Истории за качамака, в който живеем

Лесно ли се гледат деца, как се управлява мъж, каква е разликата между „съсед“ и „комшия“ и защо й e на една жена кола? Яна Стоянова дава своя иронично-хумористичен отговор на тези въпроси в книгата си „Качамак за душата“. Първото издание е изчерпано и предстои допечатка.

Авторката описва „Качамак за душата“ като кратички истории, някои от които реални, други дочути или измислени, трети поукрасени, но „всичко е свързано с живота около нас, погледнато от по-смешния ъгъл“. Убедена е, че „има и вкусни моменти“ и „не може вечно всичко да се гледа откъм отрицателната страна“.

Преди години приятелка започнала да я убеждава да си направи блог, в който да описва реални преживелици. „После нещата тръгнаха лавинообразно, защото се оказа, че блогът много се харесва. В един момент се четеше в 22 държави по света, от българи. Учудващото беше, че имаше и мъже, които следяха. После мой съученик ме нави да събера всичко в една книжка и да го предложа за издаване“, разказа авторката пред „Хоризонт“.

Освен „Качамак“-а признава, че бърка и други истории, „които засягат чисто житейски ситуации“, отново с доминираща женска гледна точка. Писането я е спасило по време на карантината, за да не изпадне в депресия, когато неизвестните бяха повече и всички бяха затворени по домовете. Нарича този процес малко лично бягство.

Зад работното заглавие „Отвъд дъгата – живот в карантина“ се крият историите на три различни типа жени, които, поставени в нетипичната ситуация, в крайна сметка разбират какво действително искат от живота.

Яна Стоянова работи като писмен и устен преводач в най-различни сфери – медицинската, юридическата, научната. Казва, че е професия, „изпълнена със страшно много адреналин“, особено по време на живите срещи, когато превеждаш на преговори. „Научих се да наблюдавам хората. Когато превеждаш на живо е нещо съвсем различно. Там си като на театралната сцена. Нямаш никакво време за реакция.“

БНР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.