Тръгва ли България към държавен капитализъм?

.Страната следва в известен смисъл политиката на Полша и Унгария, пише Bloomberg в свой анализ

България, която е най-бедната държава в Европейския съюз, отстъпва от 25-годишната посткомунистическа трансформация, като засилва влиянието на правителството в икономиката, пише Слав Оков за Bloomberg, цитиран от Investor BG.

През 90-те години на миналия век България преминава през опустошителна финансова криза, след която приватизация на държавни компании и насърчи конкуренцията, което се смяташе за ключова стъпка в интеграцията с по-богатата западна Европа. Но в момента държавата се впуска в бизнеси, вариращи от управление на водоснабдяването, през строителство, до хазарт и медийно разпространение, прекроявайки индустрии, контролирани от някои от най-богатите и влиятелни хора в страната.

Процесът, който започна преди две години, набира скорост като следва усилията на европейските държави, които засилват присъствието си в засегнатите от коронавируса икономики. Правителството на Бойко Борисов скоро ще спечели първоначално одобрение за създаване на петролна компания, която ще се конкурира с лидера на пазара Лукойл. Следващата седмица се очаква окончателното гласуване в парламента.

„Държавата ще се намесва, където е необходимо, или там, където пазарът не работи“, заяви финансовият министър Владислав Горанов миналия месец. „На либералния модел вероятно трябва да се гледа критично по време на криза“.

През 2007 г. бившата комунистическа страна се присъедини към Европейския съюз, след като десетилетие по-рано хиперинфлационна криза я принуди да ускори приватизацията в сделка с Международния валутен фонд. Държавата с население от 7 милиона остава най-бедната в ЕС, жизнен стандарт около половината от средния за съюза. Прогнозите на Европейската комисия са, че през тази годена икономиката й ще се свие със 7,2%.

Бойко Борисов, който е бивш телохранител на последния комунистически диктатор Тодор Живков, през последните 11 години се качва и слиза от властта. Третото му правителство стартира мащабни инфраструктурни и енергийни проекти, включително нов търг за строежа на атомна електроцентрала и прокарването на газопровод, пренасящ руски газ от Турция към Централна Европа.

Миналата година беше изправена пред водна криза и правителството създаде холдингова компания, която да контролира ВиК дружествата. То предостави на държавната компания за поддържане на пътищата договори за строителство на магистрали за 2,3 милиарда лева без търг.

Правителството през май обяви, че ще създаде платформа за хотелски резервации, която ще подкрепя местния туризъм и възложи на пощите националното разпространение на печатни медии за 10 години.

„В днешния свят има аргумент за подобряване на съотношението разходи-качество чрез мащаба“, коментира Рафаела Тенкони, главен икономист в ADA Economics в Лондон. „Но качеството на резултата зависи от качеството на ръководството. В случая с България бих заложила на предпазлив скептицизъм.“

В Полша националистическото правителство стартира т.нар. „Реполонизация“, план за изкупуване на чуждестранни компании, включително банки и комунални фирми, и замяната им с местни, за предпочитане контролирани от държавата инвеститори.

В Унгария премиерът Виктор Орбан също трансформира икономиката на страната, като засили ролята на държавата в банковото дело и енергетиката за сметка на чуждестранните собственици. Правителството разпродаде някои активи на свои хора, чийто бизнес е отрупан с държавни договори и финансиране от ЕС.

В едно от най-големите преобразувания в България, Държавният спортен тотализатор през януари пое пълния контрол над целия лотариен бизнес на Васил Божков.

Смятан за най-богатия човек в страната, на Божков са повдигнанти 18 обвинения, вариращи от опит за подкуп до поръчителство на убийство, като понастоящем бизнесменът е в изгнание в Дубай.

Той отрича да е нарушавал законите. Но случаят поражда спекулации, че правителството на Борисов се опитва да измести влиянието от едни фигури, които дълго се радваха на благосклонно отношение, към други.

„България развива един вид държавен капитализъм – институциите се използват като инструмент за преразпределяне на пазарното влияние между близки до правителството играчи“, посочва Мартин Владимиров, икономически анализатор в софийския Център за изследване на демокрацията.

Действията на правителството в сектора на горивата са показателни, тъй като създават пряка конкуренция с Лукойл. Най-големият български доставчик на дребно и собственик на складове има мрежа от над 220 бензиностанции и 400 км нефтопроводи. Неговата бургаска рафинерия на Черно море е най-голямата на Балканите.

Миналия месец управляващата коалиция на Борисов прокара закон, свързан с митниците, затягащ контрола върху местното звено на Лукойл, което заяви, че може да се наложи да спре някои операции заради новите изисквания.

Сега Държавната петролна компания планира да използва държавни хранилища за съхранение горивото на други компании и да изгради 100 бензиностанции, за да предложи на потребителите „най-ниските цени“.

„Това е последната стъпка, която предприема държавата“, заяви министърът на икономиката Емил Караниколов в телевизионно интервю на 28 май. „Със своите 100 бензиностанции държавата няма да бъде най-големият, или дори основен играч, но хората ще могат да усетят реалната полза от това“.

Източник: Investor BG

1 отговор

  1. Анонимен каза:

    Когато през далечната 1974 г. бях в така наречената ГДР на специализация освен държавното имаше частни хотели, частни ресторанти, частни фризьорски салони , част от земеделското производство беше частно. Но в България нямаше такова нещо. От 1989 г. започнахме да градим капитализма. И какво стана едно голямо нищо. Станахме най-бедните не само в ЕС но и в Европа. Сега пак се мъчат нещо да направят но нищо няма да излезе.

Вашият отговор на Анонимен Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.