Туристи от БАН продължават да преоткриват мистериите на Източните Родопи

Още по-интересен и пълен с изненади беше последният ден от похода „Мистичната България 9 част: по „ Белите полета“ на горното течение на Харманлийска река и Боровишката келдера“ на Академично туристическо дружество към Българска академия на науките в София.
Групата от 50 опитни туристи, водена от Лена Апостолова, посети исторически и природни забележителности в района на чернооченските села Безводно и Женда.
На по-малко от 2 километра от чернооченското село Безводно е най-високият връх в рида Каракулас – Чиляка – 1459 м. Пътят до него минава през изключително красив ландшафт, сред редуващи се гори и голи чукари. Районът е осеян с високи канари и паметници от времето на траките.
Те посетиха и „Дюз кая“ в землището на чернооченското село Соколите, откъдето се откроява величествен изглед към язовир „Боровица“, с. Безводно, най-високия връх „Чиляка“ на рида Каракус на Източните Родопи и планината с природен феномен Мечката.
Гостите се потопиха в тайнството на тракийските светилища в местността „Асар кая“ край село Женда. Едноименната крепост и тракийските съоръжения се намират на около 1,6 километра метра южно от чернооченските села Женда и Соколите.
На самия връх, на висока скална тераса, изградена от струпани камъни без хоросан, се намират останки от крепост и тракийско светилище. Укреплението е било естествено защитено с отвесни скали, като от най-достъпната си част /югозапад/ е било защитено с дебела 1,5 м каменна стена, част от която е запазена и до днес.
От трите страни на върха се спускат напълно отвесни и непристъпни скали. По тях се виждат трапецовидни култови ниши, изсечени от траките преди хиляди години. Вътре се виждат изсечени в скалите олтари, кръгове с диаметър 3,5 м. и други съоръжения, много от които са скрити под земята.
На стотина метра под върха „Асар кая“ се намира скален феномен – голяма канара с формата на огромна гъба, върху която също има множество тракийски ниши с различна ориентировка. Гъбата е с височина 8 метра и е наречена от местните жители „Биюк кая“ или „Кованлъ кая“. Има и самотно стърчащи канари с причудливи форми на хора, животни и птици.
Под крепостта, в близост до съхранен вековен дъб, има мюсюлмански гроб, край който през лятото се провежда молитвата за дъжд и благоденствие.
Местните хора коментират, че мястото е свещено повече от най-малко 50 века, а именно отпреди траките до наши дни.
Основната цел на академично туристическо дружество към БАН е опознаване на различни култови места, чрез посещение на културно–историческите забележителности и натрупване на ценни знания.
Лена Апостолова отново подчерта, че всички са впечатлени от видяното, чутите беседи и интересни факти. В този район са едни от най-интересните и малко познати места на Източните Родопи.
Исмет ИСМАИЛ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.