vietcredit lừa đảo lotte.vn lừa đảo cavet xe 2015 thủ tục mở thẻ tín dụng vib lai suat
COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 3 Днес (243); 14/11 (250 ↑) ; 15/11 (253 ↑) ; 16/11 (259 ↑)

Водопадът в Безводно и други красоти

След шест години, когато за пръв път посетих село Безводно, решавам отново да се разходя до това планиско населено място. Уговарям групата да се съберем в с.Комунига. То се намира край пътя Кърджали – Асеновград. И така две коли от Кърджали и една от Хасково се отправяме по живописния път през село Женда към стената на яз.Боровица. По пътя спираме за да снимаме красивите планински пейзажи. Близо сме до границата на Източните и Западните Родопи. Преди да започнем изкачването от около 2,5км. към с.Безводно съзерцаваме и красотата на яз.Боровица.
Този язовир снабдява Кърджали с питейна вода. Язовирът е построен на едноименната река за питейно водоснабдяване. Дължината на река Боровица е 41,5 км. Тя е ляв приток на Арда. Водите на двете реки образуват началото на яз. Кърджали.
Нито една вълничка не трепва на гладката водна повърхност. Сякаш сме пред едно огромно огледало, където планинските хълмове по цял ден се оглеждат. Зелено, безбрежно и приказно е. Наслаждавам се на тази унасяща гледка и в главата ми се раждат хайку стихове – Тиха вода/ Животът изтича/в ухото на времето.
Към десет сутринта пристигаме в село Безводно.
Старото име на селото е Сусус, променено през 1934г. То е съставено от седем махали, някои от тях напълно обезлюдени.
Преди шест години от това село започна моето приключение към връх Чиляка. Сега нашата цел е да разгледаме водопада над селото, който е над шейсет метра, въпреки че е записан с дължина 28м. Той е със сезонна активност и през месец юли пресъхва.
Превръща се отново във водопад по време на есенните дъждове. Така е с почти всички водопади в Източните Родопи.
Вървим по пътека в борова гора и между гъстата растителност забелязвам малък водопад. Шегувам се, че най-после сме стигнали до него и виждам разочарованите лица на тези от групата, които за пръв път идват на това място. След няколко минути вече сме под същинския водопад. Снимаме отдолу, но по-голямата му горна част остава скрита. Затова съм решил да се изкачим и отгоре. Преди десет дни трима от групата ни са идвали тук и са имали шанса да снимат водопада със сравнително добър дебит на водата. Все пак те не се бяха изкачили горе и сега това предизвикателство е новата им тръпка.
Тръгваме по пътека с намерение да заобиколим непристъпните скали и да намерим добър подход към горната му част. Вървим повече от половин час, но скалите не свършват. На два пъти опитваме да ги изкачим, но те се оказват непристъпни и продължаваме да ги заобикаляме. Групата ни е упорита и не се отказва от набелязаната цел. В един момент стигаме до една от махалите на селото. Или трябва да се спуснем и да търсим нова пътека, или да се пробваме отново между скалите. Един от нас тръгва на проучване, а другите го изчакват. Междувременно приятелите от Хасково се отказват и се спускат към колите. Докато чакаме и си почиваме, успяваме да направим панорамни снимки на красивата местност.
След кратко лутане намираме вярната пътека и нашето изкачване започва отново. Вече сме достатъчно високо и можем да снимаме и махаличките в ниското.
Близо до долната махала на с.Безводно зървам в обектива мечка. Спотайвам дъх. Шептя на човека до мен. Той търка очите си и не може да повярва. Сигурно е много гладна, щом е слязла почти до къщите. В това време останалите от групата ни приближават.
И те почват да се пулят на гледката. Прави ми впечатление, че мечката не помръдва. Никой от нас не носи бинокъл. Сещам се да приближа с фотоапарата разстоянието до нея и виждам, че това е черен храст, израсъл между боровете. Ех, ако имаше някой да снима разочарованите лица на приятелите!
Все по-високо сме и попадаме на скала, която помня от изкачването ни към връх Чиляка преди шест години. Под опреден ракурс тя прилича на поседнал тракийски жрец, който съзерцава планината. След около половин час сме от горния край на водопада. Тук пътеките се разделят. Две от тях тръгват към върха. По едната съм се качвал към Чиляка точно по обед, а по другата съм слизал в четири сутринта на следващия ден.
Решавам, че от тази позиция няма да направим добри снимки на водопада и тръгвам по опасна пътека над пропастта за да проуча друга скала, от която може би има по добра видимост. Предупреждавам групата, че е доста хлъзгаво и те решават да заобиколят. Достигам подходящите скали, от които се открива много добра гледка към целия водопад. Имам предимството да съм първи и се наслаждавам на красотата и падащите води. Снимам отделно долната и горната част, защото трудно могат да се обхванат заедно. При всички случаи този водопад не е 25-28м, както е описан в регистрите. Намираме се на около 900м. надморска височина. Под нас са махаличките, в които се открояват къщи с тиклени покриви. Към 31 декември 1934 г. към село Безводно спадат махалите Бозва, Гоганци (Гоганлар), Желтуш (Саръ кая), Кастан чаир, Раздол (Разюле) и Ряна.
На където и да се обърнем ни заобикалят живописни гледки. С нежелание хващаме обратния път към селото. Следобед е и хората шетат из дворовете си. Разговаряме с тях през живите плетове на къщите. Разпитвам за бай Аптула, но хората ми казват, че мога да го намеря някъде из пасищата над селото с козите му. Благодарение на този човек през 2014г. успяхме да се спуснем от връх Чиляка в четири през нощта, след като часове преди това се бяхме загубили под върха.
За мой късмет го намирам в центъра на селото. Слухът, че питам за него бързо е стигнал до ушите му и той ни очаква на една дървена пейка. Отначало не може да ме познае, но като му заобяснявах случката с нашето изгубване се сети кой съм. Нося му малко подаръци, изпиваме по една бира, предвидени за случая, обсъждаме набързо световните проблеми и му давам кураж, че ние българите сме корав народ и нас коронавируса няма да ни сломи. Обещавам му следващия път като се видим да му подаря една от паметните снимки с него, увеличена и в рамка.
Спускаме се с колите до бариерата на язовирната стена. Тук има охрана, която проверява всяка преминаваща кола и предупреждава, че е забранено да се спира на самата стена. На идване, докато охраната ни пита накъде сме тръгнали, забелязах два хълма над с.Ненково, които се открояват над останалия пейзаж. Сега искам да ги снимам, защото за мен това са „ненките“ на Ненково.
Венцислав Стайков

1 отговор

  1. Милена каза:

    Здравейте. Интересува ме дали е възстановен пътя от Женда до Безводно

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Съдържанието е защитено!