Днес по стар стил се навършват 170 години от рождението на Иван Вазов

Навършват се 170 години от рождението на Иван Вазов. През 1850 г. на днешна дата (по стар стил, по нов стил е 7 юли) в Сопот е роден „Патриархът на българската литература“ Иван Вазов. Вазов е писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН (1921), почетен доктор на филологическите науки. Брат на офицерите от Българската армия Георги Вазов и Владимир Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия.

През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, но бяга в Браила, където попада в средите на българските хъшове. В периода 1872 – 1873 г. учителства в България. През 1875 г.става член на революционния комитет в Сопот. След избухването на Априлското въстание 1876 г. емигрира през Цариград в Румъния. Първата му стихосбирка е „Пряпорец и гусла“ (1871), последвана от „Тъгите на България“ (1877).

През Руско-турската война (1877 – 1878) пише трета стихосбирка „Избавление“.

След Освобождението се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков описва в продължение на 5 год. в-к „Народний глас“, главен редактор е на сп. „Наука“, съставител на литературното сп. „Зора“ (1885).

Отново с К. Величков участва в съставителството на двутомната „Българска христоматия“ (1884). От това време са поетичният цикъл „Епопея на забравените“, повестта „Чичовци“ и др. През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса.

През 1894 г. излиза романът „Под игото“, последван от драмата „Хъшове“ (1894) и романа „Нова земя“ (1896). От 1889 г. живее в София. Издава сп. „Денница“. От 1897 до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на Константин Стоилов. По време на войните създава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския войник. Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии и исторически повести. Носител на ордена „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ (1920). Произведенията му са преведени на около 50 езика.

Иван Вазов умира на 22 септември 1921 г. в София.

Иван Вазов е с непреходно значение и трябва да укрепваме неговата памет. Това каза заместник-кметът на Столична община доц. Тодор Чобанов пред журналисти по повод 170-ата годишнина от рождението на Иван Вазов, предаде агенция „Фокус“.

„И тази година и следващата са години на Вазов. Множество събития сме планирали и организираме с Инициативен комитет, в който участват активно както нашите любими партньори от Народния театър, такса и много други организации. Разбира се и Националния литературен музей. Организации, с които всички заедно сме си поставили за цел да припомним на българския народ каква уникална личност е Иван Вазов“, каза Чобанов.

Заместник-кметът на Столична община сравни Вазов с светите братя Кирил и Методий.

„Той поставя тази солидна основа, в която се изгражда българската книжовност“, изтъкна още доц. Чобанов.

По думите му в своето творчество Иван Вазов докосва теми, които са универсални, които са изключително важни за сформирането на нашата съвременна идентичност.

Доц. Чобанов изтъкна, че Иван Вазов е живял в София и е оказал огромна роля за мисленето на софиянци.

„Да му отдадем заслужената почит“, каза още доц. Чобанов.

Днес валидираха пощенска марка в памет на Иван Вазов в столицата.

Валидирането се състоя пред Регионалния исторически музей – София. Марката е с лика на Вазов. На събитието присъстваха заместник-кметът на Столична община доц. Тодор Чобанов, изпълнителният директор на „Български пощи“ Деян Дънешки и авторът на художествения проект Вилиам Китанов. Събитието се проведе навън при спазване на противоепидемични мерки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *