В едни училища младежите са включени пълноценно в учебния процес, в други – почти няма комуникация с тях
здравословни причини, а 1285 – по избор на ученика или родителя след разрешение на съответното регионално управление на образованието или заповед на училищния директор. Това показват данни на МОН в отговор на въпроси на „Сега“.
Най-малко в момента са подадените заявления за обучение от разстояние в електронна среда в Кърджали – едва 3 на брой, а най-много в София – 506 ученици.
Тази година МОН даде възможност обучението в електронна среда за отделен ученик да може да се осъществява за повече от 30 учебни дни до края на обявената извънредна епидемична обстановка. За целта е необходимо конкретният ученик да разполага с технически и технологични средства за провеждане на обучението онлайн.
На този етап МОН не може да каже каква част от въпросните над 1880 ученици ще приключат учебната година в електронна среда, тъй като родителите имат възможност във всеки един момент да оттеглят заявленията си и децата им да продължат обучението си присъствено в училище. Друга част от молбите са за конкретен период и след изтичането им учениците ще се върнат в клас.
Как точно протича обучението за тези ученици?
Еднозначен отговор няма – в различните училища онлайн обучението протича различно. В някои случаи детето се включва в часовете на своя клас чрез камера. То чува и вижда какво се случва в клас, учи докато учат и останалите му съученици. Идеалният вариант е, когато учебните заведения са осигурили възможност за пълноценна комуникация и ученикът участва реално в учебния час – отговаря на въпроси, задава такива и т.н. „При нас веднага сложиха камера, за да може детето ми да слуша и участва в реално време. Контролните се извършват успоредно с другите и веднага като приключи, пращам в Teams. Всички домашни също ги пращам там“, разказва във фейсбук родител.
В масовия случай обаче въпросните ученици не участват в учебния процес, а само гледат и слушат какво говори учителят чрез камера, или просто получават мейли или насоки как да подготвят домашните си. Т.е. те са просто пасивни слушатели – не могат да кажат дали са разбрали новия урок, нито пък преподавателят да разбере дали изговарят правилно дадени нови думи. В този случай за тях остава възможността да поискат допълнителна помощ от учителя, ако нещо не са разбрали.
„Едната ми дъщеря е в 7 клас, другата – във 2 клас. Третото ми дете е предучилищна – на 5 г. Преминахме към дистанционна форма в края на октомври, малко преди взрива от заболели от коронавирус“, споделя баща на деца, две от които учат в 107-мо училище в столицата. По думите му те се включват всеки ден в часовете на останалите си съученици чрез камера, като наблюдават учебния процес. „Пишат домашни, пращат ги, с голямата ми дъщеря нямам проблеми, при малката понякога помагаме и ние“, казва той. Бащата смята, че е можело онлайн обучението да бъде по-добре организирано, но като цяло е доволен от условията, тъй като другата алтернатива – децата да донесат вируса у дома – за него е доста по-притеснителна.
Ако училището няма възможност да включи камера във всяка класна стая, както често се случва, то организира специални часове само за децата, избрали обучение в електронна среда от разстоние. Тук по-малката пречка е, че те не винаги се водят от класния ръководител или от същите преподаватели, с които са свикнали учениците в клас. По-големият проблем е, че в този случай масовото онлайн часовете се свеждат до 2-3 на седмица, или в по-добрия случай – по 1 час на ден, в който учителите дават насоки на ученици кое и как да попълнят, решат, отговорят и т.н., но не и да преподадат урока им. Написаните домашни от децата не винаги се проверяват, не винаги се следва и материалът, до който е стигнал класът на съответното дете. В случая и самите учители са затруднени – нерядко им се налага сутрин рано да проведат виртуален учебен час, след което да бързат за училище за присъствените си часове. Това разкъсване между реално и виртуално няма как да не се отрази на качеството на образователния процес.
За съжаление има и други учебни заведения, където голяма част от взаимодействието е по-скоро пасивно – без онлайн часове, а само с мейли и консултации, които се изпращат на родителите няколко пъти в седмицата. За това свидетелстват не един и два поста на родители в социалните мрежи.“Има и такива, където детето е напълно оставено да учи или да не учи – нито активно, нито пасивно. Пращат ни в понеделник списък със страници, но понякога и това забравят. По някои предмети даже от месеци нищо не сме получили. Мисля, че са ни забравили. Детето е 4 кл., училището е 38-мо “В. Априлов”, София“, споделя майка във фейсбук. До момента в МОН е постъпил само един сигнал за ученик в София, за когото училището не е създало условия за обучение в електронна среда, посочиха от министерството. Оттам са извършили проверка, след което ученикът е бил записан за онлайн обучение в друго училище.
СЕГА