Ния Петрова е по-известна с музикалната си кариера в Петия сезон на риалити формата „Гласът на България“ 2018, където стана и победител. Изучавала е Социални дейности с профил „Клинична социална работа“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Започва да работи в сферата на социалните дейности още в гимназията, когато става доброволец към Младежкия български червен кръст. По време на работата си там организира семинари, лагери, обучения и работи директно с потребители на социални услуги. Като част от „Света на Мария“, Ния работи с младежи в риск и с хора с увреждания, а като допълнение е обучител в редица проекти в сферата на социалните дейности.
През този уикенд Ния гостува в града край Арда като гост на частно парти. Ето какво сподели тя пред репортер на „Нов живот“ за себе си и за своите впечатления от Кърджали…
– Ния, какво е впечатлението ти от нашия град?
– За четвърти път съм във вашия град. Не бях идвала поне от три-четири години и даже споделих с моя приятелка, с която пътувахме заедно насам, че е супер приятен град и много ми харесва да съм тук. Сещам се за някои неща, които сме правили при предишните си посещения, и ми става мило.
– През 2018 г. стана победител в петото издание на „Гласът на България“ – сцена, публика, овации… Какво се промени след това?
– Хем нищо, хем всичко. „Гласът на България“ ми даде нови възможност да правя повече музика и да се занимавам като цяло в по-голяма степен с нея. Преди това музиката беше забавното и разнообразно нещо, което правя в живота си – по-скоро хоби, а другата ми работа бе „другата работа“. Всъщност, след това нещата се обърнаха – сега по-скоро музиката е нещото, което ми се иска да е по-главното, а другите неща са, които аз много обичам и не приемам толкова за работа.
– Чувстваш ли се по-специална отпреди?
– Не, по никакъв начин. Няма нищо специално и нищо необикновено в това.
– Много млади хора днес смятат, че успехът се постига лесно, достатъчно е да си готин. Какво би им казала?
– Че като си готин, по-скоро постигаш евентуално някой да те забележи по някакъв начин, но за да имаш успех в това, което правиш, се изисква страшно много работа и страшно много усилия. И една съвкупност от това да бъдеш не просто готин, но да бъдеш човек, на който някой да откликне с нещо в тебе. Не е достатъчно само едното.
– Разбрах, че се занимаваш и с немалко социални каузи. Какво те ангажира в момента?
– В момента малко покрай цялата ситуация, която се случи в последните месеци, работите ми понамаляха драстично. Иначе обикновено работя в една фондация -„Сингъл степ“, с която щяхме да правим обучение за социални работници. В друга фондация правя обучения за възрастни, за деца. Разработвахме едни инструменти за възрастни, които отпадат от пазара на труда. Тъй като нещата се развиват много бързо, възникват нови професии, по-актуални и проблемът е, че никой не обръща внимание на хората над 55, които хем имат страшно много опит и могат много да дадат, хем пък са изостанали малко. Ако опитът им бъде напаснат, може да бъдат абсолютно адекватни на времето си. Създавахме по проект един комплект, който да подпомогне хората, които работят в „Човешки ресурси“, и тези, които правят обучения за възрастни, за да се подпомогне начинът на работа с тях. Работим и с деца – те са много по-адаптивни, веднага тръгват, правят, започват, напасват се. При възрастните можеш да използваш същите неща – например една игра, с която да ги мотивираш да направят нещо, но малко да я промениш и вече може да им свърши истинска работа.
– Какви творчески планове ти предстоят и изобщо какъв път стои пред теб?
– Сега ще замина за морето и четири месеца ще работя на един бар на плажа, което, мисля, ще ми даде време да направя музиката, с която да изляза след това. Мисля да има повече авторски неща и да имам повече концерти с група да представяме нещата, които правим.
– Като млад човек, израснал в демокрацията, как изглежда България в твоите очи? Много млади хора предпочитат да излязат в чужбина?
– Демокрацията… така! Имам много приятели, които са извън България и я напуснаха и имам много, които се върнаха. Аз за себе си, разбира се, че искам да отида, да поживея за половин година или даже за година някъде навън. Не знам кога ще се случи, но моето виждане е, че ако всички сме толкова сърдити и ядосани, че нищо не се получава тука, и ако всички си тръгнем, тогава ще оставим това тук и никой няма да го пипне, всичко ще бъде разсипано и… край. От нас зависи дали ние ще можем да си го направим така, че на нас да ни бъде хубаво и да си живеем тук добре. Това е абсолютно възможно и имам чувството, че в последните пет години много осезаемо се виждат някакви промени, които тръгват. Те не могат да станат веднага и това е проблемът на хората като цяло, че като тръгнем да правим нещо, искаме веднага да видим резултата от него. А той – резултатът, се гради и се вижда след време.
– Ти какво би казала на младите хора в Кърджали?
– Първо, че имат много хубав град и много възможности. Според мен, както казахме, всички бягат от България, но всички бягат и към големите населени места. И така те пропускат да се огледат и да видят колко много ресурси има около тях, да се възползват от тях и да създадат нещо ново. Всъщност, едно малко населено място е благодат за това, защото няма толкова много неща. Според мен младите хора, които имат страхотен капацитет, трябва да се огледат и да се замислят за това, защото може да им бъде много по-приятно и полезно.
Разговора води Божидара АНГЕЛОВА