Татул не е само това, което виждат туристите

За местността Каменната глава (Кая башъ) знаят малко хора, най-вече някой местен, но като кажеш Татул почти няма човек от Източните Родопи, който да не го е чувал. А и в цяла България това свещено място е вече доста популярно. Но Каменната глава не е само местност, а и централната част на култов комплекс, която обхваща голяма площ от хълмове над река Бюйюк дере (Голямото дере) и нейните притоци.
Именно към непознатите хълмове се насочи нашата група.
Спираме колата близо до шосето, където се намира височината Елтепе. Прескачаме необработваеми поляни, оградени с жив плет в махала Вежница на с.Татул. Това е махалата, която е разположена върху самото светилище.
Разделяме се на две двойки за да видим повече неща от скалите, които обграждат първия хълм.
Още в началото попадаме на скала с ерозирали ниши и с много каменни късове, под които сигурно има затрупани артефакти. Първите ни открития ни импулсират още повече да проверяваме всяка скала и да търсим обработки от древните ни предци.
Спускаме се още по-надолу към Кара дере (Черното дере), водите на което минават под светилищния комплекс и се вливат в по-голямото Бюйюк дере. Откриваме  друга интересна скала.
Виждат се големи кръгове, издялани в скалите. Такива съм виждал и в основната част на светилището. От местните хора съм чувал, че в миналото по тези дерета е имало воденици. А скалите били удобни за изсичане на воденични камъни – хромели. Много хромели се изнасяли за Османската империя.
Но дали всички тези овали са създадени с практична цел? Факт е, че се намират на култови места. Дали пък култа към слънцето не ги е създал? Знаем за слънчевите дискове на светилището Палеокастро край Тополовград.
Всичко е в шума от стари листа и непрекъснато се оглеждаме в краката си, особено след като още в самото начало един от нас попадна на змия.
След по-малко от час попадаме в подножието на най-голямата скала в тази част на светилищния комплекс. Но преди това успяваме да я разгледаме и отгоре. Наско се промъква между храсти и откъртени скали и открива големи скални улеи, които са много добре изсечени и се спускат надолу. Огромни скални късове са се откъртили от основната скала. От един такъв правим снимки към добре запазени трапецовидни ниши, които откриваме в най-труднодостъпния участък.
Толкова сме се захласнали в снимане, че въобще не виждаме скалната ниша, върху която сме стъпили. Тя е издълбана върху голям камък, откъснат от основната скала. Нишата е сравнително добре запазена, въпреки ерозията и силното изветряне. Колко ли ниши лежат под огромните късове, върху които стъпвахме, можем само да гадаем.
В съседство на скалата с ниши забелязваме каменна пирамида, а под нея има също издялани слънчеви дискове.
Продължаваме да обикаляме скалния масив. Попадаме на хралупа, която прилича на утробно изсичане. Влизам в дупката и виждам, че всичко е създадено от природата. Няма човешка намеса, което обаче не пречи да е използвана от древните за техните ритуали. На входа на пещерата виждаме ниша, която не е естествена. Нещо като дарохранителница, която доказва, че наистина тук са се извършвали ритуали. Откриваме и парчета от стара керамика, която не е задължително да е от времето на изсичането на скалите.
На връщане решаваме да разгледаме и скалите от задната страна на хълма. Гъстата растителност скрива повечето от тях, а и те са разпръснати на различна височина. Малко под върха попадаме отново на силно ерозирали ниши, но все пак отпечатъците от тях си личат.
На билото откриваме впечатляваща пирамида, старателно изсечена от всички страни. На върха й забелязваме два отпечатъка от ниши. Уникално творение на дедите ни. Освен пирамидата откриваме още интересни форми.
Гледката от върха е прекрасна. В ниското се вижда Черното дере (Кара дере) и водопад, който набелязваме да посетим при следващото ни идване. От този хълм  има много добра визуална връзка с централната част на Татулското светилище.
Венцислав СТАЙКОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.