Ясно е, че ДБ и „Отровното трио“ тестват възможни конфигурации. Но огромната част от хората, които протестираха срещу модела ГЕРБ-ДПС са стъписани и възмутени дори само от споменаването на БСП в тези политически пъзели.
Коментар на Петър Чолаков, Дойче веле
Социологическите изследвания показват, че сформирането на правителство от следващото 45-то Народно събрание ще бъде мъчна задача. Дали пътят на настоящата извънпарламентарна опозиция към реализирането на политическите й цели обаче преминава през сътрудничество с БСП? А може би с „демократично настроени” кадри на ГЕРБ и ДПС? Кога политическият прагматизъм се изражда в безпринципност?
В момента, единствено „Изправи се.БГ” и „Отровното трио” имат подписано споразумение за парламентарните избори. Ако оставим това настрани, опозиционните формации, намиращи се извън парламента, имат принципно съгласие само за това да си партнират за гарантирането на честността на вота. От БСП последваха инициативата и обявиха, че за нейната реализация канят „Има такъв народ“ (ИТН) и Мая Манолова за паралелно преброяване на резултатите, като остават отворени и за работа с други формации. Трифонов обаче отхвърли предложението на Нинова.
Кой с кого ще си партнира?
На фона на очертаващия се „пъстър” парламент изкушението пред сегашните опозиционери е дали да възприемат стратегията на ветрилото – т.е. да си партнират с всички, които се отзоват на призивите им.
И адвокат Хаджигенов („Отровното трио”), и ген. Атанасов (ДБ) споменават, че в един следващ парламент биха си сътрудничели с БСП, като подчертават, че няма да се коалират. Засега от Столетницата обаче не са върнали „жеста”.
Г-н Хаджигенов, позовавайки се на императивите на политическата алгебра, дори посочва, че в името на провеждането на съдебна реформа, особено на промяна на конституцията, ще са нужни и гласовете на… ДПС. Освен това намеква, че не биха отказали едно рамо и от някои депутати на ГЕРБ, подчертавайки, че не всички в ГЕРБ, „за разлики от тези в Министерски съвет”, непременно са лоши, покварени. Христо Иванов каза днес пред бТВ, че ДБ няма да влиза в коалиции с ГЕРБ, БСП и ДПС; същевременно и той поясни, че в името на демокрацията и върховенството на закона ДБ ще работи за постигането на „широки мнозинства“ в следващия парламент.
Ясно е, че лидерите на ДБ и „Отровното трио” споменават въпросните „хипотетични” политически конфигурации, за да ги тестват. Огромната част от хората, които протестираха срещу модела ГЕРБ-ДПС, а някои дори буквално пострадаха, тъй като бяха бити от полицията, обаче със сигурност са стъписани и възмутени дори само от споменаването на тези политически „пъзели”. Има ли изненада?
Съгласен съм, че на редовите членове на ГЕРБ и ДПС не трябва да се гледа като на прокажени или като на представители на някакъв „сатанински култ”. Ала не е ли твърде наивно да очакваме, че функционерите на тези партии, техните настоящи и бъдещи депутати – които, с оглед на лидерския характер на тези пирамидални структури, неминуемо са лансирани от вождовете на базата на лоялността им към въпросния порочен модел – изведнъж ще прогледнат и посипят главите си с пепел?
Никога вече с ГЕРБ и ДПС?
Дали някои от тях ще напуснат общия хор и ще подкрепят, например, задълбочена реформа на ВСС и редукция на правомощията на главния прокурор? Откъде, как, по кой начин ще настъпи пробивът отвътре в ценностната матрица, която „подари” на България господата Цацаров и Гешев, сараите на Доган, талантливият г-н Пеевски, шкафчето с кюлчетата и т.н.?
Защо за сетен път се слага каруцата пред коня? Защо вместо да предприемат по-сериозни стъпки за съвместни действия, представителите на извънпарламентарната опозиция, като че са по-словоохотливи за едно евентуално партньорство с БСП?
Основата на съвместните действия трябва да бъде отказ от колаборационизъм от всякакъв вид с ГЕРБ и ДПС. Дори това да означава, че някои от идеите на опозицията не се реализират. В политиката, бакалските сметки, алгебрата без принципи рано или късно водят до небитието.
Г-н Хаджигенов посочва напълно основателно, че подобни „клетви” („никога с Борисов” и пр.) и преди са били нарушавани. Срамният плонж на „Реформаторите” и „Патриотите” е пред очите ни. Посоченото обаче не означава, че ангажиментът „Без ГЕРБ, без ДПС!” е безсмислен. Видя се: тези, които хитруваха, които се изметнаха от поетата пред избирателите дума и си послужиха с трикове, платиха жестока електорална цена. След като ги наказаха заради непоследователността им и ги изпратиха на резервната скамейка, сега може би избирателите са готови да дадат шанс на някои от отломките от Реформаторите.
Коалиция с БСП не би била оправдана
Трябва да е ясно също, че никаква коалиция с БСП – наследницата на бившата комунистическа партия, допуснала тежки политически грешки (в частност, доказала се като ловък бизнес партньор на ДПС; справка: „Тройната коалиция”, кабинетът „Орешарски” и т.н.) – не може да стои на дневен ред за формациите, които искат да променят статуквото.
Същевременно, твърдите действия на г-жа Нинова спрямо политици и течения в партията, за които се смята, че са лобирали за изграждане на мостове между нея и ГЕРБ (като Г. Гергов, например) на теория дават шанс за някакви съвместни действия с ДБ, ИТН, „Изправи се. БГ”, „Отровното трио” и др. – ако тези формации, разбира се, заявят ясно, че няма да се „прегърнат” с партията на Борисов.
Доколко обаче може изобщо да се разчита на БСП като партньор? При гласуването на г-н Цацаров за шеф на КПКОНПИ, например, парламентарната група на социалистите се разцепи. Не е достатъчно г-жа Нинова категорично да заяви, че под никаква форма не би работила с ДПС. Остава отворен въпросът доколко тя, като лидер, владее партията си и е в състояние при нужда да наложи волята си.