Конституционният съд реши: Срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер

Президентът не може да е обект на процесуално-следствени действия, но при дадени данни за престъпления разследващите могат да предприемат други такива процесуално следствени действия.

При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство.

Това са решили единодушно конституционните съдии в отговор на въпросите на главния прокурор Иван Гешев, съобщи БНР. Освен това държавният глава не може да бъде проверяван и подслушван.

Същото важи и за вицепрезидента.

Това означава, че президентът не е недосегаем, коментира конституционалистът проф. Пламен Киров. Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат разследвани, но не могат да бъдат обвиняеми, уточни той. При откриване на данни за престъпна дейност, не могат да бъдат привличани за обвиняеми. Единствените недосегаеми по Конституция са народните представители, каза още проф. Киров.

Ето какво гласи решението на Конституционния съд:

Днес, 30.07.2020 г., Конституционният съд се произнесе с тълкувателно решение по конституционно дело № 1/2020 г., образувано по искане на главния прокурор на Република България  за  даване на задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията.

Приетият диспозитив на решението гласи:

1. По въпрос първи от тълкувателното питане – Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс ?

Съдържанието на понятието „държавна измяна“ по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна“ по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна“ следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции.

2. По втори въпрос от тълкувателното питане – Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?

Понятието „държавна измяна“ винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката.
 
Понятието „нарушение на Конституцията“ обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния.     

Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което  само̀  решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията.

3. По трети въпрос от тълкувателното питане – Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа „Престъпления против Републиката “ от Наказателния кодекс ?

Понятиетодържавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.

4. По четвърти въпрос от тълкувателното питане  –  Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?

Възбуждането на наказателно преследване е дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление.

Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи.

5. По въпрос пети от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента ?

При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство.

6. По шести въпрос от тълкувателното питане –  Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента ?

По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях  и пряко засягат техни лични права и свободи.

Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.

Решението е прието единодушно.

 

Дeлoто бе образувано пo иcкaнeтo нa глaвния пpoкypop Ивaн Гeшeв зa тълĸyвaнe нa чл. 103 oт ocнoвния зaкoн, cвъpзaн c имyнитeтa нa пpeзидeнтa и нa вицeпpeзидeнтa.

Повод за питането, отправено от главния прокурор, бе разследване на специализираната прокуратура, свързано с ръководителя на ВВС генерал Цанко Стойков.

От специални разузнавателни средства, прилагани по делото, беше разпространен аудиофайл, на която според държавното обвинение се чува глас, напомнящ този на Румен Радев.

КС трябваше да каже и какво се включва в понятията „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“.

Причината да се иска такова тълкуване е чл. 103 от основния закон, според който президентът и вицепрезидентът имат функционален имунитет. Според конституцията двамата „не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията“.

Седмица по-рано конституционните съдии трябва да отговорят и на въпроса дали редови прокурор може да разследва главния прокурор.

До него се стигна след доклада на Венецианската комисия, според който без дълбока институционална реформа няма как да се премахне недосегаемостта на главния прокурор в България.

Източник: Епицентър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.