Очевидец: „На Лесбос е просто неописуемо“

Ситуацията в новия лагер на Лесбос прилича повече на затвор, отколкото на лагер. Няма нито вода, нито тоалетни. Положението е направо неописуемо, твърди Николас Фишер, който от няколко месеца е на гръцкия остров.

В интервю за АРД ръководителят на хуманитарната организация „Mission Lifeline“ разказва за липсата на храна и вода, за расистките настроения срещу бежанците и безучастните полицаи, които допускат „лов на мигранти“.

Каква е в момента ситуацията?

Николас Фишер: Хората са изтощени, безпомощни и отчаяни. Те са по-скоро потиснати, отколкото гневни. Третират ги като престъпници и никой не знае какво ще стане с тях оттук нататък.

Тези дни имаше големи протести на острова. Знае ли се кой срещу кого протестира?

Николас Фишер: Всеки ден има протести. Хората са категорично против изграждането на втори лагер. Срещу това се обявяват и местните жители, чието мнение тук по изключение съвпада с това на бежанците.

Как  функционира снабдяването на бежанците?

Николас Фишер: В стария лагер Мория положението беше катастрофално, но все пак имаше най-необходимото. А сега ситуацията е просто неописуема. Едва през последните два дни отново започнаха да раздават храна – хората чакат с часове на опашки в невероятната жега. Един от тях ми разказа, че е чакал два часа, за да получи половин литър вода за цялото си семейство. Храната е крайно недостатъчна и отчасти стара. Няма никакви санитарни възли, душове, тоалетни. Хората облекчават физиологичните си нужди където намерят. Медицинско обслужване също не е осигурено.

А какво правят гръцките власти?

Николас Фишер: Дотук държавата присъства основно чрез своите специални полицейски части. За медицинското обслужване и прехраната в новия лагер ще отговарят гръцките власти.

Изгражда се нов лагер. Как реагират на това местните хора на Лесбос?

Николас Фишер: Все още има много местни хора, които искат да помагат. Но се увеличава делът на недоволните от това, че за 5 години нищо не се е подобрило. За съжаление техният гняв вече прераства в насилие. Има и фашисти, които  организират лов на бежанци, а полицията не се намесва и изглежда добре се разбира с някои от тези хора.

По-какво се познава, че става дума за фашисти?

Николас Фишер: Те са познати на местните. Обикалят с моторите си и са въоръжени с дървени колове и бейзболни бухалки. Аз съм от известно време тук и вече различавам някои от тях по физиономия. Като цяло се усеща огромно напрежение и раздразнение, включително сред жителите на острова.

35 бежанци са с положителни проби за коронавирус. Къде се намират сега тези хора?

Николас Фишер: Някои от тях бяха открити и се намират в карантина. Но никой не знае действителния брой на заразените. Най-вероятно той е в пъти по-висок, тъй като от доста време насам не са били правени нови тестове. Но пандемията е по-малкият проблем за бежанците в момента. Мнозина от тях мислят точно така.

Какви мерки предприемат властите срещу разпространението на коронавируса в новия лагер?

Хората чакат с часове на опашка за бутилка с водаХората чакат с часове на опашка за бутилка с вода

Николас Фишер: В него засега настаняват предимно жени и деца. На всички им правят тестове, проверява се и температурата им. Този лагер е опасан с бодлива тел и който веднъж влезе вътре, повече не може да го напуска. Той е по-скоро затвор, отколкото лагер. Не мисля, че има бежанци, които доброволно да искат да влязат там.

Как очаквате да се развият нещата? 

Николас Фишер: Имам чувството, че всичко това се прави нарочно, за да се сплашат бежанците. Просто се опитват да ги сломят. Никой не може да ме убеди, че за да се уреди снабдяването, е необходима цяла седмица. Но за мен е необяснимо и поведението на Европа, която безучастно наблюдава случващото се и изявява готовност да приеме смешно малък брой бежанци. Всичко това се прави с цел да бъдат сплашени хората, замислено е като възпираща мярка.

*Николас Фишер ръководи хуманитарната организация Mission Lifeline на остров Лесбос.

DW

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.