Търсят най-голямото светилище в Родопите край ивайловградското село Хухла

Археологът Ивайло Кънев откри в калето на меандрите на „Балък дере“ и Арда надпис върху мраморна колона, посветен на антично божество, започващо с буквата „А….“

На 5 октомври започнаха редовните археологически проучвания в крепостта „Балък дере“ в землището на ивайловградското село Хухла, Хасковска област. Ръководител на разкопките е гл. уредник в Националния исторически музей в София Ивайло Кънев.
Според него в археологията нещата са непредсказуеми, но като има предвид, че през миналия сезон откри посветителен надпис от 2-3 в., смята, че е попаднал на антично светилище, което бележи най-ранния период от съществуването на крепостта.
Сега Кънев ще довърши изкопите от миналата година. Има шанс там да разкрие античен хоризонт. И, ако останат време и средства, ще продължи разкопките на юг към крепостната стена.
С продължаването на миналогодишните разкопки той иска да получи пълна информация за хронологията, в която се развивал обектът. Събрани са доста артефакти от IIIII в., но все още няма открит ясен културен пласт от тази епоха. Археологът трябва да го открие, за да е сигурен, че е попаднал на най-ранния период от живота в крепостта.
Но и античният пласт може да се окаже, че не е най-ранният, защото Ивайло Кънев е намерил там няколко паметника от много по-ранни епохи. Засега приема, че са попаднали в крепостта случайно, което е често срещан факт.
Повече подробности вижте в краткото ни интервю с археолога.

Разкопките върху основната сграда – Принципия

 – Г-н Кънев, проучвате крепостта „Балък дере“ край Хухла от 2007 г., с какво се промени научното познание за региона в резултат на разкопките Ви?
– Труден въпрос. Отговорът е свързан с проучванията в целия район, а нашите резултати са част от общата картина.
Защото събития, станали в региона, се отразяват в развитието на живота и в тази крепост. Да не забравяме, че тя се намира само на 30-тина километра от Адрианопол /бел на ред.- днес Одрин/. Тя е на входа и изхода от Родопите към Тракия и обратното.
Да не забравяме, че се намира на брега на една от древните реки в Югоизточна Европа – Арда. Тук реката напуска пределите на България.

Мраморната колона с посветителски надпис на бога А….

– Какво открихте след толкова години разкопки?
 – Чисто хронологически сме установили основните етапи на съществуване на обекта.
Първоначално на този нисък връх, в меандрите на Балък дере и Арда, е имало изградено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 г. край Адрианопол и унищожаването на управленския център във вила „Армира“, управлението на района през късната античност се премества тук. Явно за това решение е повлияло географското и природно местоположение на крепостта.

198 монети от бронз, колективна находка от 5-ти век

Утвърждаването на християнството при император Теодосий Велики води до целенасочено ликвидиране на всякакъв спомен за езическите времена. Сринати са и унищожени езическите паметници и постройки. Това води до трудното установяване на античните хоризонти днес.
Тогава се изгражда крепостната стена, след няколко преустройства на терена се построява основната сграда, отговаряща напълно на понятието „Принципия“.

Част от южната крепостна стена

В началото на VII в., при управлението на император Ираклий и последните славяно-аварски нападения, крепостта е унищожена и близо два века обитанието й е прекъснато.
Откриването на старобългарски апликации и основите на юртообразно жилище, както и няколко монети от X в., дават основание да предполагаме, че при войните на цар Симеон срещу Византия тук е бил разположен български военен гарнизон.
През XI в. върху терена се намира некропол, а населението живяло долу край Арда.

Кандило от 6 в.

Последният период на функциониране на крепостта може да се свърже с войните на император Алексий Комнин срещу норманите през XII в. От този период са открити предреформени билонови монети, изключително редки и с високо качество на запазеност.
Животът на „Балък дере“ спира в първата половина на XIII в. Близо хиляда  години тук с малки прекъсвания има активен живот, съхранен в културните пластове. Разкриването им, проучването им, искат търпение и финансова и логистична подкрепа.

Природният феномен – меандрите на реката. Те впечатляват и сега, впечатлявали са и преди (дори Търново няма такива), а древните се прекланят пред тези феномени

– Миналата година попаднахте на част от колона с посветителски надпис „На бога А…“? Това ви подтикна да мислите, че може да откриете светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значимост с най-големите  култови центрове през Античността. Мислите ли още така?

Изглед към Тракия – Гърция и Турция. Пред нас е последният завой на Арда в българско

Ясно казвам – да! Отговорът може да бъде и дълъг, и кратък, но факторите за да го кажа са комплексни. Когато се съберат досегашните резултати, се получава общата картина. Част от нея е географското местоположение и природният феномен – меандрите на реката. Те впечатляват и сега, впечатлявали са и преди (дори Търново няма такива), а древните се прекланят пред тези феномени.

Бронзова монета от времето на византийския император Анастасий – бе първото нещо което екипът на археолога Ивайло Кънев откри на тазгодишните разкопки. Последваха бронзово кръстче от края на 10-ти век, гривна, монета от 5-ти век, част от фибула, пръстен-ключ, връх за стрела и други

Другото е яростта, с която християните заличават спомен. Такава сила не се използва срещу малки и незначими духовни центрове.
Следваща „улика“ например са артефактите от Античността и то с религиозна насоченост, ако щете и фактът, че през средновековието тук има некропол – явно споменът е много силен за свещеното място. Има и други фактори.
Разговора води: Иван БУНКОВ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.