битката се намеси опитен винен коментатор. Вие леко сте обезпокоени. Знаете, все още обичате виното, но не сте сигурни, дали това ще продължи още няколко минути, докато този триизмерен гуру не ви обясни, че може и да не сте на прав път, нямате стройна система, защото става дума за връзката между духа и дъха, връзка, която произтича от лингвистичните особености на бъчвата пълна с 80% Каберне совиньон и 20% Сира, които при първата ферментация нямат още онази междуметийна форма на изразяване, която ще придаде характер и текстура, но до оптимистичното равновесие при втората, има още дълъг път. А ако  са необходими и пр. продължения, то естествената еволюция лесно може да прерасне в революция. Чувствате как безпокойствието прераства в изтощение. Но не се предавате. Виненият коментатор леко ви е заслепил, но все още не сте сляп. Виждате в горния десен ъгъл на рафта онази бутилка освежителен Совиньон блан от Южна Австралия, вино, чиито многопластови аромати и динамичен вкус помните още от миналата седмица, харесало ви е, не искате повече революции, а само хармоничен спомен, който незабележимо да ви отдалечи от канцеларската амбициозност.

В края на краищата, въпреки самоотвержените усилия на повечето винопроизводители, винени коментатори, обикновени амбулантни критици, както и специалисти по винени индекси,  оценки, етикети и пр., хората продължават да пият вино.

Пламен Димитров

Култура на виното

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.