Радост Попова, име от българската музикална енциклопедия

Тя е от първите възпитаници на Детската музикална школа към Дома на културата в Кърджали

На 20 ноември от този свят си отиде Радост Попова – един изключителен музикант, композитор, текстописец! Тя отдаде целия си живот на културата в Кърджали.

Радост Попова е родена през 1950 г. в Кърджали. Ярка творческа личност, украсяваща културния небосклон на България. Тя е виртуозна пианистка, прекрасна певица, музикална ръководителка, поетеса, режисьор, постановчик, сценарист. Радост е човек, донесъл много красиви вълнения на Кърджали, на България и на всички страни в света, където е гостувала. Такива творци като нея поддържат у всички нас надеждата, че изкуството е вечно!

От най-ранната си детска възраст Радост Попова е сред самодейците на града. Заляга упорито над пианото. Тогава родителите й пеят в хора на оперетата. Винаги с тях, до късно през нощта на репетиции и представления, тя израства сред талантливия колектив на оперетата, с музиката на големите композитори и с чудесните постановки на Кърджалийския оперетен театър. Тя е от първите възпитаници на детската музикална школа. Забележително е, че още като ученичка беше корепетитор в Дома на културата.

Радост Попова завършва музикално образование първо в Музикалното училище в Пловдив, а след това и в Консерваторията в София. Специализира пиано, участва и печели няколко международни конкурса у нас и навън. Завръща се да работи в Дома на културата в Кърджали по свое желание още в далечната 1975 г. След завършен майсторски клас отново се завърна тук през 1979 г. и остана при нас. Повече от 40 години /т.е. целия си трудов живот/ тя отдаде на Кърджали. И Кърджали спечели много с нея. Може би България загуби, може би светът загуби един истински световен талант.

През целия си живот тя пише стихотворения, музика към тях и изпълнява сама своите песни. Създала е повече от 150 творби – стихове, песни по свои текстове, два мюзикъла, вокално-симфонична поема „Коледна сюита”. Песента й „Артисти” дълги години звуча към началото на спектаклите на театър „Възраждане”. Нейни песни са звучали в Германия, Белгия, Франция, Русия, Беларус, Корея.

В Дома на културата Радост Попова работеше с такива ярки творци като Ангел Тодоров, Милчо Сиванов, Коста Мизов, Недко Казаков, Петър Филипов, Тодор Момчилов, Мери Божилова, Васко Василев и много други. Споменавам имената на тези хора с чувство на уважение към тях и радост, че ги имаше, има ги и ще ги има.

Отделям значително място за твореца Радост Попова, която не е единственият музикант, поет, музикален ръководител, режисьор от Кърджали, за когото могат да се напишат само хубави неща. Като нея всеотдайни и талантливи бяха и десетки други. Но винаги и сред най-талантливите и всеотдайните може да се изберат тези, които се открояват с мащабността на своята дейност, с всеотдайността и разгръщането на таланта си. За своята музикална, авторска и режисьорска работа тя има десетки престижни награди. Името й е записано и в националната българска музикална енциклопедия. Заради самочувствието на съгражданите ми отбелязвам нейни постижения и заглавия на нейни творби:

– „Коледарска сюита” /по шест народни песни/. За симфоничен оркестър и мъжки хор. Изпълнявана много през 1998 и 1999 г.
– Участие във фестивала „Море и спомени” във Варна с три авторски песни, отпечатани в сборник на Варненското издателство /1999 г./. Първа награда за най-добър дует на фестивала.
– Юбилеен концерт за Верди.
– Концерт-спектакъл на Оперетния театър за 50-годишния юбилей на Дома на културата, 2002 г.
– Буфоспектакъл „Хубавата Елена”, 2003 г.
– Музикални приказки за най-малките – отново по авторски текст и музика, 2005 г.
Мюзикъли:
– „Принцесата и свинарят” /1999 г./. За около 15 години са играни повече от 100 представления. Награда за най-добра музика на фестивала „Златна рибка ” във Варна.
– „Магьосникът от Оз” /2005 г./ – с известни прекъсвания се играе близо 10 години.
– „Най-чудното чудо” – по текстове на Стефан Цанев.
Други форми и дейности:

От 2004 г. до 2008 г. Радост Попова е ръководител на вокален клас към Школата по изкуствата. С участниците изнасят самостоятелни концерти, с изпълнения и на нейни авторски песни, участват в национални конкурси и печелят 1-ви и 2-ри награди от Варна, Пазарджик, София.

Песента й „Хоро”, написана от нея през 1988 г. за групата й „Ахрида”, е записана и издадена в сборния диск „Златни песни”. По-късно песента влезе в репертоара на хора на момчетата в Пловдив.

Със смесена формация „Перперикон” – ІІІ награда на международния фестивал „Море и спомени”, Варна, 2007 г.

На фестивала „Нежни чувства” в Пловдив през 2009 г. формацията печели две първи награди – за изпълнение на групата и за авторската песен на Радост Попова „Нежност”.
Автор е на музиката, текста на песните в музикалната комедия „Нашенците” по разкази на Чудомир, 2010 г.

Песента на Радост Попова „Живот за всички” по текст на Невин Садъкова е химн на Българския лекарски съюз.

Радост Попова има отпечатани статии в списание „Музикални хоризонти” за оперетното изкуство и др.

Особен акцент трябва да поставим на група „Ахрида”. Създадена е през 1984 г. от Снежана Полихронова с името „Искра-84”. От 1986 г. тя има ново име „Ахрида”, а художествен ръководител е Радост Попова. Групата има свой собствен стил.

Преобладават авторските песни на ръководителката и на членовете на групата. За „Ахрида” е характерна взискателността към текста. Стремежът е да се избягва декларативността. С многобройните си концерти в родния град и страната групата печели голяма популярност. Първото излизане на „Ахрида ” в чужбина е през 1989 г., за да вземе участие в международния песенен фестивал в Берлин.
Те станаха единствената българска група, която бе в програмата на заключителния галаконцерт на фестивала. През същата година „Ахрида” беше част от българската делегация на Международния фестивал на младежта и студентите в Пхенян. Група „Ахрида” има много записи в радиото и телевизията. Има и издадена грамофонна плоча в Балкантон /1989 г./. В нея са знакови песни по текст и музика на Радост Попова, които вдигаха на крак публиката в онези години: „Земята на Орфей”, „Няма време”, „Сизиф”, „Хоро”, „Ален мак”, „Механичен човек”. Ето един такъв текст:

Земята на Орфей
Няма друго утро по-зелено,
няма друга нощ със толкова звезди,
слънцето ни буди преродени
и заспиваме със белите мечти.
Песен запява земята Орфеева,
пее родопската волна душа.
А в небето зареяна птица немее,
покорена от толкова красота.
И звънтят, звънтят, звънтят
сребърни чанове
над обагрена в жълто земя.
Оживели, събудени трепват чукарите
и отнасят далеч песента…
В сенките на мойта родна къща
ще приседна, щом се уморя.
Даже и насъне ще се връщам
в мойта песенна Орфеева земя

Радост Попова изнася и авторски концерт през октомври 1992 г., главно с хумористично-сатирични песни и стихове, който трае повече от два часа, и публиката /силно политизирана в онези години/ го приема възторжено.
Уникален е и успехът на Радост Попова на фестивала „Славянски базар” във Витебск, Беларус, през 1994 г. Там тя е в състава на творческа група от Кърджали, поканена от дирекцията на фестивала. В разгара на фестивала домакините канят Радост Попова да изнесе самостоятелен концерт – пиано, а по-късно, съвсем импровизирано, Радост Попова, Йорданка Христова и невероятният Мишел Льогран /Франция/ взривяват с тричасови импровизации джазклуба във Витебск. Подробностите за тези участия не научих от самата Радост, а от централния руски вестник „Култура”.
За Радост Попова може да се пише много. Не съм убедена, че много кърджалийци си дават сметка коя е тя, затова бих препоръчала да прочетат написаното за нея в Енциклопедия „Български музикален театър” – опера, балет, оперета, мюзикъл в България за времето 1890 – 2005 г. /издание на Института по изкуствознание, БАН, 2008 г./. Ето част от написаното на стр. 664: „Радост Попова – диригент, музикален ръководител, музикант със сериозна академична подготовка. Тя разкрива универсалните си възможности на корепетитор, солист, музикален ръководител и диригент на салонен оркестър в постановките на Кърджалийския музикален театър, а също и в спектакли с авторска музика и аранжимент /следват много заглавия, някои от които съм посочила в текста/.
Това е много висока оценка в национален мащаб и гордост не само за Радост Попова, но и за музикалните среди в Кърджали, а и за кърджалийци.
Теофана ТЕКЕЛИЕВА
От книгата „Кърджали – Столетието 1912 – 2018 година“

 

1 отговор

  1. Анонимен каза:

    blagodaria ti Teofana.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.