Иванко Маринов: „Един приведен силует под мокрите дървета ще премине“

Иванко Маринов е роден на 23 април 1946 година в Хасково. Средното си образование завършва в Кърджали. Още като ученик публикува стихове в местния вестник „Нов живот” и в „Средношколско знаме”. През 1973 г. завършва режисура в Ленинград. Публикува във вестниците „Пулс”, „Литературен фронт”, в алманасите „Юг” и „Море”. През 1989 г. печели национален конкурс на Студията за дебютни филми за сценарий за игрален филм /„Градчето”/. През 1994 г. завършва „Библиография и библиотекознание” във Великотърновския университет. Дълги години е директор на Регионалната библиотека в Кърджали. Член на СБП. През 2006 г. е удостоен с наградата на СБП в раздел „Документалистика” за книгата „Градът-кръстопът. Физиология на Кърджали до 1944 г.” За нея получава и отличието на Съюза на краеведите в България “Заслужил краевед”. Автор е на над 25 книги.
По случай Дните на Кърджали и Деня на будителя,  на 29 октомври от 17.30 ч. в РБ „Н.Й.Вапцаров” ще бъдат представени новите му книги „Хиподрум” и „Другото небе”.

                        За глухи май са всичките ни песни, Омар Хайям

Хиподрум
На билото на своите години
пред  гаснещ жертвеник
съм бил.

И въглените
са ме тарашили най-строго:
къде съм бил,
не съм ли нещо
скрил?

Не ми се тръгва
отначало…
Да, малко по-далечко бях.
И божем нещо закъснях.

И греховете ми
дотук са множко.
Но
на случаен огън
се не грях.

Живях
за твоя огън.

* * *

И пак да си остана
с тъжните метафори
на листопада,
които ще люлея безполезно,
безкрайно
и болезнено:
хвърчила, изпуснати във вятъра,
пера на птици, метеори,
падащи от светове,
където съм отивал винаги
изгубил като любов,
възраст, годишно време –
и всичко заедно в един безумно
измислен миг.

Метафори
Лъчите есенни
звънят без радост.
Обречени се стелят
мокрите листа.
А вятърът е грабнал вече
вечната награда –
и пак танцува ли,
танцува с тях…

Балада
Много били поетите…
Много бяха до време.
Нито хлябът е с куплети.
Нито сиренето ни –
с поеми!

Вече рисуваш реклами ти.
(На кой му е до графики?!)
Хили се на забраните
тучната порнография.

Кръчмите станаха тесни.
Майка плаче и гайда свири.
Карай, да ни е весело…

Колкото да не умираме.

* * *
Още жив съм.
Докога, безвестно…
От баровски вълни
пиян-залян…
За глухи май са
всичките ни песни.
Омар Хайям,
Омар Хайям!

Откуп
Хвърлях и хвърлях
трохи от метафори,
отминали думи,
отчаяни вечери…

Не тъжи.
Не важи.

На другата везна
почива меча.

Спаринг
Денят на боксьора е кратък.
А на поета?!
Това го не знам, не знам…
Аз бях дотук.
Ти – нататък.
Всеки е жестоко сам.

* * *
Един приведен силует
под мокрите дървета
ще премине.
Подобно стих
на прокълнат поет.
Подобно Яворов
без Мина.

* * *
             В памет на Добромир Тонев

Поетите умират в самота.
Дори и плътно обкръжени
от епигони
и приближени.

Понякога и точно затова.
Поетите умират в самота.
Намират ги след някой ден
с очи отворени и восъчен печат.
… При опита
за бягството
от плен.

Вятър работа
Ще взема да напиша
още някой ред
за тия,
дето повече не пишат.

Не вдигат поглед
към звездите бледи –
и може би
дори не пият…

Но тази орис вече е описана.
(Жита узряват и презряват.)

На вятъра
отдавна му е писнало
да отделя
зърното
от плявата!

Болестта на куклите

„Персоналът на лудницата се грижеше за душевното здраве
                                        на своите клиенти.” А.П. Чехов, „Палата номер Шест”

Любов, ти си болест
прекрасна!
Диагноза дъ фърст
и дъ бест.
Шарен карнавал
с маски, в тази
шантава палата
номер Шест.

* * *
Вече я няма тръпката.
И няма повече къде да тичам.
Но подир ангелските
твои стъпки – потйно ще надничам.

* * *
Донеси хляба и солта.
И жилото си. И катрана.
Ти имаш много хиляди неща…
Аз – доживотната си рана.

* * *
        „До фокусника винаги има жена.” Фелини

Жена до мен. На манекен прилична.
Свидетелка на моя фалш и гланц.
От теб не знам по-злоезична.
И по-глухоняма пак не знам.
Бъди до мен, ако съм слаб и болен
след всичко, що съм разпилял…
Ще ме будят кротки стонове.
И сняг ще пада. Тих и бял.
Ти имаш време да избягаш
от моя нрав непроменен.
Но пак до мен да си оставаш, защото…
без теб магията не става.

Харон
Не мога да ти се обадя
от уличен автомат
с последната монета
в живота си…

Като таблетка валидол
я топля под езика си,
за да платя
на Черния лодкар!

* * *
Добър вечер, моя безадресна! –
аз съм твоят невъзпитан гост.

С мен ще е лесно –
нищо не нося,
нищо не прося…
Прибери, моля те,
златния поднос!

Предпоследен текст
Ще чуеш тази лебедова песен
в едно забравено
от бога барче…
Някъде
с места за двама.
нейде в невъзвратно време.

С вкус на стипчивите,
зелени –
крайно горчиви
бадеми.

Библейска песничка
Късахме вериги и въжета.
Вдигахме платна и знамена.
И ловяхме ветровете.
И възсядахме вълна…

Нашият последен залив
бе лагуната Содом.
В трюмовете се търкалят
празни бурета от ром.

Мостикът не се наяде.
Боцманът не се напи.
Дървояди, дървояди…
Чудо още ни крепи.

Водорасли ни затягат.
Остри плавници кръжат.
Боже, бог да ни помага! –
още само този път.

* * *
В стар роман
ковчезите подскачат
като бесни
по жълтите павета
на площада.
Поредно и зловещо
протестно шествие
по нашата измъчена
Ла Страда.

* * *
Ще се стопят
предишните забрани:
бял стих, бял дух…
И плът несрета.
Но под въпрос
навек ще си остане –
грях ли е
непълнолетната
ни клетва?

Доколко
О, ние сме
прекрасно болни
на тема вятър и промени…Въпросът е сега –
доколко
спринцовката прилича
на остена?

Употреба
Животът ни е втора употреба.
Завивките. Жените ни.
Парите…
Всичко е втора-трета употреба.

Ако си пръв, употребяват теб,
Докато станеш много равен-равен.
(Затуй богоравните са първа употреба.)
Мой бедни ми Иванко.

* * *
В панерите на есента, в панерите,
от селяни изплетени,
корави като селяни – ще събера
надеждата за хляб и вино.

В панерите на есента,
изплетени от дядо ми
и нехайно наследени от мен.

И после, ха дано!
Ама едва ли…
Прочее, спокоен ден.

Битие
Април пак наниза жиците
с южни ята.
Пролетта ни върна птиците.
Но разбуди и змии, тя  –
пролетта.

* * *
Сняг над пътищата.
Късен сняг.
Мой дневен свят,
не ставай тъмна нощ! –
не ставай
побеляло
от смъртта око, Земя!

Из: „Хиподрум” и „Другото небе”

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *