Около 100 души от Ивайловградско гинат в Първата световна война

В началото на ХХ век в името на националното обединение България води три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна.

За Първата световна война за първи път в армията са мобилизирани българи от новоосвободените земи, в това число и от Ивайловградския край.

Списъкът не е пълен, но той съдържа информация за около 100 души от Ивайловградско загинали през 1915 – 1918 г.

През април 1914 г. министърът на войната генерал-майор Климент Бояджиев изпраща доклад до цар Фердинанд и мотиви до ХVII Обикновено народно събрание към законопроекта свързан с обучението на всички християни годни за военна служба на възраст от 26 до 46 години. В тях посочва, че съществуващият закон визира подготовката на запасните, които са минали през военно обучение, но проверките показват, че това не е достатъчно. В същото време в новоосвободените земи мъжете на тази възраст нямат нужната военна подготовка. Затова министърът иска обучението и провеждането на военните сборове да става периодично по няколко дена, като в това обучение се включат и мъжете в т. нар. нови земи, докато се получи необходимия резултат – добре подготвени войници.

Василка ТАШКОВА

На 1 юли 1914 г. този закон е приет от Народното събрание и обучението започва като се провежда в околийските и общински центрове под ръководството на офицери, подофицери и войници от постоянните кадри.

Така българите от селищата в Източните Родопи и Беломорска Тракия са подготвени за мобилизация в армията и участие в Първата световна война.

Малко по-късно е взето решение за включването и на мюсюлманите от региона във войната.

Мобилизираните запасни и подлежащите на редовна военна служба от Ивайловградския край са свикани във войсковите части на 10-та Беломорска пехотна дивизия и 8-ма Тунджанска пехотна дивизия.

Една част от тях влизат в състава на 37-ми  и  38-ми пехотен полк /1-ва бригада/, а друга в 39-ти и 40-типехотен полк /2-ра бригада/ при 10-та Беломорска дивизия. В хода на войната през 1917 г. в състава на дивизията влиза и новосформирания 86-ти пехотен полк.

В състава на 8-ма Тунджанска дивизия са частите на 10-ти Родопски пехотен полк и 56-ти пехотен полк. Десети Родопски полк участва в настъпателните операции при връх Китка, в боевете при Княжевац и Босфат. Извършва историческия зимен преход през планината Люботрън от Качаник до Скопие. Участва в боевете при завоя на р. Черна и при Добро поле.

След успешните настъпателни операции на българската армията при Ниш и Овче поле се разбира, че съглашенските войски напредват към Вардар, за да помогнат на сърбите. За кратко време българските войски успяват да сломят съпротивата на сърбите и притеклите и се сили на Съглашението и да достигнат до гръцката граница.

Карта на военните действия на Балканите по време на Първата световна война; Енциклопедия България, изд. БАН, 1986г.

За действия по българо – гръцката граница са определени две дивизии – от р. Струма до връх Каничал действа 2-ра пехотна дивизия, а източно от нея до устието на р. Марица е разгъната 10-та пехотна Беломорска дивизия, която покрива беломорското крайбрежие. В началото на войната 10-та пехотна дивизия има задачата да охранява беломорската граница /между Места и Марица/ и запазва предназначението си и по – късно /когато влиза в сформираната през 1917 г. 4-та армия/. В разгара на най-ожесточените сражения към застрашените позиции при връх Каймакчалан, при завоя на р. Черна, при Леринско и Битолско части от тази дивизия са прехвърлени там.

През есента на 1916 г. в сраженията при завоя на р. Черна се включват 14 пехотни полка от 4 различни дивизии. Като подкрепление при връх Каймакчалан са изпратени 39-ти и 40 –ти пехотни полкове от 10-та Беломорска дивизия. Пристигнали с усилен марш те се хвърлят в битка и настъпват по открита местност попадайки под силния артилерийски огън на противника.

При завоя на р.Черна, където боевете продължават от есента на 1916 г. до края на войната, се водят сражения за всяка педя земя, за всеки окоп. 8-ма Тунджанска дивизия отблъсква превъзхождащия я по численост противник и отбива неговите атаки. Силите на Съглашението правят няколко опита да пробият българския фронт в района на завоя на р. Черна. В тази атака участват френски, английски, италиански войски. Противникът атакува на широк фронт.

Хиляди български войници загиват по време на войната. Хиляди безименни герои са погребани в общи гробове.

Настоящата публикация е посветена на онези войници от Ивайловградския край положили костите си на фронтовата линия в името на националното обединение на България.

Използвани са документи от дигиталния архив на ДВИА /Държавния военноисторически архив/.

Списъкът на загиналите не е пълен, но наличните сведения дават информация за конкретните редови войници и запасни, показват в кои полкове са били мобилизирани, къде са воювали и къде са загинали, а за някои от тях и къде са погребани. Те сочат, че една голяма част от мобилизираните

от Ивайловградско участват в най – кръвопролитните битки

– при връх Каймакчалан, при завоя нар. р. Черна, при с. Полог и с. Крушовица, на позицията при чифлика Тефик бей, при кота 1212 и при кота 1050, при Правище и при чифлика Нихор, при Петренското езеро и в Леринско, при чифлика Верджанли и в Битолско.

Други умират в полеви болници, а трети като военнопленници. За част от погребаните в общи гробове е отбелязано, че са безследно изчезнали.

Най-голям е броят на загиналите или безследно изчезнали от с. Гугутка – 17 души.

Погребално шествие на геройски загинал войник от 1 картечна рота, 40-ти пехотен полк. Кара баир, 8 март 1918г. Снимка от ДА – Кърджали, 569, л.4.

15 от тях са от състава на 39–ти пехотен полк, 1 редник от 38-ми полк и още 1 редник, за който не е установено в състава на коя войскова част е бил. При ожесточените сражения при завоя на р.Черна през есента на 1916 г. загиват 7 души. На 10 ноември – редниците Кирил Николов, Стоян Караиванов и Н. Савов Ангелов. За последния има сведения, че е безследно изчезнал, а друг документ сочи, че той е загинал при с. Полог.

На 12 ноември 1916 г. загива и редник Руско Момчилов. В един от документите има сведения, че младши подофицер Никола Стоянов Георгиев е загинал на 12 ноември 1916 г. при завоя на р.Черна, при важната за българската отбрана кота 1212, а в друг, че е безследно изчезнал.

Пак при завоя на р.Черна на 16 ноември 1916 г. загива и редник Ангел Стамов. Там загива и Андрея Петков, но точна дата не е посочена.

На 26 ноември 1916 г. в болница Зейтенлик, Солунска околия, като военнопленник умира редник Ангел Савов Ангелов от 9-та рота.

В Битолско през 1917 г. загиват редниците Вълчо Недев и Костадин Михайлов. Ефрейтор Дялко Георгиев от 9-та рота воюва в Битолско през 1917 г. Не е посочено мястото, където е загинал.

Редник Димитър Николов Кайраков от 8-ма рота е починал като военнопленник в първа евакуционна болница в Солун на 23 юни 1917 г. Погребан е в Солун.

За редник Иван Коджакафалиев от 9-та рота съществуват данни, че е загинал през 1918 г., а в друг документ, че е изчезнал безследно.

В Битолско през 1918 г. загива редник Костадин Суртеров.

Редник Недьо Янков Кареков умира в град Сливен и е погребан там. Всички те са от състава на 39-ти пехотен полк.

От 38-ми полк е редник Вълчо Ангелов Ганев, който умира в Гюмюрджина през 1918 г.

За редник Юсуф Мутафов от с. Гугутка не са установени други данни освен това, че е в неизвестност от 1918 г.

Паметник при връх Черни рид, посветен на загиналите от Ивайловградския край по време на Балканската, Междусъюзническата /1912 -1913г./ и Първата световна война/ 1914 -1918г./. Издигнат през 1936г. автор: арх. Сотиров.

Тринадесет души са загиналите по време на Първата световна война от с. Долно Луково

На 10 ноември 1916 г. при завоя на р. Черна, при с. Полог загиват редниците Георги Стоев Радев, Никола Атанасов Иванов, Костадин Димов Марков, Юрдан Павлов Янакиев, … Карадимов Георгиев, а на следващия ден 11 ноември 1916 г. ефрейтор Георги Атанасов Георгиев. Всички са от състава на изпратения като подкрепление на тази позиция 39-ти пехотен полк.

На 30 ноември 1916 г. при чифлика Нихор, Серско, е убит Димитър Иванов Хончев /или Хонгов, Фонгов/. Погребан е в с Тополяни, Серско, в църковния двор.

Редниците Ст. Ангелов Коюджиев и Стою Ангелов Гюмюрджиев, загиват на 3 август 1917 г. при Сурович, Солунско. Редник Гюмюрджиев е погребан в Сурович.

На 27 октомври 1917 г. редникът от 6-та рота от 38-ми пехотен полк Илия Киров Гемеджиев загива при с. Правище и е погребан там.

През 1918г. като военнопленник при Солун умира редник Иван Станчев Костадинов от 39-ти пехотен полк.

За редник Васил Панайотов Фонов не е установено дали е от Долно или Горно Луково. Той е от 11-та погранична рота и загива на 1 ноември 1916 г. при Одрин.

Редникът от 3-та рота на 38-ма допълваща дружина Петър Атанасов Петров умира на 4 октомври 1918 г. в Кърджали. Погребан е в същия град.

Напълно обезлюденото днес село Сив кладенец някога е било голямо българско селище с над 900 жители. В Първата световна война

 От Сив кладенец загиват 12 души

От състава на 39-ти пехотен полк са редниците Георги Атанасов Асаклиев и Димитър Атанасов Мелишев, починали през 1915 г. в гр. Кърджали. И двамата са погребани в същия град.

На 17 или 18 ноември 1915 г. в Гюмюрджина загива Никола Найденов Чороготов /или Чарпаров/ от състава на 4-та рота при 10-ти маршеви полк. В боевете при завоя на р.Черна /при с. Полог/ на 10 ноември 1916 г. загива редник Димитър Гроздов Карамфилов от 39-ти пехотен полк, на 13 ноември Иван Христов Русков от 9-та рота при същия полк.

Младши подофицер Хр. Найденов Черигаров от картечната рота при 39-ти пехотен полк загива на 14 ноември 1916 г. при ключовата за българската отбрана кота 1212.

На 15 ноември 1916 г. загива редник Костадин Митрев Парасаров. Два дни по – късно на 17 ноември там загива и редник Павел Георгиев Дюлгеров. На 18 ноември 1916 г. – редник Христо Костадинов Тонков, който е погребан в с. Оряхово.

На 28 май 1918 г. около с. Богородица, Гевгелийско загива редник Ат. Димитров Москов от 39-ти п. полк.

За редник Георги Янков /или Янев/ Дюлгеров от 38-ми полк, 2-ри парков взвод съществуват данни, че починал на 19 септември 1917 г. в болница в Одрин или в Гюмюрджина. Погребан е в Одрин.

Загиналите по време на войната от с. Мандрица

са от състава на 39-ти и 40-ти пехотни полкове изпратени като подкрепление на воюващите при завоя на р.Черна и при връх Каймакчалан.

На 10 ноември 1916 г. при с. Полог загива редник Васил Ангелов Костадинов /39-ти п. п. /. За него има и сведения, че е сред безследно изчезналите.

Редник Атанас Илиев Янков воювал в състава на 15-та рота от 40-ти пехотен полк умира в болница в Ксанти на 15 ноември 1916г.

Данните за редник Георги Янев Попчев от състава на същия полк сочат, че от 22 декември 1916 г. той е в неизвестност.

От с. Покрован са загинали 6 души

– редници от 38-ми и 40-ти пехотни полкове.

На 13 юли 1918 г. в полева болница при гара Агниста умира редник Златин /или Златан/ Тодоров Рибаров.

Редник Петко Костов от 40-ти полк е починал в Дедеагач на 26 окт. 1917 г.

В боевете при завоя на р.Черна загива редник Ставри Гергов. За него няма други сведения, не е посочена датата на смъртта му.

На 10 септ. 1918 г. в болница в Ямбол умира редник Димо Димов Гайдаров от 38-ми полк. Погребан е в Ямбол. Кольо Иванов Тенев, редник от същия полк, умира на 30 окт. 1918 г. в болница в Кърджали.

В болница в Стара Загора на 9 декември 1918 г. умира редник Христаки Вълчев Кетинов от 38-ми п. полк.

При завоя на р. Черна загиват двама души от с. Железино.

Редник Димитър Вълчев Чобанвълчев – на 17 ноември 1916 г. и редник Георги Янчев Пашов /или Ташев/ – на 18 ноември 1918 г. /12-та рота на 40-ти п. п./. Погребани са на кота 1050.

На 13 декември 1916 г. в болница в гр. Прилеп умира редник Тодор Николов Пачеманов.

Загиналите от с. Бяло поляне са от състава н 38-ми и 40-ти полкове.

Никола Тянев Белчинов загива през 1916 г. в гр. Битоля. Погребан е в същия град.

На 14 ноември 1916г. при завоя на Черна, при с. Крушовица, загива редник Георги Христов Костадинов.

Димитър Ив. Сарев воювал в състава на 2-ра рота от 38-ма допълваща дружина при 38-ми полк умира на 3 март 1916 г. в гр. Гюмюрджина.

На 10 ноември 1916 г. при с. Полог загива Христо Пенев от с. Пелевун. Има данни, че е сред безследно изчезналите.

От с. Ленско са редниците П. Дамянов Димитров /39-ти п. полк./ и Тодор Георгиев Демерджиев /8-ма рота на 38-ми п. полк./.

Димитров загива на 10 ноември 1916 г. при завоя на Черна, с. Полог, а Тодор Демерджиев на 9 декември 1916г. при чифлика Тефик бей и е погребан в с. Тополяни, Серско.

В публикуваните документи се посочват имената на двама загинали от с. Железаре.

М. Атанасов Василев редник от 39-ти пехотен полк, загинал на 10 ноември 1916г. при завоя на Черна, при с. Полог и Михаил Ст. Стоянов от 12-ра рота при 38-ми полк, който загива същия ден на позиция при чифлика Тефик бей. Погребан е в с. Тополяни, Серско.

От 38-ми и 39-ти полкове са загиналите от град Ивайловград

На 24 септ. 1918 г. в Правище загива и е погребан там редник Костадин Янев от 3-та рота при 38-ма Сборна дружина.  

Редник Никола Георгиев Проданов от 2-ра картечна рота при 86-ти полк умира на 12 март 1918г. в болница в гр. Ксанти, където е погребан.

За редник Жишьо Николов Карабелов от 14-та рота при 39-ти пехотен полк има данни, че е загинал на 6 октомври или декември 1916 г. при чифлик Верджанли, с. Сармусакли, Серско. Погребан е в същото село.

Загиналите от с. Камилски дол, за които има данни са от състава на 10-ти Родопски пехотен полк.

Редник Иван Димитров Овчаров от 5-та рота е загинал на 14 октомври 1916 г. или септември 1917г. в 1/8 лазарет в с. Новак/ с. Върбица, Леринско.

При Петренското езеро през септември 1916 г. загива редник Ламбо Иванов Ламбов от 3-та рота при 10-ти п. полк. Погребан е близо до езерото.

Редник Ангел Христов Кондакчиев от с. Лъджа /сега квартал на Ивайловград/ служи в 4-та картечна рота при 37-ми п. полк. Загива на 30 август 1918г. в гр. Кавала.[

Сведенията за редник Атанас Вълчев Чакъров /или Чапаров/ от с. Орешино сочат, че той е от състава на 40-ти пехотен полк и загива на 17 ноември 1916 г. западно от с. Ченгел.

На 26 март 1916г. при гр. Ксанти загива редник Димитър Анков Костов от с. Костилково, служил в 9-та погранична рота. В Гюмюрджина на 30 юли 1916 г. умира редникът от 40-ти п. полк Георги Аврамов /или Авродиев/ Теодосиев, от същото село.

На 28септември 1918 г. в Пловдив е починал редник Костадин Фотев Костадинов от с. Конници. Той е от състава на  2-ра рота при 38-ма Сборна п. дружина.

Редник Христо Христов от с. Свирачи служи в 86-ти пехотен полк. На 23 февруари 1918 г. умира в болница в с. Мущиян, Правешко. Погребан е там, в селските гробища.

На 31 авг. 1918 г. при Правище загива редник Георги Янев Георгиев с. Казак. Той е от състава на 4-та картечна рота при 38-ми полк. Погребан е в градските гробища в Правище.

В болницата в гр. Ксанти на 8 авг. 1918 г. умира Вълчо Колев Тержев от с. Попско. Той е редник от 38-ми полк.

Ангел Тенев Георгиев от с. Драбишна умира в 4-та полева болница в с. Долно Райково, Смолянско /днес квартал на Смолян/ на 17 декември 1915 г. Погребан е гробищата на селото. Той е редник от 4-та рота при 38-ми полк.   

На 29 април 1916 г. в Гюмюрджина умира редникът от 38-ми полк Гергаки Георгиев Иванов, родом от с. Хухла. Погребан е в Гюмюрджина.

В публикуваните документи няма други данни за загинали от селото, макар че по сведения на жители на с. Хухла са известни имената на още 10 души – Кольо и Ильо Иванови Бункови, Димитър Тодоров Делиоланов, Димитър Георгиев Костов, Христаки Вълчев Китипов, Христо Митрев Христов, Тодор Маринов Колев, Димитър Илчев Боров, Адан Колев Костов и Костадин Тодоров Тараболов.

В Гюмюрджина на 15 окт. 1918 г. е починал и е погребан там редник Димо Георгиев Манолов от с. Белополци. Служил е в състава на 38-ми полк.

Петко Ангелов Дерменджиев от с. Бели дол, също от 38-ми полк. умира в Гюмюрджина на 17 окт. 1918 г. Погребан е в Гюмюрджина.

В Кърджали на 15 ноември 1918 г. умира редник Стоян Димитров Вълчев от 38-ми полк. Той е родом от с. Горно селци.

Мобилизираният в редовете на 38-ми полк редник Христо Михов Ралев от с. Ботурче загива на 10 ноември 1916 г. в сражение при с. Субашкьой, позиция северно от с. Нихор, околия Серска. Погребан е в с. Субашкьой.

Редник Кадир Салифов Ахмедов от с. Розино от 38-ми полк е починал в Хасково на 31 юли 1918 г.  

От с. Бубино на 6 юни 1917г.  в болница във Велес е починал редник Юсеин Алиев от 2-ра рота, 8-ми етапен полк.

За двама от загиналите не е посочено селището, от което са, а само околията – Ортакьойска /Ивайловградска/ – редник Костадин Николов Костадинов от 2-ра рота при 56-ти пехотен полк , починал в 3/8 полева болница в с. Зиляхово на 26 февруари 1918г. и редник Атанас Щетев загинал и погребан в Дупница на 8 октомври 1918г.

Макар че списъкът не е пълен, той съдържа информация за около 100 души от Ивайловградско, воювали и загинали в годините 1915 – 1918 г.

В проучването са включени сведения само за загиналите от региона, жители на селищата влизащи днес в Ивайловградска община. Не са включени тези, които до 1919 г. са към Ортакьойска околия, а след подписването на Ньойския договор остават извън границите на България или при новото административно устройство попадат в съседна околия.

Василка ТАШКОВА

Регионалния исторически музей в Кърджали

 

3 коментара

  1. Анонимен каза:

    поклон

  2. Иван Трайков каза:

    Само от нашето село Голема Раковица загиват около 100 човека. Прадядо ми също е загинал.

  3. Анонимен каза:

    Чичо ми Никола Стоянов, брат на дядо ми.Браво Васе!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.