Сибел Кяшиф: Заводът – мисия или карма

Родена съм в деня на откриването на цеха, затова и винаги съм усещала съдбата си неразривно свързана със съдбата на завода!
Това е бил ден, четворен празник за моето семейство, наред с празника на Деня на машиностроителя, както и есенните празници на града ни.
На този ден се роди след години и първородният ми син, друг знак на съдбата, може би…

Започнах да работя в завода още като ученичка, на 16 години, през летните ваканции като технически секретар. Години, съвпадащи с приватизирането и прохождането ни като самостоятелна компания, но от друга страна, години на голямата икономическа криза в България и пълен разпад на вътрешния пазар за нашата компания.

С неимоверни усилия успяхме да преминем през тези кризисни години, което ни даде нужното самочувствие да обърнем плахо поглед към европейските пазари. Казвам “плахо”, защото ни беше пределно ясно, че сме още много в началото и пътят ще бъде изключително труден.

Първите контакти постигнахме на големите панаири и изложения в Германия, което от своя страна съвпадна и с началото на следването ми в Берлин. С общ щанд с други фирми от България и няколко каталога под ръка аз и баща ми обикаляхме от щанд на щанд.

Това бяха дни на неуморни търсения на клиенти и представяне на компанията ни. Бяхме твърдо решени и не се отказвахме дори при многобройните откази и липса на интерес от страна на големите производители.

Но най-важното тогава бе, че там видяхме своя скрит потенциал, видяхме къде искаме да бъдем и кои върхове трябва да покорим.

И ги покорихме, един след друг – подписан договор за сътрудничество с холандска компания, първи износ на наша продукция в Европа, сертифициране на процесите на качество съгласно европейските стандарти, управление на всички процеси чрез единна ERP система, инвестиции, обучения… Безкраен труд, безсънни нощи, тежки преговори и договаряне на условия, но и с всеки покорен връх пред нас се откриваше още по-голям хоризонт и така от малка компания с двайсетина служители днес и в близко бъдеще ние ще сме почти 500 служители и ще разполагаме с три отделни завода с напълно автономни производства.

За мен лично върхът в моята кариера беше моментът, когато наши цилиндри бяха изложени в прототипни товарачи на групировката Либхер на най-голямото изложение в света в Мюнхен през 2013 година. След няколкогодишен труд от първия контакт до крайния резултат този сюблимен момент беше своеобразен преход, свързан най-вече с това, че вече доставяхме директно на крайните потребители на цилиндри, огромни групировки като Карготек, Либхер, Даутел и много други.

Вече нищо не можеше да спре устрема ни, не го и спря…

Притежаване невероятен екип от служители, най-модерния машинен парк, който може да бъде видян само при най-големите производители на цилиндри, и най-важното – осигуряваме отлично качество и бърза доставка, което се потвърждава от оценките и наградите за високи постижения, които получаваме от нашите клиенти. Ние изместихме конкуренти от ранга на Вебер и Бютер, западноевропейски производители с двойно по-дълга от нашата история.

Това е причина за голяма гордост, но и в същото време огромна отговорност – към клиентите ни, към служителите ни, а и не на последно място към обществото ни.

Нашата цел е да допринесем и за развитие на обществото, в което живеем. Учредихме Фондация “Хюсние Кяшиф“, която има за цел да помага и подкрепя даровити деца, както и да взаимодейства с други организации в тази насока. Имаме амбициозната цел да участваме активно във всички аспекти на социалния ни живот и да допринасяме за развитието му, така както развихме нашата компания и я превърнахме във фактор на европейския пазар!

 

1 отговор

  1. Цонка Янкова(сега Кондакова) каза:

    Благодаря за информацията!Гордея се с вашите постижения,радвам се,че моят учителски стаж започна в Джебел!Макар,че съм в друга сфера в съзнанието ми остават завинаги,малките полета,по скоро нивички с тютюн,бедните отрудени хора,които щъкаха по полета с репко жълтеещо като слънца в сравнително малкото зеленина…Носталгия по едно изминало време на моята младост и вълнение,че хора като Вас са направили този съвременен дом на техническата мисъл(модерен)с трудолюбиви хора,които заслужават.Преди няколко дни пак четох публикация и очите ми се пълниха със сълзи от историята на Вашето семейство,от загубата на Вашата майка,която може би е моя връстница.Вашата благотворителност ме впечатлява измама,че който дава повече получава.Бъдете здрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.