Бялата черница в село Звиница четвърта на финала в конкурса „Дърво с корен“

Бялата черница край село Звиница стана четвъртия финалист в конкурса „Дърво с корен“.

Стотици души подкрепят кандидатурата на това уникално дърво в конкурса „Дърво с корен  2020“ организиран от  фондация Екообщност. Макар изгледите за първо място да се отдалечават, Мухарем Алиосман призовава хората да гласуват активно. За да може идеята за екологичното равновесие и опазването на природата да стигнат до съзнанието на повече хора. Според него, това е истинската победа, обществото да бъде по-отговорно към  природа.  Гласуването ще приключи на 20 януари

Ето и неговия разказ за Бялата черница.

Това е вековно дърво, което е било преди нас и се надявам да остане и след нас. Нямаме данни за нейната възраст, всички в селото го помнят като вековно. Дори кметът каза, че като дете през 50-те г. на миналия век е идвал да яде бели черници от това дърво. Поколения деца са израсли под неговата сянка, играейки, обичайки, растящи. Разказаха ми, че преди 15 г. един 90-годишен старец е обикалял нивата и казал, че той е собственик и е засадил тази черница, като спомен от селото му Чалдъри в Гърция. Доколко е истина това аз не знам, но знам, че в това дърво е събрана мъката на онези турци, които са били преди тях, които са напуснали селото и са се преселили в Одринските села. А също така в нея е и мъката на беломорските българи, откъснали се от земите си край Гюмюрджина.

Може би затова Бялата черница край с. Звиница се е разцепила в ствола си, заради мъката на хората, които са били принудени да напуснат земите си. Мъка, която всеки човек изпитва, когато се отдалечи от родината си, от своя дом. Тази скръб, живее в сърцата на всички гурбетчии, които са като „дърво с корен“, който не иска да се откъсне от земята си. Сега това вековно дърво е живата връзка между поколенията. Тя обединява съдбите на хората. Тя символизира вечността. Живеейки, ние се движим под клоните на дърветата. Умирайки, се събуждаме в техните корени. Трябва да си възвърнем онзи свещен трепет на предците, който са имали към природата. Защото животът, здравето и щастието ни зависят от екологичното равновесие, от опазването на природата. Ако искаме да оставим чист въздух, чиста вода и чиста земя  за децата си, трябва да се поспрем и замислим. Алчността изяжда бъдещето на хората. Надявам се всеки, който преминава през с. Звиница, да се поспре и поседи под това дърво. Или просто да го погледне, то е близо до пътя. Защото то носи мъдрост и всеки, който се докосне до нея, ще получи утеха и изцеление. Надявам се стопаните на този имот, да научат за тази акция и подадат заявление за регистрация на  Бялата черница в националния регистър на вековните дървета.

В електронния регистър на ИАОС, от община Кърджали фигурира само едно дърво като вековно. Докато в община Хасково са десетки. Това показва, че нямаме отношение, към природата, приемаме всичко за даденост, но всичко може да изчезне за миг. За това се надявам, чрез участието ни в този конкурс да сме пробудили у всеки гласувал за нас, една отговорност и загриженост към Природата. И догодина от община Кърджали да има десетки кандидати за конкурса „Дърво с корен“.

Вашата подкрепа ще определи кое от 10-те дървета финалисти ще бъде отличено като победител в конкурса „Дърво с корен 2020“.

И така: представяме четвъртия финалист – бялата черница край село Звиница, за която никой не знае откога е, и която от дълги години пази лични и общностни спомени на местните хора. Под могъщите клони на старото дърво някога работниците са низали тютюн, други са обядвали на сянка, а децата са си играли на воля.

Бяла черница, с. Звиница

Вид: Бяла черница

Възраст: неизвестна

Местоположение: В землището на с. Звиница, общ. Кърджали

Номиниращ: Мухарем Алиосман, с. Звиница

Брой гласове: 242

Бялата черница край с. Звиница е на стотици години, никой не знае откога е. В полето около нея, при оран, излизат части от съдове от османската епоха и вероятно там е имало жилище преди столетия, и дървото е било част от стопанството на тези хора.

Интересно е, че сърцевината й почти я няма и изглежда се държи на кората си. Вероятно още преди столетия е ударена от мълния. Всички я помним, че винаги е била куха от южната си страна.

На височина е над 10 метра, обиколката й е около 3,69 м. Вече се напуква на места, а през лятото се вижда, че върхът стои сух и вероятно е започнала да загива.

Цялото население на с. Звиница има спомени с това дърво – под него са низали тютюн, работещи в пиперовите градини са обядвали на сянка. Но най лични са спомените от детските години, когато всички деца идваха да похапнат от плодовете на бялата черница и да играят около нея.

Бяла черница, с. Звиница

Снимки: Мухарем Алиосман

Започна гласуването за любимо българско дърво в 11-ото поредно издание на конкурса, събиращ историите на дървета, които са оставили спомени в сърцата на хората. Гласуването ще продължи от 25 декември 2020 г. до 20 януари 2021 г. на интернет страницата на фондация „ЕкоОбщност“. Всеки е поканен да подкрепи онзи тих свидетел на съдби и събития, който според него заслужава да стане носител на титлата „Дърво с корен“ за 2020 година и да представи страната ни в европейското издание на конкурса догодина.

Тази година за участие в конкурса постъпиха 22 предложения от различни краища на страната, а историите им могат да бъдат разгледани във Фейсбук страницата „Конкурс „Дърво с корен“. Сред тях се открояват достолепни екземпляри, отдавна превърнали се в почитани членове на местните общности, като Дъба в родното село на Йордан Радичков (с. Калиманица, обл. Монтана), Големия цер в махала „Лакарево“ (с. Гумощник, обл. Ловеч), Старата черница в градинката срещу Районен съд – Велики Преслав, Вековният дъб при с. Клисура, обл. Софийска, Бялата черница при с. Звиница, обл. Кърджали, Стария дъб край манастир „Св. Димитър“ (с. Габра, общ. Елин Пелин), Буешкия дъб (с. Петрелик, общ. Хаджидимово).

Трогателни са и личните разкази, свидетелстващи за силната привързаност на хората към дървета, които са знакови за семейството им, пазят родовата им памет и са неизменен участник в събитията от техния живот, като дивата круша в с. Тъжа, обл. Стара Загора, гръцкия орех в центъра на с. Чеканчево, обл. Софийска, ябълка в с. Божичен, обл. Русе.

След разглеждане на постъпилите предложения за почитани и забележителни български дървета, журито излъчи 3 финалиста в категорията, посветена на вековни дървета, и 10 финалиста, които ще се състезават в основната категория за титлата „Дърво с корен“ на 2020 г. Победителите сред тях ще бъдат определени чрез онлайн гласуване. Всеки може да подкрепи финалистите, като разгледа историите и снимките им на интернет страницата на фондация „ЕкоОбщност” в рубриката „Дърво с корен“ и гласува за своя избраник във всяка от двете категории. Важно е подаденият глас да бъде потвърден чрез връзката, изпратена до посочената при гласуването електронна поща, за да бъде зачетен.

В категория „Дърво с корен“ за 2020 г. до финалния кръг достигнаха:

  • Зимен дъб в бившето с. Калиманица, общ. Берковица
  • Гръцки орех в центъра на с. Чеканчево, общ. Горна Малина
  • Вековен цер при село Клисура, общ. Самоков
  • Бяла черница при село Звиница, общ. Кърджали

Бяла черница, с. Звиница – Фондация „ЕкоОбщност“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.