Художествената галерия се „дави“ в течове, Керимовата къща мухлясва…

В областния град културата все повече „измършавява“ – вече няма оркестри, сега отеснява и за художниците

След последните проливни дъждове Художествената галерия в Кърджали – една от знаковите за града сгради, се „дави“ в течове. За пореден път! С всеки дъжд все по-интензивно „вали“ в изложбените зали. Това е до болка позната картина през последните години за служителите на Художествения отдел „Станка Димитрова“ към РИМ-Кърджали. И с всеки дъжд надеждите на галеристите за ремонт на покрива стават все по-бледи.

До скоро в изложбената зала на втория етаж се помещаваше колекцията с уникални и ценни платна на старите майстори на четката. Тук посетителят, откъснал очи от сивотата на ежедневието, можеше да се докосне до  пъстрото вълшебство в картините на именити художници като Владимир Димитров-Майстора, Ярослав Вешин, Стоян Венев, Светлин Русев, Лика Янкова, Михалис Гарудис и Мърквичка.

Мнозина кърджалийци ще си спомнят, че всред платната и скулптурите се провеждаха литературни срещи, музикални концерти, четяха се стихове, звънтяха звуци, ухаеше на изкуство, на култура.

Вече не е така. Все по-грозно белеят стените на същата тази зала. Няма картини по тях. Няколко самотни пластики като „опълченци на Шипка“ все още стоят на пост на отреденото им място. В смълчано усамотение е и пианото. Доскоро звънтящите му клавиши сега мълчат. Завито е в черно покривало. Като за погребение. От пукнатините в тавана се отцеждат капки, които стряскат тишината с цопването си на пода. Наоколо локви от дъждовна вода, непобрана  в десетките легени и кофи по пода. И самота.

Погледне ли отвън, наблюдателният зрител веднага ще забележи как тъжната действителност на Художествената галерия прелива с тази на съседната рушаща се постройка – Старата гимназия. Преди време местни художници имаха идея след ремонт бившето учебно заведение да стане филиал на Галерията. Имат достатъчно какво да покажат на почитателите на изобразителното изкуство.

Но за майсторите на четката в града „теренът“ все повече отеснява. И Керимовата къща – друга емблематична сграда на Кърджали, също мухлясва и се дави в течове. Пространството за всяка тяхна изложба все повече се минимализира. И очевидно още един дом на изкуството крее пред очите на обществеността.

Преди година Кърджали се прости с духовия си оркестър. От десетилетия вече нямаме и симфоничен такъв. Демокрацията „удари“ и оперетата, която загуби много от блясъка си. В Дома на културата, културата битува в няколкото музикални и танцови школи. Театралите оцеляват с проекти и турнета. С проекти скърпват положението и „пазителите“ на книжнината – Регионална библиотека. Подобна е ситуацията и с читалищата…

И така днес разказите за някогашната слава на кърджалийските музикални, танцови и театрални състави, на пишещите и творящите духовност, на жреците в храма на културата в града, ехтяла дори зад граница, за младите звучат като приказка.

Божидара АНГЕЛОВА

 

5 коментара

  1. Анонимен каза:

    Jalko,tajno i grozno!!!Kakto i hubavata gradinka pred tazi sgrada tane v boklutsi prez lyatoto!!!

  2. Отвратен каза:

    По всичко личи, че Кърджали е „европейски“ град.Та това, за което съобщава Нов живот е ПОДСЪДНО!

  3. Анонимен каза:

    perfektni uslovia za bg arheologiata i speleologiata 😉

  4. мечо каза:

    Кмета е турчин. Затова е така.Турците не знаят какво е култура.Така е във всички градове където турчин е кмет. ДПС. След време и чалми ще ви сложат.

  5. Кочо каза:

    Мечо,не така.Човека е „доктор“,“Академик“ а и знае цялата биография на Левски.Освен това е „специалист“ по усвояване на Европари и изобщо пари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.